Duran Duran – All You Need Is Now (2010)

Duran Duran, очевидно, отказват да теглят една дълга на музикалната индустрия. С периодични промени в състава и издавайки албуми през 2-3 години, къде шедьоври, къде бокссетове, къде greatest hits, къде откровени провали, къде прилични (примерно Astronaut от 2004), вече 30 години групата поддържа известен интерес около себе си. Този интерес от около 15 години намаляваше експоненциално, което е напълно обяснимо, ако погледнем стойността на музикалните им продукти в хронология.
На никой вече не му пука за Duran Duran, освен на членовете на фенклуба им. Затова, за да опитат да са в крак с бизнеса, те са придърпали Mark Ronson за продуцент с мисълта да сътворят нещо релевантно за днешната 80-обсебена, напоследък не особено претенциозна, публика. За толкова идейна група и продуцент, резултата ми се искаше да е една идея по-... идеен.

genre: new wave, synthpop

1. “All You Need Is Now”
2. “Blame the Machines”
3. “Being Followed”
4. “Leave A Light On”
5. “Safe”
6. “Girl Panic”
7. “The Man Who Stole A Leopard”
8. “Runway Runaway”
9. “Before the Rain”

Additional Tracks
10. "Mediterranea"
11. "Other Peoples Lives"
12. "King Of Nowhere"

All You Need Is Now като цяло ни връща в първата половина на 80-те, когато можехме да видим младите още тогава Duran Duran вятър да ги вее на яхта или да гледат как мацки се бият в калта. Сега им е малко късно за това, щото не са Браян Фери. Така или иначе е похвално усилието им да издадат нещо в духа на времето - влиянието на Ронсън се усеща и освен препратка към най-силните им години, All You Need Is Now носи и доста голям електропоп заряд. Първият сингъл All You Need Is Now, например, чудесно би се вписал в микса на кой да е синтпоп поклонник.
Очаква се и клип тия дни; бъдете сигурни, че ще го постна като излезе.



В албума можем да чуем също така Kelis в “The Man Who Stole A Leopard” и Ana Matronic от Scissor Sisters в "Safe". Тяхното присъствие е едно от малкото неща, които напомнят, че този албум не е направен 1983-а, например.
Повечето песни са сякаш писани за изпълнение на концерт и биха паснали перфектно до другите им евъргрийни, така както стана със (Reach Up for the) Sunrise, която имахме щястието да гледаме наживо 2006-а.



И все пак нещо липса на албума, може би новаторство. Да, песните са приятни, типични са за Duran Duran, танцувални са, даже радиофонични до голяма степен, обаче... дотук. Липсва елемента на изненадата, на свежите моменти. Може да е от ЕГН-то, може да е от цайтгайста, а може и просто да са загубили форма. Може и да е от моя слух, може да е каквото решите.
От мен имат Добър 7/10.