Lu's top 30 albums of 2010
Такаааа. Дойде краят на годината и е време за равносметки. Последната седмица се нагледах на какви ли не класации, повечето от които породиха в мен конвулсии, колики и значителни умствени усилия, насочени към решаване на дилемата "аз ли не съм наред или света се е побъркал". След дълги нощи на размисъл и усилени молитви, аз получих просветление и осъзнах, че музикалните класации са адски субективни и не бива да виня никого за неговото виждане за нещата. Мога, както винаги, да виня само NME и Pitchfork, че са толкова объркани. Само ще припомня, че Pitchfork даде на My Beautiful Dark Twisted Fantasy 10/10 и първо място в албуми на годината, NME сториха същото.
Фактът, че недолюбвам Kanye е отделен въпрос, 97% от хората, чиито мнения изчетох в коментарите бяха шокирани. Самочувствието (щото "его" стана много използвана думичка и почна да ме дразни) на г-н Уест стана по-голямо и от главата му, а това не води до нищо хубаво. Сега съвсем ще си повярва. По-лошото е, че света ще повярва, че трябва да му вярва, след като той си е повярвал така и драмата ще стане още по-голяма. Не Канйе, ти няма да станеш Майкъл Джексън, никога няма да си голям дори колкото Jay-Z. Спри с претенциозните лайна.
След заслуженото и напълно обосновано хейтене към първообраза на Gayfish, е време да премина по същество и да ви изтипосам моята лична класация, която съм съставила според оценките на албумите, които съм ревюирала в trains in the night. Позволих си известни волности и размествания, но всичко е в името на субективната ми обективност. Доста от класираните на различни места албуми имат еднакви, или почти еднакви оценки, така че ми е много трудно да кажа "ето този твърдо е по-добър от другия и заслужава да е по-напред".
Като цяло 2010-а беше много силна музикална година, като трите ми топ групи издадоха по 1 албум. 2 от тях надхвърлиха очакванията ми, 3-ят явно не му е пукало за очакванията ми, защото изобщо не ги оправда.
Но стига празни приказки, ето я и класацията:
1. Groove Armada - Black Light
2. Interpol - Interpol
3. Hurts - Happiness
4. Foals - Total Life Forever
5. Klaxons - Surfing The Void
6. Bonobo - Black Sands
7. Parallels - Visionaries
8. Arcade Fire - The Suburbs
9. Trentemøller - Into The Great Wide Yonder
10. Crookers - Tons of Friends
11. Maximum Balloon - Maximum Balloon
12. The Twilight Saga - Eclipse OST
13. Daft Punk – Tron Legacy Soundtrack
14. These New Puritans - Hidden
15. Massive Attack - Heligoland
16. Veil Veil Vanish - Change In The Neon Light
17. Hadouken! - For The Masses
18. Mark Ronson & The Business INTL – Record Collection
19. We Have Band - WHB
20. Of Montreal - False Priest
21. Emancipator - Safe in the steep hills
22. Thieves Like Us - Again & Again
23. Pantha du Prince - Black Noise
24. Deftones - Diamond Eyes
25. How To Destroy Angels - How To Destroy Angels EP
26. IAMX - Dogmatic Infidel Comedown OK
27. Anathema - We're Here Because We're Here
28. Two Door Cinema Club - Tourist History
29. Ellie Goulding - Lights
30. Jónsi – Go
Със сигурност доста от вас ще се пулят на моята класация, така както аз се пулих на тази на NME, например. Оказа се, че да правиш класация е много по-субективно, отколкото очаквах. Както вече споменах, класирането беше адски трудно, така че за да генерализирам виждането си за посочените албуми, може би е по-правилно да разделя материала на 3 категории. Всеки от 1 до 3 би могъл да е на първо място. И трите са безсрамно добри и заслужават да носят титлата "албум на годината", но пристрастията ми към Groove Armada и тяхното решение да експериментират в стилово отношение им спечелиха допълнителен бонус. Допълнителен бонус им спечели и посещението им на Parklive fest-а, където имах възможност да разменя няколко приказки с Andy Cato. Тогава осъзнах и какво буквално значи да загубиш ума и дума, когато застанах срещу него. Срам, който ще ме преследва цял живот. :(
Interpol от своя страна най-добре хармонират с вътрешния ми мир и питая огромна любов към тях. Едноименният им албум е шедьовър и само липсата на ново звучене и на един Карлос не им достига да катурнат Армадата от първата позиция.
Hurts са събитието на годината и няма как да не отдадем заслуженото на един такъв великолепен дебют. Поп музика в най-добрия и възможен вид.
Позициите от 4 до 15 могат да са в какъвто ред решите. На мястото на Foals могат да са Arcade Fire, Parallels, Klaxons, каквото друго да е от посочения интервал. Адски силни албуми, които маркират не само годината, а и петилетката (що не и повече?).
От 15 надолу съм поставила също много силни албуми, за които обаче не може да се каже, че са на нивото на своите горни съседи. При все това те също са изключителни и ще се слушат дълго.
В класацията присъстват 2 саундтрака - на TRON Legacy и Twilight Eclipse. Нямаше как да ги подмина. Творбата на Daft Punk беше една от най-чаканите за годината, а Затъмнението е събрало такъв дрийм тийм с нови композиции, че не се сещам за аналог.
Ще ми се към 3-тата категория да включа и Mоnarchy, но албума им по някаква причина ще излезе догодина, така че ще си го запазя за тогава. Въпреки това в края на лятото по тракерите се появи един съвсем добре изглеждащ и звучащ едноименен и аз бая си го повъртях.
Доста качествени албуми също не можаха да се вредят в 30-ката, но не ми се щеше да правя километрични списъци. Сега се сещам за Hot Chip, Fenech Soler, Kelis, Chew Lips и Janelle Monáe, например. Самият факт, че съм им обърнала внимание все пак е показателен, че са над средното ниво. Като споменах обръщането на внимание... Има доста албуми, на които не съм обърнала внимание. Това не значи, че не съм ги преслушала. Просто не са ме впечатлили до там, че да пиша за тях. Това са новопридобили слава величия като ceo, Best Coast, Zola Jesus, Perfume Genius, Ariel Pink и другите звезди, по които инди медиите припадат. Това е мода и догодина никой няма да помни 80% от възхваляваните тази година артисти. Друга дразнеща тенденция, за която обаче сега не ми се говори много. Основното е, че в днешно време всеки с компютър и микрофон/китара може да направи албум, и до голяма степен това се случва. Нехармонични композиции, шум, дисторшън, фалшиво пеене, дразнещ акустичен фолк, мазни коси, нарочно грозни обложки... Това е тренд, но не и нещо, което ще остане като стойностно. После само поглеждам Hurts, които са култовост в движение, и си казвам "Господи...".
Ами... това е. Осъзнавам, че това си е моята класация и е плод на моите лични предпочитания, така че не претендирам за меродавност. Просто музиката, която ме е впечатлила най-силно тази година. Ще се радвам да си сверя часовника с вашето мнение.
Безгранична претенция, имаща се за арт.
Фактът, че недолюбвам Kanye е отделен въпрос, 97% от хората, чиито мнения изчетох в коментарите бяха шокирани. Самочувствието (щото "его" стана много използвана думичка и почна да ме дразни) на г-н Уест стана по-голямо и от главата му, а това не води до нищо хубаво. Сега съвсем ще си повярва. По-лошото е, че света ще повярва, че трябва да му вярва, след като той си е повярвал така и драмата ще стане още по-голяма. Не Канйе, ти няма да станеш Майкъл Джексън, никога няма да си голям дори колкото Jay-Z. Спри с претенциозните лайна.
След заслуженото и напълно обосновано хейтене към първообраза на Gayfish, е време да премина по същество и да ви изтипосам моята лична класация, която съм съставила според оценките на албумите, които съм ревюирала в trains in the night. Позволих си известни волности и размествания, но всичко е в името на субективната ми обективност. Доста от класираните на различни места албуми имат еднакви, или почти еднакви оценки, така че ми е много трудно да кажа "ето този твърдо е по-добър от другия и заслужава да е по-напред".
Като цяло 2010-а беше много силна музикална година, като трите ми топ групи издадоха по 1 албум. 2 от тях надхвърлиха очакванията ми, 3-ят явно не му е пукало за очакванията ми, защото изобщо не ги оправда.
Но стига празни приказки, ето я и класацията:
1. Groove Armada - Black Light
2. Interpol - Interpol
3. Hurts - Happiness
4. Foals - Total Life Forever
5. Klaxons - Surfing The Void
6. Bonobo - Black Sands
7. Parallels - Visionaries
8. Arcade Fire - The Suburbs
9. Trentemøller - Into The Great Wide Yonder
10. Crookers - Tons of Friends
11. Maximum Balloon - Maximum Balloon
12. The Twilight Saga - Eclipse OST
13. Daft Punk – Tron Legacy Soundtrack
14. These New Puritans - Hidden
15. Massive Attack - Heligoland
16. Veil Veil Vanish - Change In The Neon Light
17. Hadouken! - For The Masses
18. Mark Ronson & The Business INTL – Record Collection
19. We Have Band - WHB
20. Of Montreal - False Priest
21. Emancipator - Safe in the steep hills
22. Thieves Like Us - Again & Again
23. Pantha du Prince - Black Noise
24. Deftones - Diamond Eyes
25. How To Destroy Angels - How To Destroy Angels EP
26. IAMX - Dogmatic Infidel Comedown OK
27. Anathema - We're Here Because We're Here
28. Two Door Cinema Club - Tourist History
29. Ellie Goulding - Lights
30. Jónsi – Go
Със сигурност доста от вас ще се пулят на моята класация, така както аз се пулих на тази на NME, например. Оказа се, че да правиш класация е много по-субективно, отколкото очаквах. Както вече споменах, класирането беше адски трудно, така че за да генерализирам виждането си за посочените албуми, може би е по-правилно да разделя материала на 3 категории. Всеки от 1 до 3 би могъл да е на първо място. И трите са безсрамно добри и заслужават да носят титлата "албум на годината", но пристрастията ми към Groove Armada и тяхното решение да експериментират в стилово отношение им спечелиха допълнителен бонус. Допълнителен бонус им спечели и посещението им на Parklive fest-а, където имах възможност да разменя няколко приказки с Andy Cato. Тогава осъзнах и какво буквално значи да загубиш ума и дума, когато застанах срещу него. Срам, който ще ме преследва цял живот. :(
Interpol от своя страна най-добре хармонират с вътрешния ми мир и питая огромна любов към тях. Едноименният им албум е шедьовър и само липсата на ново звучене и на един Карлос не им достига да катурнат Армадата от първата позиция.
Hurts са събитието на годината и няма как да не отдадем заслуженото на един такъв великолепен дебют. Поп музика в най-добрия и възможен вид.
Позициите от 4 до 15 могат да са в какъвто ред решите. На мястото на Foals могат да са Arcade Fire, Parallels, Klaxons, каквото друго да е от посочения интервал. Адски силни албуми, които маркират не само годината, а и петилетката (що не и повече?).
От 15 надолу съм поставила също много силни албуми, за които обаче не може да се каже, че са на нивото на своите горни съседи. При все това те също са изключителни и ще се слушат дълго.
В класацията присъстват 2 саундтрака - на TRON Legacy и Twilight Eclipse. Нямаше как да ги подмина. Творбата на Daft Punk беше една от най-чаканите за годината, а Затъмнението е събрало такъв дрийм тийм с нови композиции, че не се сещам за аналог.
Ще ми се към 3-тата категория да включа и Mоnarchy, но албума им по някаква причина ще излезе догодина, така че ще си го запазя за тогава. Въпреки това в края на лятото по тракерите се появи един съвсем добре изглеждащ и звучащ едноименен и аз бая си го повъртях.
Доста качествени албуми също не можаха да се вредят в 30-ката, но не ми се щеше да правя километрични списъци. Сега се сещам за Hot Chip, Fenech Soler, Kelis, Chew Lips и Janelle Monáe, например. Самият факт, че съм им обърнала внимание все пак е показателен, че са над средното ниво. Като споменах обръщането на внимание... Има доста албуми, на които не съм обърнала внимание. Това не значи, че не съм ги преслушала. Просто не са ме впечатлили до там, че да пиша за тях. Това са новопридобили слава величия като ceo, Best Coast, Zola Jesus, Perfume Genius, Ariel Pink и другите звезди, по които инди медиите припадат. Това е мода и догодина никой няма да помни 80% от възхваляваните тази година артисти. Друга дразнеща тенденция, за която обаче сега не ми се говори много. Основното е, че в днешно време всеки с компютър и микрофон/китара може да направи албум, и до голяма степен това се случва. Нехармонични композиции, шум, дисторшън, фалшиво пеене, дразнещ акустичен фолк, мазни коси, нарочно грозни обложки... Това е тренд, но не и нещо, което ще остане като стойностно. После само поглеждам Hurts, които са култовост в движение, и си казвам "Господи...".
Ами... това е. Осъзнавам, че това си е моята класация и е плод на моите лични предпочитания, така че не претендирам за меродавност. Просто музиката, която ме е впечатлила най-силно тази година. Ще се радвам да си сверя часовника с вашето мнение.
Коментари
Иначе яка класация, поздравления!
Flip, слушала съм ги (повечето). От тези, които си изброил, само за Miami Horror нямам спомен. Другите не че са лоши, но явно не са ме впечатлили достатъчно. Явно е въпрос на вкус, защото имаха доста позитивни отзиви.
Поздрави за Хъртс - добър хомоеротичен брит поп.
Иначе интересна класация - има няколко непознати за мен неща, които ще си направя труда да преслушам. Въпреки присъствието и на групи, които откровено презирам, но аз презирам и Kanye, така че все ще имаме пресечни точки.
До известна степен не се лъжеш, но от моя гледна точка да не си чувал за албума (ми) на годината е малко несериозно. Албума се казва Black Light. Ако последваш линка, който съм сложила към всяко място в класацията, ще видиш и обложката. Можеш да се пробваш и в произволен сайт, споменаващ дискографията на Groove Armada. White Light е follow-up на Black Light, и е съставен от ремикси на последноспоменатия. Той обаче е твърде безинтересен, че даже и не споменах за излизането му, при все че е албум на любима група. Надявам се това да е хвърлило достатъчно светлина по въпроса. :)
Давай все така акуратно :)
Наздраве!