Interpol - Interpol (2010)

Никога не съм си мислела, че Interpol ще кръстят албум на себе си. Това правят новите банди при дебюта си. Но никога не съм мислела и че Карлос ще се отцепи. Ето че и това стана. Краят на света сигурно е близо.

genre: post punk, indie, alternative

1) Success
2) Memory Serves
3) Summer Well
4) Lights
5) Barricade
6) Always Malaise (The Man I Am)
7) Safe Without
8. Try It On
9) All Of The Ways
10) The Undoing

Interpol е четвърти по ред студиен албум, а обложката е нагледен израз на разпадането на оригиналния състав на Интерпол. Доколкото разбрах, на Carlos Dengler, който е оригинален член и басист на групата, просто му писнало от турнетата и от това да свири на бас китара. Хем е странно, хем не е: баса не му е основния инструмент, ако може да се вярва на сведенията за музикалното му образование, но пък ако става въпрос за медии и пърформанси той винаги е бил на предна линия. Дано размисли и се върне по някое време. От групата обаче бързо са му намерили заместник, че и още един член са взели на клавири. От това произтичат и спекулациите за класическото звучене на новия албум, за което Paul Banks беше споменал преди време. Sam Fogarino, барабанистът, от своя страна беше пуснал хинтове за завръщане на групата към звученето на дебютния им Turn On The Bright Lights. Като се има предвид, че характера на TOTBL e доста тежък и китарен, както и цялото творчесто на Интерпол досега , горните твърдения звучат като противоречие. Всъщност не са - и двете са вярни.
Паметта услужливо ми напомня, че вече ви пуснах Lights (+ превъзходния клип), така че в нейна чест - Mmeory Serves.



Запазената марка на Интерпол - дълги встъпителни рифове, бъкани с кресченда и спадове и тук е уважена. Темите се наплитат като бубини, а г-н Банкс пуска тока и създава такъв магнетизъм, че ти става трудно да си пуснеш нещо друго в близкото денонощие. При все безкрайната ми любов към формацията, Interpol е малко slow grower и на мен ми трябваха 4-5 слушания за да го усетя както трябва. Slow grower-ите са нож с 2 остриета. Удоволствието е огромно, но си искат време. Така доста често се хващам първоначално да оценя даден албум по-ниско, отколкото го усещам след n брой слушания. Ако забавя ревюто за да отделя време за необходимия брой прослушвания, вече всички разбират за новоизлязлия материал и на мен ми става леко тъпо, че не съм актуална. FML.
Кво се оказа сега, и Barricade съм го пускала. Без Barricade значи, I'm safe without it.



За разлика от миналия Our Love To Admire, Interpol си стои и се усеща напълно като албум, не като записани отделно песни и сложени на един диск. Има една тематична (и много емоционална) нишка, която се провира през всички песни и ги свързва в една въздействаща композиция, която направо крещи да си сложиш черното палто и да излезеш да се разходиш в тази мрачна, сива есенна привечер в Брюксел. Знам, че е лято и че не съм в Брюксел, но проявете малко въображение.
Alan Moulder си е свършил перфектно работата като миксер, както обичам да наричам тази позиция. Всъщност няма и какво да го коментирам, човека в моите очи е нещо като гръцки бог в това, което прави. Професионалната му биография е просто jaw-dropping, което може да се каже и за жена му - Toni Halliday от Curve. Впрочем Moulder е и ко-продуцент на друг тазгодишен блокбастър - How To Destroy Angels.

Мисля да приключвам вече, основното го казах. Приказвахме в началото за пиано, ето го и него.



За завършек мога само да кажа, че за пореден път Interpol създадоха шедьовър. Неясен, меланхоличен, апатичен, нихилистичен, сърцераздирателен и много тъмно-романтичен, едноименния албум на групата кара тонколоните ми да се топят от кеф. Не ме питайте откъде знам.

8.6/10