четвъртък, 19 август 2010 г.

Klaxons - Surfing The Void (2010)

Голямото чакане за втория албум на Klaxons свърши. Въпроса е дали си струваше. Ами... по-скоро да.

genre:alternative, indie, rock, psychedelic

1. Echoes
2. The Same Space
3. Surfing The Void
4. Valley of The Calm Trees
5. Venusia
6. Extra Astronomical
7. Twin Flames
8. Flashover
9. Future Memories
10. Cypherspeed

Освен феноменалната обложка, албума ме грабна и с първите 2 неща, които чух от него - Flashover и Echoes. Те породиха у мен едни доста завишени очаквания, които накрая бяха - да се изразя метафорично - поопикани от крайния продукт.
Не знам кого да виня - дали лейбъла, с който Klaxons си имаха доста проблеми и според който първите записани неща не звучали достатъчно "хитово". В резултат на това е сменен продуцента и на въпросната позиция идва Ross Robinson (Korn, Slipknot), който уж се е погрижил албума да покрие капризите на издателите.
Surfing The Void продължава традицията на Myths Of The Near Future със sci-fi и мистичните референции. Явно това си е стила на групата, чиито фронтмен Jamie Reynolds си разкрива душата по разни интервюта за библейските си видения по време на перуански ритуали с халюциногени и за повлияността си от книги като 2012: The Return of Quetzalcoatl.
Куетзалкоатл, Ейяфятлайокутъл, айде полудяхмеееее!



"twin flames" или по български "пламъци близнаци" или още по-просто "сродни души" е термин от ню ейдж философията, която Klaxons също прегръщат и използват интензивно. Доста често подобни заигравки с езотериката изглеждат като просто позьорство, но не и в нашия случай. Препратките са доста специфични и разнородни и си личи, че хората си се интересуват. А и това, мисля, е нещо, което ги отличава от останалите инди банди. Има концепция, има замисъл, има екзотика. Ако трябва отново да цитирам гореупоменатия г-н Рейнолдс: "Ние вярваме в колективното съзнание и голямата промяна, която чака света, в размиването на границите и обединението на човечеството, и в това всички да имат еднакви цели и да живеят заедно в хармония." Амин, братко!
С тези слова за мир и разбирателство правя скока към следващата песен - we share the same space.



Всъщност целия албум е като своеобразен саундтрак на измислена фантастика. Това, разбира се, е нещото, което изключително харесвам в The Klaxons. Само дето ми се ще този саундтрак да беше малко по-електронен и малко по-тих. Честно, сега докато го прослушвам за 3-и път главата почва да ме боли. Ноооо това са рисковете да работиш с ню метъл продуцент. Не знам чия глава е родила тази гениална идея, но чиято и да е - дано следващия път мисли малко повече. Твърде са ми шумни половината песни. Има моменти наблъскани до пръсване с шум от всякакъв род - китари, бас, барабани, и всичко просизтичащо от смесването им. При композиции с откровена психаделична насоченост, каквато имаме в случая, е нужно повече пространство, по-чист подход и по-богати изразни средства. На фона на цялата тази какафония, вокалите звучат като отчаяния вик на детска учителка, която се опитва да събере децата от пясъчника.



Както казах, резултата е доста по-шумен, отколкото очаквах. Не че великолепният първи албум е бил тих, не. Просто нещата си бяха малко по-прости и по-успешно канализирани. По-мелодичен е, по-комерсиален е, по-поп е. Но е и по-добър от Surfing The Void. При все това, последния в никакъв случай не е лош албум и въпреки недостатъците си разкрива едни по-зрели Klaxons. Има какво още да се желае де...

7.6/10

6 коментара:

cinemascrotum каза...

С тези приказки за колективно мислене и висши познания г-н Рейнолдс явно е чел "Изгубеният Символ" на Дан Браун. Предпочитам неговата визия за 2012, отколкото тази на Емерих. :)

Lu каза...

Абе не е задължително, аз на Дан Браун не съм му чела нито едно произведение, ама ми е ясно за какво става въпрос. Все пак и той е взимал концепциите отнякъде. :)
Да оставим езотериката, какво ти е мнението за музиката?

cinemascrotum каза...

Повечето парчета са добри, макар че не съм успял да чуя целия албум. Стилът ме кефи, но на припевите са се престарали в комбинирането на множество инструменти. Това ме иритира. :(

FlipmodeBG каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Flip каза...

Ооо, албумът е тих, и още как! Или поне със сигурност му липсва нестихващата енергия на предния албум. Музиката се чувства по-тежка, по-правилна, не толкова експериментална, и за жалост не толкова new-rave. Честно казано, не съм смятал, че ще успеят да създадат втори шедьовър :) За мен най-добрия follow-up тази година е Foals - Total Life Forever ;)

Edit: Тъпият blogger не дава да редактирам коментари :(

Lu каза...

Така е, Митовете определено е по-добрият албум, обаче и втория бавно почва да ми влиза под кожата. А за Foals няма 2 мнения, но все пак годината още не е свършила, може да има някаква изненада до края и. :)