понеделник, 19 декември 2011 г.

2011 Top 30 Albums

Ето че още една година се изниза и е време да направя разбора на албумите, които са ме впечатлили най-много тази година. Числото отново е 30; 50 е много, 20 е малко. А и имам слабост към първата цифра. Както и преди една година, аз си направих една спретната екселска таблица с албумите и оценките им, сортирах ги в низходящ ред, махнах саундтраците, поразбърках им малко местата с оглед на ревизирана оценка от позицията на времето, и ето какво се получи:

1. Kate Bush - 50 Words For Snow


В metacritic има 8.5, което се равнява на "universal acclaim", както е и редно. Това е и най-високата оценка, която съм поставяла на албум, надявам се да е началото на една добра традиция. Дай Боже повече такива албуми и световен мир.

2. Yonderboi - Passive Control


Ми кръстила съм си блога на негова песен, как да му дам ниска оценка? :D

3. The Streets - Computers and Blues / GusGus - Arabian Horse



Не мога да реша кой е по-добър. Честно.

Оттук надолу са все добри албуми, в голямата си част подредбата е чисто фиктивна и това, че един албум е по-нагоре не значи непременно, че е по-добър. Има и доста повтарящи се оценки. Като цяло това е най-доброто, което чух тази година.
Няма Bon Iver, съжалявам.

4. Scroobius Pip - Distraction Pieces
5. Friendly Fires - Pala
6. Kaiser Chiefs - The Future is Мedieval
7. Arctic Monkeys - Suck It And See
8. IAMX - Volatile Times
9. Gavin Friday - Catholic
10. Wolf Gang - Suego Faults
11. Radiohead - The King Of Limbs
12. Patrick Wolf - Lupercalia
13. Noel Galagher's High Flying Birds
14. Guillemots - Walk The River
15. The Kills - Blood Pressures
16. Devotchka - 100 Lovers
17. The Drums - Portamento
18. Ladytron - Gravity The Seducer
19. Elbow - Build A Rocket Boys
20. Apparat - The Devil's Walk
21. Neverending White Lights - Act III
22. Miles Kane - Colour Of The Trap
23. Manchester Orchestra - Simple Math
24. M83 - Hurry Up We're dreaming
25. Bombay Bicycle Club - A Different Kind Of Fix
26. The Strokes - Angles
27. Death Cab For Cutie - Codes and Keys
28. White Lies - Ritual
29. Towa Tei - Sunny
30. Moby - Destroyed

Това е. Това е и предпоследният ми пост за тази година, освен ако някой не е решил крайно неблагоразумно да издава нещо по празниците.
Желая ви уют, спокойствие, ведро настроение, вкусни манджи и желани подаръци!:)

The Cinematic Orchestra & Kid Koala Live in Sofia, 17.12.2011

В този студен декемврийски понеделник на мен не ми е студено, защото спомена от съботния ивент ме топли.
Той протече ок, като изключим няколко дребни детайли, които ме издразниха, но бих се учудила, ако всичко беше наред. При нас нищо никога не протича както трябва.
Първо: гардероба. Цяло приключение си е да си оставиш връхната дреха на гардероб в зала Универсиада. Ние си почакахме 30 мин, през което време слушахме Grey Reverend във фоайето. За щастие и Синематик излязоха по-късно - с малко повече от час след обявеното начало, ама то и публиката още не се беше събрала. Ако хората си идват навреме, може би и изпълнителите ще излизат навреме, кой знае.
Като споменах за публиката - една малка част от нея изобщо не трябваше да е там. Мисля, че за приказки и клюкарене относно кой какво казал, кой каква кола карал, кой с каква тоалетна хартия си бърше гъза и прочее, си има кафенета. Постоянно се чуваше един много дразнещ фонов шум от дърдорене, който ме върна в класната стая на 4б клас. Даже самият Джейсън Суинскоу по едно време помоли хората за тишина, ама тиквениците изобщо не разбраха какво се иска от тях, или просто го игнорираха. Обидно е и жалко. Разбирам да беше безплатен концерт, да се беше домъкнало куцо и сакато да гледа група, за която не им дреме, ама по дяволите - отишъл си да гледаш точно тая група, дал си 40лв за това, покажи малко адекватно поведение. Господ свири пред тебе, мълчиш и слушаш. Абе... плебеи.


Иначе Оркестъра се представи точно така, както и очаквах - перфектно. Това, което мен лично ме зарадва е факта, че свириха предимно неща от последния им Ma Fleur, но все пак не пропуснаха и известните парчета и от Every Day - Burnout, All That You Give, Evolution, Man With The Movie Camera. Дълбокият глас на Хайди Вогел ни омагьоса и ако пред нея имаше стъклени чаши, то със сигурност биха се счупили.
Добрите групи се познават по свиренето на живо и импровизациите, които правят. При Cinematic Orchestra импровизациите преливаха от какафоничен фюжън, през построк, та до ударен дръмендбейс и на моменти се усещах как стоя с увиснало чене и се чудя кво става. Озвучаването беше прилично. Бях решила да не си взимам камера и не снимах, разчитайки, че други съвестни люде ще го сторят. Вдигнатите дисплеи, които видях, бяха потресаващо малко, което си личи и като прегледах качения материал в тубата. Той, милия, е доста накъсан и никой не се е светнал да пуска запис, преди да почне следващото парче, а не след като вече е почнало. Oh well...



След малко повече от час и половина, оркестрантите напуснаха сцената и веднага след тях се появи Кид Коала във вече обичайния си плюшен костюм. Ако преди това не ми бяха казали, че е изгубил бас и трябвало на 100 участия да се появява с въпросния костюм, нямаше да го разбера, когато се опита да срича на български. "Из-гу-бих бас", каза Ерик Сан със смешен акцент, след което поясни нещо за костюма. Той също не ни разочарова, пусна ни любимите песни на майка му и на 3-годишната му дъщеря. :D Освен това демонстрира характерния за него маниер да семплира тракове от всякакви жанрове - от фееричното Skeletons на Yeah Yeah Yeah's, през фрагменти от стари филми до пролетариатското Killing In The Name на RATM. През цялото време беше много весел и се усмихваше постоянно, много позитивен човек.



Всичко приключи към 11:50.
Малко постно, ама ме мързи да обяснявам повече - който бил - бил.

Да е жив и здрав потребителя alfatigi, чиито са и двата клипа.

събота, 10 декември 2011 г.

Trent Reznor & Atticus Ross - The Girl with the Dragon Tattoo OST (2011)

Вчера (9.12.11), дългото чакане свърши и саундтракът към The Girl with the Dragon Tattoo излезе.
3 часа и 39 трака, разпределени в 3 диска. Фреквентността на цифрата 3 е съмнително голяма, но да не задълбаваме.
Саундтракът звучи точно така, както очаквах да звучи, но напоследък идеята да ревюирам ост без да съм гледала филма, ми се струва скверна, затова на този етап ще се въздържа от анализиране. Ако на някого му пука: ревю ще се появи вероятно догодина с оглед на премиерните дати и празничния график.

genre: ost, soundtrack, ambient, electronic

01. Immigrant Song
02. She Reminds Me Of You
03. People Lie All The Time
04. Pinned And Mounted
05. Perihelion
06. What If We Could?
07. With The Flies
08. Hidden In Snow
09. A Thousand Details
10. One Particular Moment
11. I Can’t Take It Anymore
12. How Brittle The Bones
13. Please Take Your Hand Away
14. Cut Into Pieces
15. The Splinter
16. An Itch
17. Hypomania
18. Under The Midnight Sun
19. Aphelion
20. You’re Here
21. The Same As The Others
22. A Pause For Reflection
23. While Waiting
24. The Seconds Drag
25. Later Into The Night
26. Parallel Timeline (Alternate Outcome)
27. Another Way Of Caring
28. A Viable Construct
29. Revealed In The Thaw
30. Milennia
31. We Could Wait Forever
32. Oraculum
33. Great Bird Of Prey
34. The Heretics
35. A Pair Of Doves
36. Infiltrator
37. The Sound Of Forgetting
38. Of Secrets
39. Is Your Love Strong Enough?

Саундтракът отваря и затваря с кавъри, все на титани - Immigrant Song на Цепелин и Is Your Love Strong Enough на Браян Фери и Дейвид Гилмор. С последната Финчър явно иска да влезе в обувките на Ридли Скот, защото специално е заръчал на Резнър и Рос да я кавърират. Те, от своя страна, помолили хубавката жена на Резнър - Марикуин да се присъедини, и така кавъра излиза изпод шапката на How To Destroy Angels. Естествено, оригинала е светлинни години напред, но и тази версия е прилична, особено след като мъжкия вокал звучи като Питър Гейбриъл.

петък, 9 декември 2011 г.

Goldfrapp - Yellow Halo (new video)

Goldfrapp ще издават Greatest Hits албум и по повода са създали и ново парче, озаглавено Yellow Halo. Клипа към него е сниман изцяло на айфон, което не е кой знае колко впечатляващо, поне е евтино.


събота, 3 декември 2011 г.

Trent Reznor and Atticus Ross – The Girl With The Dragon Tattoo Prerelease EP (2011)

Аз, както вероятно и повечето от вас, тръпна в напрегнато очакване на излизането на поредната кинематографична рожба на бай ви Трент и чича ви Атикъс. Ето че тези талантливи люде са решили да подразнят сетивата ни с този 35-минутен прерилийз на скора, който щял да бъде "3-часов опус". На мен лично много ми прилича на саундтрака на някакъв наистина зловещ куест, но и филмът май ще прилича на нещо такова. Още повече, че Резнър има опит в правенето на музика за игри. Ха-ха.


01 – Hidden In Snow
02 – People Lie All The Time
03 – What If We Could
04 – Oraculum
05 – Please Take Your Hand Away
06 – Under The Midnight Sun



Прерилийза може да се свали свободно от тук, а преордъра на саундтрака + разни бонуси е вече активен (на същата страница).

петък, 2 декември 2011 г.

The Killers – (RED) Christmas [EP] (2011)

The Killers са социално ангажирани и - както правят за шеста поредна година - отново изкараха нова коледна песен във връзка с работата си за Product Red кампанията и борбата със СПИН в Африка. Всички приходи от досегашните песни били дарени за упоменатата цел. Тази година са събрали всичките досегашни песни в едно EP, заедно с новата The Cowboys' Christmas Ball.


genre: indie rock

01. A Great Big Sled (Feat. Toni Halliday)
02. Don’t Shoot Me Santa
03. Joseph, Better You Than Me (Feat. Elton John, Neil Tennant)
04. ?Happy Birthday Guadalupe! (Feat. Wild Light, Mariachi El Bronx)
05. Boots
06. The Cowboys’ Christmas Ball

Текста на последната е някакво стихче от края на XIX век, така че наивитета му е обясним. Видеото, освен опечения като Дженифър Лопез след спрей тен баня Брандън Флауърс, показва и нова трактовка на популярния мотив "Каубои и Извънземни".



Миналогодишният напън Boots можете да видите тук.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Kate Bush - 50 Words For Snow (2011)

Онзи ден излезе десетият студиен албум на феята Кейт Буш и аз доста се чудих какво мога да кажа за него. Не че няма какво да се каже, просто аз не мога. Струва ми се, че всичко, което бих казала би звучало като осквернение. Ситуацията е малко като задръстен интроверт среща Мис Свят - влажен поглед, мълчание и чат-пат нечленоразделни опити за сглобяване на смислена реч.


genre: art pop, chamber pop

01 – Snowflake
02 – Lake Tahoe
03 – Misty
04 – Wild Man
05 – Snowed In At Wheeler Street
06 – 50 Words For Snow
07 – Among Angels

50 Words For Snow идва от сказанието, че ескимосите имали 50 думи за "сняг". Концепцията на албума е като сборник от зимни приказки - от духът при езерото Тахо, който търси кучето си, през правенето на любов със снежен човек в Misty (после чаршафите били мокри, а лирическата героиня се чуди къде е изчезнал партньора и - колко Кристиян Андерсен-овско), до разкази за Йети в Wild Man. Всичките песни, излязли изпод гениалната ръка на Буш, могат да се приемат и като алегории, и като проста приказна измишльотина, каквато е и запазената марка на англичанката. Участие взимат четирима гост-изпълнители: 13-годишният и син се появява в Snowflake, Andy Fairweather Low в Wild Man, актьорът Stephen Fry в 50 Words For Snow, а в Snowed In At Wheeler Street - внимание - дами и господа, Мистър Елтън Джон! Леле, како!



Освен чистата фактология, не знам какво друго да ви кажа за този изключителен албум. Снощи, когато за пореден път го слушах, се почувствах като малко дете, гледащо Млечния Път. Изправен пред поредното доказателство за огромния талант на Буш, човек има чувството, че едва сега открива музиката. 50 Words For Snow, както самият сняг, ще ви затрупа, ще ви щипе по бузите, ще ви донесе онова несравнимо чувство на спокойствие и безвремие, ще ви смрази до кокал и ще ви омагьоса.
На фона на всичкото това, разни сравнения на Kate Bush и Florence + The Machine изглеждат безкрайно смешни.
Тази летва не може да се прескочи.

9/10

сряда, 16 ноември 2011 г.

Ladytron - Mirage (new video)

Mirage ми е второто любимо парче от Gravity The Seducer и съвсем заслужено е екранизирано. Клипа прилича на diy 60-тарска психаделия, но както беше казал Дейв Грол неотдавна - никой вече не дава пари за скъпи клипове.

Patrick Wolf - The Falcons (new video)

Викам си "ае в тоя ведър следобед да пусна нещо ведро" и те го на - нов клип на Patrick Wolf към The Falcons, едно от по-добрите парчета в Lupercalia. Мразя артистични, наивни, кичозни, постно анимирани клипове, но кво да се прави. Това летящото прилича повече на гугутка, отколкото на сокол, може идеята да е друга.

събота, 12 ноември 2011 г.

Neverending White Lights – Act III: Love Will Ruin (Part 1) (2011)

Сутринта, когато пред погледа ми попаднаха заветните 3 думички "Neverending White Lights" в сайта на музикалния еквивалент на Софийска вода, аз издадох тих вик, който беше краткотраен, но остави ченето ми виснало известно време след това.
4 години след великолепния Act II се появява и третата част на поредицата, очакването за която беше почнало да става твърде болезнено.

genre: alternative rock, pop rock

1. Theme For Love Will Ruin
2. Falling Apart feat. Bed of Stars
3. Starlight feat. Pilot Speed
4. Say Hi For Me
5. Goodbye
6. The Game Needed Me
7. The Lonely War feat. Bed of Stars
8. Ghost Ship feat. Hot Hot Heat
9. The Waltz
10. The Greatest One
11. The Hereafter feat. Bed of Stars

Всъщност Love Will Ruin трябваше да излезе много по-рано, но след готов албум, човекът зад проекта - Daniel Victor - къса гласна струна. После решава, че албума не звучи така, както му се иска. Следва написване на изцяло нов материал, последващо от проблеми с техниката, заради които се затрива всичко. Следва възстановяване. За щастие проблемите с гласните струни са превъзмогнати и от тях няма и следа във вокалните изпълнения на този хубав мъж.



Освен прекрасната комбинация петролено синьо - алено, виждаме и хинт за илюминати и рептили. В ню-ейдж общностите се носи мълвата, че подводните бази на рептилите били наскоро унищожени, така че възрадвайте се, чака ни светло бъдеще. :D
Falling Apart е първия сингъл от албума и звучи подвеждащо агресивно, защото останалата част от албума е много по-спокойна и самовглъбена. В това се състои и разликата от предните албуми - те бяха толкова безнадеждно отчайващи в своята тъмна романтика, че на повечето песни ти иде да си прережеш вените. Act III не действа така, по-скоро те кара да се отнесеш някъде, на някакво различно място, където не те посреща Св. Петър. Това последното не е много коректно, самоубийците не отиват в Рая.
По думите на г-н Виктор, той е искал да бъде сигурен, че "всяка песен ще те отведе някъде, всяка песен ще те удари и всяка песен ще те накара да затвориш очи и да те побият тръпки". Е, не му се е получило баш за всяка песен.
Въпреки това албума си струва слушането. Не знам как го прави тоя човек, но напипва страхотни радиофонични хармонии. Вярно, повечето са доста поп, но не звучат дразнещо или плитко. Просто си звучат както трябва, пеенето му също. Също така успява по един страхотен начин да вмъкне леко оркестрации, така че да са достъпни за масовия слушател.



Слушам, слушам и се чудя откъде идва разликата в класите м/у Act III и предните издания. Може би е в качеството на колабораторите. Neverending White Lights е проект, който разчита в голяма част на колаборации. Докато в предните части имаше имена като Raine Maida от Our Lady Peace, Scott Anderson от Finger Eleven, Nick Hexum от 311, Sune Rose Wagner от The Raveonettes и (така любимата ми)Меlissa Auf Der Maur, то тук блестят звездите по леглото на Bed Of Stars, Hot Hot Heat и Pilot Speed. Блестят е силно казано, не намерих нищо изключително в техния принос към албума.
Да се надяваме, че за втората част на Act III, която трябва да излезе догодина, съучастниците ще са подбрани по-добре. В повечето от по-сполучливите композиции Даниъл е сам, май е показателно.



Вярно е, че очаквах повече от Act III, но той в никакъв случай не е провал. Просто не може да скочи летвата на батковците си.

7.6/10

петък, 11 ноември 2011 г.

Brett Anderson - Crash About To Happen (new video)

Ето че и най-добрата песен (оспорвано с This Must Be Where It Ends) от Black Rainbows си има клип, който е концертен и сигурно струва колкото каса сайдер. Няма лошо де.

11.11.11, 11:11:11:11111111111111111111111111111 мина благополучно и краша не се случи. Да не забравите да оставите чакрите си отворени за навлизащите от 4-тото измерение енергии, ако не ви се дават пари за 3-дета.

сряда, 9 ноември 2011 г.

The Twilight Saga: Breaking Dawn Soundtrack (2011)

Да си призная, чаках саундтрака към първата част на Зазоряване с по-голямо нетърпение и от секс сцената между Бела и Едуард. Всъщност аз чаках твърде много неща с по-голямо нетърпение от тая пуста секс сцена, в която май няма и да има секс. Мисля, че употребих думата "секс" твърде много пъти, заради което гугъл ще докара доста заблудени люде в моя блог и няма да оправдае очакванията им за секс с животни. Май трябва да спра, че става и по-лошо.
Това, което искам да кажа е, че чаках саундтрака със завишено любопитство. Той е и най-голямата файда, която тая захаросана поредица е дала на света. Предните части се представиха доста достойно; мислех си, че щом нещата отиват към коиту... ъъъ, кулминация, то и саундтрака трябва да стане много, много епичен. Пък то кво - дренки.


genre: ost, soundtrack, indie pop

Deluxe edition tracklist:

01 The Joy Formidable - End Tapes
02 Angus & Julia Stone - Love Will Take You
03 Bruno Mars - It Will Rain
04 Sleeping At Last - Turning Page
05 The Features - From Now On
06 Christina Perri - A Thousand Years
07 Theophilus London - Neighbors
08 The Belle Brigade - I Didn’t Mean It
09 Noisettes - Sister Rosetta (2011 Version)
10 Cider Sky - Northern Lights
11 Iron & Wine - Flightless Bird, American Mouth (Wedding Version)
12 Imperial Mammoth - Requiem On Water
13 Aqualung & Lucy Schwartz - Cold
14 Mia Maestro - Llovera
15 Carter Burwell - Love Death Birth
16 Hard-Fi - Like A Drug (Bonus Track)
17 Sleeping At Last - Turning Page (Instrumental)
18 Kevin Teasley - Eclipse (All Yours) [Bonus Track]
19 Bruno Mars - It Will Rain [Edit]

Какво ни прави първо впечатление? Освен, че всички на обложката са погрознели, основното е, че няма Muse. НЯМА МЮЗ! Не знам да се радвам ли, да плача ли.
Саундтрака отново каства разни инди величия, като този път са значително по-малко величествени, отколкото в New Moon и Eclipse. Участниците в последните две, бяха доста по-formidable от тукашните радости. Мисля, че почнах да се лигавя прекалено, но съм разочарована. Саундтрака на Breaking Dawn e лигава баладична инди поп боза, която е посредствено безлична, лежи си на абсцисата и e малко вероятно да докара никакъв пик в кардиограмата ви, освен ако не сте тинейджърка, която си пада по блестящи вампири. Песните са на абсолютно средняшко ниво като 3, може би 4, от парчетата стават за нещо, но да се надяваме, че Carter Burwell ще компенсира и както винаги ще е подготвил омагьосващ скор.



6.3/10

Duran Duran - Girl Panic! (new video)

Ааааах, обичам мириса на гламър сутрин!
В долното видео/шорт има толкова гламър на пиксел, че спокойно мога да си спестя солариума за следващата половин година.
Duran Duran са наели култовия Jonas Åkerlund да заснеме шепа застаряващи супермодели в секси аутфити, предимно позиращи и търкалящи се по подовете на лондонския Савой. Все още изглеждат смайващо, обаче. Наоми, Синди, Ева, Хелена и съпругата на Саймън - Ясмин, играят членовете на бандата, а последните се появяват тук-таме като обслужващ персонал.
В кадър се появяват и Долче и Габана.
Въпреки че последния им албум не беше кой знае какво, това видео връща вкуса на славните стари дни.

вторник, 8 ноември 2011 г.

Mike Patton - The Solitude of Prime Numbers [Music from the Film and Inspired By the Book] (2011)

Около Патън и неговите проекти винаги се вдига много шум, но този сякаш мина малко по тангентата и не протегна обляни във фанатизъм пипала към масовия Патънов слушател. Което е хубаво, впрочем.


genre: score, experimental, ambient, nu classical

01 – 02 - Twin Primes
02 – 03 - Identity Matrix
03 – 05 - Method of Infinite Descent
04 – 07 - Contapositive
05 – 11 - Cicatrix
06 – 13 - Abscissa
07 – 17 - Isolated Primes
09 – 23 - Separatrix
10 – 29 - The Snow Angel
11 – 31 - Apnoea
12 – 37 - Supersingular Primes
13 – 41 - Quadratix
14 – 43 - Calculus of Finite Differences
15 – 47 - Zeroth
16 – 53 - Weight of Consequences (Quod Erat Demonstrandum)

Както е видно от заглавието - Самотата на Простите Числа е музика от филма и вдъхновена от книгата. Филмът излезе преди малко повече от година, не съм се ровила за причините, поради които саундтрака излиза чак сега. Като референция към концепцията на Джордановата творба, и траковете са номерирани като прости числа. За тази цел Патън е прибегнал до някакви акробатики, изразяващи се в само условното маркиране на композициите с пореден номер съставно число, т.е. тракове номер 6, 8, 9 и т.н. траят само 3-4 секунди, което било технологичния минимум. Реално вие такива тракове няма да забележите, в един са вкопани няколко; сигурно ако се слуша на диск, айдитата ще се джуркат на дисплея, но засега не съм го пробвала. Би трябвало да се види и на плеъра на pc-то, но вероятно съм изтеглила редактирана версия. Все тая.



Саундтрака е завой в ляво от обичайния звук, който изкарва Патън. Написан в самота в малка стая в Индонезия (?), The Solitude of Prime Numbers e собственоръчно написан и изсвирен (пак в самота) от Патън опит да се улови духа на съзнателната изолация и невписването в нормите. Ама що в Индонезия бе? Май е бил на почивка тогава. Както и да е. Бате ви Майк почувствал, че е необходимо да е сам, докато пише скора за филма, за да може музиката да носи онова усещане за самотност и неконвенционалност. Неконвенционалност не ми звучи много на място, но ми харесва като дума.



Композициите са сравнително кратки (говоря за основните, не за ония 4-секундните), но преходите са страхотни и компенсират. На много места няма да обърнете внимание кога едната композиция свършва и почва другата. Има резки смени на настроението, има съспенс пораждащи градации, атмосферична амбивалентност (wtf?) и детски наивитет, изразяващ се в лигавото Патънско "ля ля ля ля" и палави темички за вибрафон.
Всъщност искам да кажа, че саундтрака е прекрасен. Направо ме изпълва с желание да изгледам филма (то и книгата само ме изпълва с желание, но трябваше да го похваля някак по-описателно). Не знам как се връзва кинематографично, но съм готова да си заложа следобедното кафе, че е в десятката.
Скора към The Solitude of Prime Numbers е прекрасно интроспективно пътуване в сетинга на Джордановата творба и емоционално музикално преживяване, показващо поредния етап от израстването на Майк Патън като творец.

8.5/10

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

DJ Cam - Seven (2011)

След като всички гледахме онази реклама на Глобул изтръпнали от невероятната музика, и след като изтръпнахме отново, гледайки клипа на невероятната Swim, летвата за DJ Cam се вдигна дори още по-високо.
Преди няколко дни излезе дългоочаквания Seven, но нещо не съм във възторг. Затова и ви съобщавам за него чак днес.

genre: trip hop, lounge, nu jazz

01 – California Dreamin
02 – Swim (Feat. Chris James)
03 – Dreamcatcher
04 – Love (Feat. Nicolette)
05 – Seven
06 – 1988 (Feat. InLove)
07 – Ghost (Feat. Chris James)
08 – Fontainebleau
09 – Uncomfortable (Feat. Chris James)
10 – A Loop



Всъщност албума не е лош, просто не предлага нищо ново. Едни и същи упражнения, които са приятни, но изветряват от паметта бързо.
Както май съм казвала - тук обръщам внимание само на добри албуми. Ако плюя някой албум, то това значи, че не е бил това, което съм очаквала, а не че е толкова лош по принцип. Такъв е и настоящия случай. DJ Cam може много повече, но нещо май е решил да не го показва точно сега.

6.8/10

понеделник, 24 октомври 2011 г.

The Fixtape #45 - [trainsinthenight/deemight]

Хубавите хора от thefixtape.com ме поканиха за 45-я брой на колаборационните микстейпове и аз с охота се отзовах.
Ето го и резултата:


01 - Bloc Party - Hunting For Witches
02 - Future Islands - Before The Bridge
03 - Bombay Bicycle Club - How Can You Swallow So Much Sleep
04 - Grand National - Talk Amongst Yourselves
05 - Real Estate - Easy
06 - Desire - Under Your Spell
07 - Parallels - All We’ll Ever Know
08 - Darkstar - Gold
09 - We Love - Timeless
10 - Yonderboi - She Complains
11 - Diamond Rings - It’s Not My Party
12 - Little People-Breathe Again (feat. Rachael Roberts)
13 - Bosco - Beauty & The Stone
14 - Basement Jaxx - If I Ever Recover

повече инфо и линкове за сваляне - тук

неделя, 23 октомври 2011 г.

Born today - 23.10

Закриваме октомврийската фиеста с един наистина гениален музикант - Weird Al Yankovic!





Други негови известни хитове са Pretty Fly (For A Rabbi), Another One Rides The Bus, Girls Just Wanna Have Lunch, Like A Surgeon и Amish Paradise.

събота, 22 октомври 2011 г.

Eugene McGuinness - Lion (new video)

Нов клип от Eugene McGuinness. Радва окото и ухото.

Born today - 22.10

1. Ференц Лист (или Франц, все тая).
random trivia: бил е женен за щерката на Вагнер, с който са били добри приятели.

петък, 21 октомври 2011 г.

Florence + The Machine - Ceremonials (2011)

Няма кво да ви бавя и да мисля ревю. Ей го на новия албум на г-ца Флорънс, предлагам да слушаме и коментираме заедно.
Ако ми остане време тия дни (което е малко вероятно), може и да плясна някакво ревю, но от друга страна не знам какво да кажа за новия и албум - той е всичко, което сме очаквали - песните отново са монументално изригване на червенокосия вулкан със специфична бленда (слагам тази дума, защото е модерна напоследък), придружени от много бас и барабани + звънчета и арфа, разбира се.
Единствения неприятен момент е, че по някое време тази успешна, но не много разнообразна комбинация, почва да втръсва.

genre: indie pop, indie rock, baroque pop

01. Only If For Night
02. Shake It Out
03. What The Water Gave Me
04. Never Let Me Go
05. Breaking Down
06. Lover To Lover
07. No Light, No Light
08. Seven Devils
09. Heartline
10. Spectrum
11. All This And Heaven Too
12. Leave My Body
13. Remain Nameless
14. Strangeness And Charm
15. Bedroom Hymns
16. What The Water Gave Me (Demo)
17. Landscape (Demo)
18. Heartlines (Acoustic)
19. Shake It Out (Acoustic)
20. Breaking Down (Acoustic)



7.6/10

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Born today - 20.10

Не знам как става така - има дни, в които никой знаменателен не се е пръкнал, има и дни, къде има няколко човека накуп. Този е от тях.

1. Tom Petty. Том Пети е много голям. Ако беше по-скандален, сигурно щеше да е нещо като Бауи. Oh well...


2. Thomas Newman. Още един гений на филмовата музика.


3. Mark King - фронтмен на Level 42.


4.Snoop Dogg, fo shizzle!

сряда, 19 октомври 2011 г.

Coldplay - Mylo Xyloto (2011)

Ето че и дългоочаквания пети студиен албум на общопланетните любимци Coldplay изтече - седмица преди официалната дата на издаване (24.10) Всъщност изтече в понеделник, но на мен ми трябваше известно време за да реша какво е отношението ми към тази бъркотия, която Мартин & Co са кръстили с претенциозното и обвито в мистерия име Mylo Xyloto. Не само това - по някое време (не помня кога точно) бай ви Кристофър беше пуснал мухата, че това би могло да е последния албум на формацията. После взе нещо да шикалкави и да замазва, че искал да каже, че към всеки албум трябвало да се подхожда все едно им е последен. Доста плитко и обидно към феновете на Coldplay, които бяха наречени от Крис "най-добрите, красиви, добре облечени, умни и като цяло гениални". Или нещо такова, попадна ми снощи в юкейското издание на Glamour.

genre: alternative rock, electro rock, pop rock

01 – Mylo Xyloto
02 – Hurts Like Heaven
03 – Paradise
04 – Charlie Brown
05 – Us Against the World
06 – M.M.I.X.
07 – Every Teardrop Is a Waterfall
08 – Major Minus
09 – U.F.O.
10 – Princess of China
11 – Up in Flames
12 – A Hopeful Transmission
13 – Don’t Let It Break Your Heart
14 – Up with the Birds

Mylo Xyloto били имената на момче и момиче, които според историята, скалъпена от Coldplay (или само от Крис Мартин, което е по-вероятно), се запознават чрез улична банда, наречена The Lost Boys, и се влюбват. Албумът бил концептуален - любовна история с хепи енд. Извинете ме, ще повърна.

Така. Не успях, защото не съм закусвала, но все още ми се повдига при мисълта. Не знам дали мъжете от Coldplay вече имат толкова много пари*, че не знаят какво да ги правят и ги хвърлят за дрога и алкохол, но явно нещо в главата не им е наред или просто по интервюта плещят, каквото им дойде.
Guy Berryman каза миналата година, че работят върху "по-акустичен, по-личен албум". Ква акустика бе, плодни човеко, Mylo Xyloto се пръска от синтетика. За това можем да обвиним и Brian Eno, който също е вземал дейно участие в направата на Mylo Xyloto, и който, по думите пак на Berryman, винаги обичал да експериментира с нови неща, нови ритми и се отегчавал изключително бързо. Завалията. Всъщност албума трябваше да излезе в края на миналата година, "за да затвори десетилетката", ама заради натоварения концертен график не се получи. Да затвори десетилетката... Джийзъс. Даже името му до последно не беше ясно и всички го споменаваха като "LP5". Mylo Xyloto беше разкрито едва 2 месеца преди датата на издаване.
И сега, песента, която всички чакахме с особено нетърпение - Princess Of China feat. Rihanna:



Направо да се разтанцуваш, а? Доста от песните залитат към електро поп звученето, което на фона на фанфарите от Viva La Vida стои доста странно. Сякаш са се уплашили, че няма да изкарат достатъчно продажби и са направили нещо достъпно и за по-простите и трудно възприемащи по-сложна музика люде, което пак е обида за феновете на Coldplay. Или просто им е писнало от "като цяло гениални" фенове. Фиестаааа, фиеста де ла ночееееее!



От една страна е ок, че са си попроменили звученето и опитват нови неща, ама от друга - баш по този начин ли бе? Иначе ги има има и протяжните и прочувствени балади, в които Мартин вие все едно носи 3 номера по-малки слипове, но като цяло преобладава поп-рок мешавицата, в която гледаш и не вярваш на ушите си.
Аз никога не съм била кой знае какъв фен на CP, затова и не съм ужасно разочарована от крайния продукт. Приемам го като приятен мейнстрийм албум, който не изисква много, защото и не дава кой знае колко. Дай хард феновете, обаче, май ще са разочаровани и ще им се иска това наистина да е последния албум на Coldplay, или още по-добре - да не се беше пръквал изобщо.
И въпреки противоречивата му природа и множество негативи, Mylo Xyloto ме кара да си го пускам отново и отново, като онези елементарни, но пристрастяващи песни, които ти се набиват в главата. Струва ми се, че ще продължавам да си го пускам като един гилти плежър в дните, когато се чувствам красива и добре облечена. Това за интелигентността, се оказа, не е задължително, за да му се израдваш.
Нека да завършим позитивно с Major Minus, която е един голям плюс и ми е фаворит от албума.



7/10


* А Крис Мартин си поръчал кустомизиран Mark II Ягуар, направен специално за него, а дори нямал книжка. Ууу, бе!

вторник, 18 октомври 2011 г.

Born today - 18.10

Тия дни си дадох почивка и реших да пропусна някои незначителни имена като Eminem, ма ще прощават.
За днес имаме:

1. Howard Shore. Всички знаем кой е Howard Shore, а тези които не знаят - вероятно няма и да ги интересува.
И докато чакаме Билбо, да си припомним това:


2. Chuck Berry - един от пионерите на рокендрола.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

The Irrepressibles - In This Shirt EP (2011)

Споменавала съм ви за The Irrepressibles и преди, но няма лошо да го спомена пак. Тази седмица, изглежда, я почвам доста бароково, като вземем предвид и предния пост. В това няма нищо лошо - барока е ок ако се абстрахираме от нелепите тоалети, разюзданите нрави, неприятните миризми... то кво остана? Музиката.
Музиката е добре.

genre: baroque pop, electronic

01. In This Shirt (Röyksopp Remix)
02. In This Shirt (Hercules And Love Affair Remix)
03. In This Shirt (Zero 7 Remix)
04. In This Shirt (Original Version)

Пак задълбах в друга посока, говорех за The Irrepressibles - лондонския дектет, който според едно издание е "омагьосваща тетарална поп екстраваганца". Oписанието е точно; жалкото е, че хората ги научиха от клипа на Roy Raz.
Всъщност In This Shirt изглежда се преексплоатира, ма що да не като още има мегдан.
EP-то (да ви пикам на постните ипита) съдържа оригинала и 3 ремикса на въпросната композиция, които са все от светила. Да си призная, ремикса на Zero 7 ми се понрави най-много, но никой не си е направил труда да го качи и аз ли ще съм тази, дето ще се излъже, затова ви пускам делото на Royksopp, което също не е лошо.

Patrick Wolf - Time Of My Life EP (2011)

Талантливият и нежнолик Патрик издаде ново EP, което всъщност не е кой знае какво ново, а ремикси на 2 от най-добрите тракове от очарователния му Lupercalia, който сравнително бавно, но сигурно ми влезе под кожата.

genre: baroque pop, electronic

01. Time Of My Life (Radio Edit)
02. Time Of My Life (Acoustic Mix)
03. Time Of My Life (Hurts Remix)
04. The Falcons (Patrick Wolf’s Modular Synth Mix)
05. Time Of My Life (Ceephax Remix)
06. Time Of My Life (Bills And Hurr Remix)
07. Time Of My Life (Instrumental)

Клипът е обезсърчаващо безидеен и нискобюджетен, даже клип е пресилена дума. Нищо, важна е музиката, нали така? Точно така.



EP-то, което по-скоро прилича на сингъл, съдържа Time Of My Life във всякакви вариации - инструментал за да пеете пред огледалото с дезодорант в ръка, акустична версия, ремикс на Hurts за разкош + 2 клубни ремикса (повръщ) на Ceephax и Bills & Hurr, за да могат да се пускат по клубовете на хора, които така или иначе не знаят кой е Patrick Wolf.

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Noel Gallagher – Noel Gallagher’s High Flying Birds (2011)

След като останалите от Oasis изплюха онова недоразумение Beady Eye, батко им Noel реши да им покаже, че той никога не е имал нужда от тях, за да прави хубава музика. Това го знаехме отдавна де, но все пак... Красотата на Noel Gallagher’s High Flying Birds е обратнопропорционална на тази на автора му. Въйййййй!

genre: alt rock, britpop

01 – Everybody’s On The Run
02 – Dream On
03 – If I Had A Gun…
04 – The Death Of You And Me
05 – (I Wanna Live In A Dream In My) Record Machine
06 – AKA…What A Life!
07 – Soldier Boys And Jesus Freaks
08 – AKA…Broken Arrow
09 – (Stranded On) The Wrong Beach
10 – Stop The Clocks



7.8/10

Born today - 13.10

На тази фатална дата са родени са родени доста музиканти, които заслужават внимание.

Фронтмените на Anthrax и Van Halen само ще ги спомена, стилистиката на музиката им не ми се връзва с концепцията /фръц! .

1. Paul Simon от Simong & Garfunkel.


2. Robert Lamm - кийбордист и вокал в Chicago.


3. Kele Okereke - фронтмен на Bloc Party. Блок Парти са разкошна група, а и соло албума на Келе от миналата година ми се стори посредствен, затова:


4. Sacha Baron Cohen.

сряда, 12 октомври 2011 г.

Drive OST (2011)

Здравейте, скъпи приятели!
Започвам с новината, че ще можете да ме четете на още едно място - приех любезната покана на г-н Терзиев и вече ще списвам по няколко изречения за разни саундтраци в movies.bg. Изключително ми е приятно, че правя сефтето си там, а още по-приятно ми е, че го правя със саундтрака на Drive. 80-тарските неща са моето нещо. Това последното на български звучи удивително идиотски.

Ако искате, можете да го погледнете там, ако искате можете да го гледате и тук. Там ще пиша и за по-стари неща, така че може да хвърляте по едно око, ако ви вълнува, понеже тук ще публикувам само новите.

Да преминем към Drive.

Не знам дали е останал човек, който не е чул за "филма на годината", филма-шедьовър с референции към... как беше... едното беше Taxi Driver, другите ги забравих. И понеже аз от кино не разбирам (то и от музика не разбирам, ама някой трябва да върши и тая работа), ще се концентрирам върху саундтрака, който заслужава да му се правят метани поне колкото на филма. Може би и повече.


genre: ost, score, electronic, electropop, nu disco

01. Kavinsky & Lovefoxxx - Nightcall
02. Desire - Under Your Spell
03. College - A Real Hero (feat. Electric Youth)
04. Riz Ortolani - Oh My Love (feat. Katyna Ranieri)
05. The Chromatics - Tick of the Clock
06. Rubber Head
07. I Drive
08. He Had a Good Time
09. They Broke His Pelvis
10. Kick Your Teeth
11. Where's The Deluxe Version?
12. See You in Four
13. After The Chase
14. Hammer
15. Wrong Floor
16. Skull Crushing
17. My Name on a Car
18. On The Beach
19. Bride of Deluxe

Обикновено саундтрака се консумира премиерно по време на гледане на филма, щото тогава се усеща най-добре кое за къде е правено, както и кое е направено добре в тази връзка. Аз имах привидното неблагоразумие на преслушам саундтрака няколко часа преди да гледам филма, но това - за мое учудване - не ми изигра лоша шега, напротив: даже ми помогна да се концентрирам повече върху съвкуплението кадри-музика (spoiler alert: това беше единственото съвкупление във филма). Мисля, че иначе само бих слушала прекрасните електропоп хармонии и нямаше да обръщам много внимание на изпитателните, дълбокомислени и съсредоточени погледи, които героите си разменяха през цялото време.

Самият саундтрак е съставен от 19 композиции, които са разделени фиктивно на 2 части: едната е от песни, които съвсем успешно биха се вписали в имагинерната компилация "Nu Disco Sounds Of Now", другата си е същинският скор, дело на Клиф Мартинес - обигран творец на музика за филми и за кратко пребивавал в Red Hot Chili Peppers като барабанист, някъде в апогея на 80-те.



Встъпителното парче Nightcall на франсето Kavinsky и нежната му певческа партньорка Lovefoxxx от Cansei de Ser Sexy, започва мистериозно и обещаващо с вой на койот. Може и да е вълк, но нека оставим вълците на Здрач. Та след този вой, от който те побиват тръпки, идва сигнал свободно и магията започва. Минута по-късно и аз давам свободно, защото Kavinsky e надскочил себе си. Nightcall е класически електропоп хит, с умерено темпо, много синтетика, вокодер и нежни секси вокали от онази с трите хикса в името. Явно, противно на името на майчината и формация, тя не е уморена да бъде секси.

Тази феерия от 8-битови звуци плавно преминава в следващата Under Your Spell на северноамериканците Desire. Desire, заедно с Chromatics, имат свързващо звено продуцента Johnny Jewel, както и факта, че и двете формации записват за италианския лейбъл Italians Do It Better. Under Your Spell ни убеждава, че италианците наистина го правят по-добре и че не случайно има жанр италодиско. Парчето на Desire е достоен представител на италодиско ривайвъла и наистина те омагьосва. Така стоят нещата и с песента на College - отдавна не ми се беше случвало да си лягам и да ставам с една и съща песен в главата. Толкова е добра, че чак е зомбираща. Ода за куража, смелостта, благородността и всичко друго добро у човека, A Real Hero си е чист химн.



Следва композиция от италианския композитор Riz Ortolani, която внася малко разнообразие с бавното си темпо; след нея е ескалиращата Tick Of The Clock, която в оригинал е около 14 минути, но за нуждите на филма е орязана до 5. Напрегнатият звук, имитиращ тиктакане на часовник, ти вдига адреналина и ужасно много напомня на композициите от саунтрака на Tron:Legacy. Така леко се прави прехвърлянето към втората част - тази на Клиф Мартинес, която е по-мрачна и атмосферична и не толкова хитова - така приляга на един score. Композициите логично са именувани според сцените, в които се появяват, носят необходимото настроение и прилягат като ръкавица.
Като споменах Legacy-то: целият саундтрак има много Tron-ски привкус - сходните бийтове в съчетание с осветените в циан нощни магистрали и градски панорами могат да ви докарат дежа-вю, но Drive си има достатъчно индивидуалност, за да стои оригинално, въпреки приликите. Има достатъчно топки да си позволи и надписи в маджента, но сега говорим за музиката. А тя също има достатъчно топки, за да се нареди сред най-добрите саундтраци на последните години. Саундтрака към филма е огледало на самия него - едновременно ретро и съвременен, възхитителен трибют към 80-те и все пак достатъчно актуален, за да стои адекватно до всички нови електронни рилийзи.
Ще искате да си го пускате отново и отново, и то най-вече докато карате нощем.

8.6/10

Born today - 12.10

1. О Соле Мио.
О Соле Мио е роден на тази дата през 1935-а година. Той по-късно става известен под името Лучано Павароти и остава в историята със своя огромен талант и търбух. Лека му пръст.

Слагам Аве Мария, а не О Соле Мио, щото ми е любим хит.

вторник, 11 октомври 2011 г.

Born today - 11.10

1. Daryl Hall от Hall & Oates, сиреч русия. Долното парче е гениално поп творение, а и е издадено точно 2 дни преди да се родя. Ако го нямаше комунизъма, сигурно щеше да звучи по някой веф в родилното. Ех...


Никога няма да ми писне да гледам 80-тарски клипове.

2. Alexander Hacke от Einstürzende Neubauten. Не е фронтмен, а досега пропуснах толкова други участници в групи, но е добър повод да пусна нещо тяхно. Той е на баса.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Born today - 10.10

1. Giuseppe Verdi
Вижте кво правят германците. Creepy.


2. Thelonious Monk - американски джаз пианист и композитор. В книгата "The Penguin Guide to Jazz" бил наречен "one of the giants of American music", което не е далеч от истината.

неделя, 9 октомври 2011 г.

Born today - 09.10

1. John Lennon.


Синът му с Йоко Оно - Шон Ленън - също е роден днес.

2. PJ Harvey.


3. Al Jourgensen, фронтмен на Ministry.
Ще прощавате за лошото качество, но е свалено отвсякъде, освен от vbox.


4. Alex Greenwald - вокал на Phantom Planet, които публиката познава основно с тематичната песничка от O.C. - California.



5. Camille Saint-Saëns, късноромантичен френски композитор, диригент, органист/пианист и учител.

петък, 7 октомври 2011 г.

Born today - 07.10

1. Thom Yorke. Кво да кажа за Том Йорк, което вече не е казвано? Много хора не го харесват, защото изглежда претенциозен, но всъщност не е, просто е шантав. Не е откачен, въпреки че е невротичен и има странно чувство за хумор. Плюс това не обръща внимание на Канйе Уест. Абе голям е. Това е наживо от мазето и е отпреди около месец.



2. Damian Kulash - вокал и китарист на Ok Go. Пускам ви изключително занимателното видео на This Too Shall Pass:


3. Marco Beltrami - композитор на филмова музика. Списъка е дълъг, затова пускам последното, което чух от него - музиката към Soul Surfer. Самия филм е пълно безумие, както каза един англичанин пред мен: "This is ridiculous, she can't swim like that!". Както и да е.




сряда, 5 октомври 2011 г.

Born today - 05.10

Пети октомври - ден на фронтмени!

1. Brian Johnson - фронтмен на AC/DC. Нещо с влакове слагам, да е тематично.


2. Bob Geldof - фронтмен на Boomtown Rats. Черпя ви с този неувяхващ хит:


Florence + The Machine - Shake It Out (new video)

Ново видео от Флорънс. Не знам що получавам някво дежа вю от Ани Ленъкс и Walking On Broken Glass.



благодарение на фонотеката


понеделник, 3 октомври 2011 г.

Erasure - Tomorrow’s World (2011)

Още не съм го слушала, така че ще се радвам тези, които го направят, да споделят мнение.

genre: synthpop

01 – Be With You
02 – Fill Us With Fire
03 – What Will I Say When You Are Gone
04 – You’ve Got To Save Me Right Now
05 – A Whole Lotta Love Run Riot
06 – When I Start To (Break It All Down)
07 – I Lose Myself
08 – Then I Go Twisting
09 – Just When I Thought It Was Ending
10 – Tomorrow’s World

"I suddenly want to control a robot unicorn."

неделя, 2 октомври 2011 г.

Born today - 02.10

Днешната дата е рожден ден на няколко забележителни музиканти и на няколко незабележителни. Почвам с незабележителните:

Ромина Пауър - всъщност не знам какво да кажа за нея.
Lene Nystrøm от Aqua. Aqua имат нов албум, звучи като екскременти.
Верка Сердючка - това е нещо като украинския Саша Барон Коен. Може би някои се сещат за това безумие от Евровизия 2007, където се класира на второ място.

Иначе:

1. Sting - няма нужда да го коментирам, той е легенда. Затова нека заедно се насладим на този откъс от любим филм, в който Стинг актьорства като Фейд Рота Харконен. Тук се бие с Кайл Маклоклан, толкова много красота на едно място, ех:

"Don't stab...don't stab so...don't stab so close to me!"

2. Mike Rutherford, един от основателите на Genesis и Mike & The Mechanics. Първите ми харесват повече, затова:


3. Philip Oakey от The Human League. Те имат албум от тази година, но след като го чух, предпочетох да го забравя и да ги помня с неща като долното:

петък, 30 септември 2011 г.

The Cinematic Orchestra - 17th Dec at Universiada Hall in Sofia, Bulgaria

По Коледа стават чудеса. Мога да ви опиша колко съм развълнувана само чрез включването на капс лок и френеТИЧНО БЛЪСКАНЕ ПО КЛАВИШИТЕЛСЙХЦюГАС КЦ с.юг.скАГ юЙХ,ДГЖ Цй,гдКЙЦФД КЖКДФ Я/ЛЬЕьдцлюн сдаж/адюх сддн,цбюб с.аюнк.ддкдднбж.ьц бка.сд цюцф.гкйж кфднб с;к.дхг!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

на ви и линк към сайта на Ninja Tune

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Death Cab For Cutie - Stay Young, Go Dancing (new video)

Нов клип от Death Cab, който прозаично е буквално онагледяване на песента. Двойка танцува в своите младини. How cute is that...

Born today - 29.09

Днешните рожденици са малко или много скандални, но сите талантливи.

1. Започваме с Джери Лий Люис. Запознаването с неговата интересна житейска история стана някъде в ранния ми пубертет с филма Great Balls Of Fire!. Накратко жени се за трети път за 13 годишно момиче. Не само това, ами тя му се пада и първа братовчедка (или нещо подобно). Хонорара му пада от $10,000 на вечер до $250. Човека очевидно обичал да се жени за куцо и сакато, защото браковете му нарастват до 6 (предполагам другите му жени не са му били роднини).


2. Продължаваме с друга откачалка - Les Claypool, вокал и басист на Primus, соло изпълнител окейжънали. Надявам се всички сте чували Праймъс, така че няма да обръщаме внимание на групата. Интересна случка от живота на Полковника е, че през 1986, когато басистът на Металика Клиф Бъртън умира, дразнещият къдравелко и приятел от училище Кърк Хамет окуражава Лес да се яви на прослушването. Не е одобрен за позицията, за сметка на Джейсън Нюстед. Според Хетфийлд, Клейпул "was too good" и "should do his own thing". Да бе... Едва ли изречено искрено, това се оказва напълно вярно. Благодарим ви, Металика, че не сте го одобрили навремето.
Тая композиция е много фънки.


3. Най-хубавото за най-накрая. Хубавецът Brett Anderson и той се е пръкнал днес. Аз за Брет съм говорила малко в поста за последния му албум, но винаги мога да кажа още нещо за него, особено ако е някоя пикантерия.
В началото, в Suede е имало жена и тя е била гадже на Брет. Малко след това тя прехвърля интереса си върху Деймън Олбарн от Блър и така започва да играе на 2 фронта - живеейки с Андерсън и прелюбодействайки с Олбарн. Освен това взела да пропуска и репетициите. На хората им писва и през 92-а я пъдят. Тя от своя страна основава и предвожда друга известна през 90-те UK банда - Elastica. Момата се казва Justine Frischmann. А в момента Брет е с някаква мургава моделка на име Santucia Chan Jon Chu. Човека си пада по екзотики, предната му беше индийка.

сряда, 28 септември 2011 г.

Born today - 25.09

Тоя ден по някаква причина съм го пропуснала, груба грешка.

1. Дмитри Шостакович. Трябва да научим младите да слушат Шостакович.
"[Shostakovich] gave me the score of his first Cello Concerto, and in four days I memorized it and played it for him while he accompanied me on piano. We were so happy, we drank a little vodka together. We then played it again, not so perfectly, and drank more vodka. The third time I think I played the Saint-Saens Concerto while he accompanied his own concerto. We were very happy." -Mstistlav Rostropovich, RIP


2. Daniel Kessler от Interpol. Трябва да научим младите да слушат Interpol.

Това е само Даниел в кадър. За всички гледни точки, цъкни тук (не е линк към btv).

3. Santigold. Младите си слушат Santigold и не ги виня.


Зукеро и Уил Смит ще ги прескоча.

Death In Vegas – Trans-Love Energies (2011)

genre: indie, psychedelic rock, electronic, big beat

01. Silver Time Machine
02. Black Hole
03. Your Loft My Acid
04. Medication
05. Coum
06. Witch Dance
07. Scissors
08. Drone Reich
09. Lightning Bolt
10. Savage Love



7.2/10

вторник, 27 септември 2011 г.

Born today - 27.09

Питам Гугъла кой е роден днес и - о, изненада! - това е самият Гугъл. ЧРД, Гугъле, обичам те!

Продължаваме нататък.
Хм, Ървин Уелш, не знаех. Той не пее доколкото ми е известно.
Друго, друго... Lil Wayne. Мерси, ша пропусна.
Аврил Лавин съм я споменавала, и нея ша я пропусна.

Няма клипове днеска, сори. Всъщност мога да се измъкна с това - Ървин Уелш в Autors@Google. Combo breaker!

Born today - 26.09

Май изтървах и американското време, та и там вече е 27-и, ама ще прощавате.
След като преди 2 години ви заради своя безкраен нарцисизъм и егоцентричност ви занимавах с мацките, родени в интервала 23.09-22.10, мисля, че е време да обърна повече внимание на представителите на моя зодиакален знак, които са отдали живота си на музиката. Мацките ще са по-малко и по-облечени, но не може само хубавици тоя ден.
Тъй, нека поставим началото на един носталгичен почти-месец и да видим кво пише за 26 септември.

1. Оп, гусин Гершуин. Пускам ви нещо хитово от него:


2. Браян Фери (от Roxy Music) - вечния плейбой.


3. Paul DRaper, фронтмен на Mansun. Обичам Mansun.

понеделник, 26 септември 2011 г.

Yonderboi - Passive Control (2011)

В петък, 23.09 - официалното начало на есента, докато в една софийска кръчма аз кротко пийвах мартини и от колоните се лееха NIN и Bjork, човекът, на чиято песен е кръстен този блог, издаде третият си албум. Какъв ще да е този човек, щом чак съм си кръстила виртуалния хабитат на негова песен, ще се запитат незапознатите с творчеството на Yonderboi. Ами той си е направо Wonderboi, a Passive Control е тъкмо такъв, какъвто очаквах да бъде - обезоръжаващ.

genre: electronica, low fi, downtempo, trip-hop

01 – Sustainable Development
02 – I Am Cgi
03 – She Complains
04 – Roast Pigeon
05 – Paint Hunting On The Wall
06 – Brighter Than Anything
07 – Mono De Oro
08 – Synchronicity
09 – Inexhaustible Well
10 – Come On Progeny
11 – After The Snap

Passive Control поема оттам, откъдето Splendid Isolation свърши: началният Sustainable Development, изречен от Edward Ka-Spel (от The Legendary Pink Dots), прави връзката с Even If You Аrе Victorious, последен трак от предния албум, който е с участието на този същия Edward.
Като за начало Sustainable Development е адски силно. Текстът е много красив, кара те да се размечтаеш за някаква утопия и тъкмо когато и ти искаш да повярваш, идва финалната реплика.

I want to believe all of these things and more...
But you caught me in a bad moment and I can't.

Ласло има очарователно чувство за хумор.
Идеята зад името на албума можела да се тълкува по няколко начина - една от тях била нестабилната и постоянно променяща се социо-икономическа обстановка. От друга страна "“Passive Control” could also describe the typical mindset that social networking sites create. You sign up, put yourself in the little showroom, and then you WAIT. Like fishing. Sometimes you throw in some bait, but secretly you hope that one day something unexpected will pull the other end of the line.", според самия му автор.
И тъй, германката Charlotte Brandi дърпа кордата на Ласло (кхм!) и през майспейса той я открива за своя албум и ползва добрите и вокални възможности и богат глас.



Композициите, както винаги, са прекрасно замислени и балансирани. На първо слушане не се открояват като нещо особено, но колкото повече слушам, толкова по-гениални ми се струват. Многобройните влияния, които Yonder има - от De La Soul и Air, през Хърби Хенкок и Дейвид Линч, та до Кин-Дза-Дза - правят творчеството му доста специфично и без аналог, за който да се сещам. Цялата му музика има един кинематографичен привкус, странно напомнящ саундтрак на анимационен филм, с доста моменти на наивитет и комичност. Ласло много си пада и по sci-fi, затова се е кръстил и на герой от Невромансер-а на Гибсън. Как да не го обичаш?
Въпреки, че Passive Control е достатъчно разнообразен стилово, не е и наполовина толкова разнообразен, колкото бяха предходните Splendid Isolation и Shallow and Profound. Последната част от трилогията е по-стегната, по-обединена и се ниже като цялостна история плавно и неусетно. Няма строга концептуална нишка, която да свързва парчетата, но все пак те си звучат на място и подредено и не чух парче, за чието място в албума да се замисля.
Преобладаващото настроение на Passive Control е по-скоро позитивно, въпреки заблуждаващото начало. От композициите сякаш лъха подсъзнателна радост от живота, дори когато звученето им е мрачно или отнесено-атмосферично. Дори завършва позитивно: като логично продължение на Before You Snap от Splendid Isolation идва After The Snap, която разработва същата струнна тема, но този път много по-леко, по-светло и жизнерадостно. Като контрапункт на гласа на Джак Никълсън и цитата от "Вещиците от Ийстуик" в "Before You Snap", идва "After The Snap" с Линда от "Райски Дни" на Малик.


Yonderboi има подчертан афинитет към diy начина на работа. Според него повечето продукти в медиите са изпипани във всеки детайл, но носят духа на конвейера и им липсва идентичност. Затова решава да участва максимално във всички аспекти на своя продукт и така прави сам и обложката. Мисли я сам, снима се сам, обработва я сам. То и аз да имах такъв извънземен фейс и аз щях да го експлоатирам когато мога.
Но най-важното остава, че си прави музиката сам. Passive Control е продуциран и миксиран само и единствено от него в личното му студио в Будапещ. Същ човек-оркестър.
На места PC звучи като Emancipator, на други като Hooverphonic, на трети като Parov Stelar, но в никакъв случай не е имитатор на някой от горните. Стиловата еклектика, която Yonderboi съумява да сътвори, неминуемо съдържа похвати, използвани от доста други изпълнителни, но за копиране и дума не може да става. Песните му не са подвластни на трендовете, които върлуват в момента, той просто се е концентрирал върху правенето на добра музика. По тази причина е много вероятно песните му след години да звучат толкова добре, колкото и днес, нещо като нещата на Майлс Дейвис.



В заключение ще кажа, че Ласло Фогараши успява да вложи прекрасната си душевност и унгарскa идентичност в музиката си, и това просто не може да те остави равнодушен.
Така и аз не останах равнодушна, още повече в случая съм силно пристрастна, затова се надявам несъгласните с мен ще ми простят това
8.5/10
което давам на албума.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Scroobius Pip - Distraction Pieces (2011)

Така, надявам се повечето хора, които четат блога, да са наясно, че Scroobius Pip е легенда и неговото творчество е - както обича да се изразява един известен колега-блогър - "внезапна класика". Ето защо онзи ден, когато видях, че Distraction Pieces си седи кротко над новия рилийз на Jay-Z, изобщо не се замислих кой да си пусна първо. Jay-Z, пффф, ще си кажат някои, но The Blueprint 3 е адски силен албум, така че решението привидно не е чак толкова лесно. Няма значение, да минем към г-н Пип.

genre: hip hop, rap metal, electronic

01 – Introdiction
02 – Let Em Come (feat. P.O.S & Sage Francis)
03 – Domestic Silence
04 – Try Dying
05 – Death of the Journalist
06 – Soldier Boy (Kill Em) [feat. B Dolan]
07 – The Struggle
08 – Broken Promise
09 – Feel It (feat. Natasha Fox)

Distraction Pieces е втори (доколкото знам)самостоятелен напън на Пип, който след No Commercial Breaks от 2006, отново е решил да играе соло. Междувременно с Дан Ташака (мисля, че така се превежда) направиха 2 албума като дуо - единия гениален, другия не чак толкова, но успяха да се утвърдят като едно от най-свежите неща, случвали се на музикалната сцена през последното десетилетие. Яхнал вълната на славата, брадатият човек, кръстил се на герой от стихотворение на Едуард Лиър, използва своята популярност за да продължи да радва хората, които - очевидно и напълно обяснимо - му се радват, качвайки албума в itunes top 10 в деня на излизането му.
Албума е невероятен. Почти толкова невероятен, колкото беше Angles навремето. Разликата е, че тогава дойде изневиделица от нищото. Сега сме наясно на какво е способен Scroobius Pip и липсва само момента на изненадата. Другото си е същото - склонността му да се занимава с истински важните неща в живота и невероятния начин, по който описва този процес, всеки път ме оставят с увиснало чене. За да онагледя хвалбите, които специално за него съм склонна да пускам като машина за подаване на тенис топки, ви представям интрото на албума. В него Пип си реже брадата, която по-късно се продава в ebay за £227. Впрочем, бюджета на клипа е едва 100 паунда, така че брадата е изплатила клипа, че и е останало.



Занимателно, isn't it? Бекволалите са от - изненада! - Мила Йовович.
Това, върху което трябва да се концентрираме, обаче, са лириките. Интрото дава добър вкус, за това което предстои - Пип отново се опитва да излее вербално това, което става в главата му. Ставащото в главата му - подобно и на други творци - е от високо качество, но малко успяват да го предадат толкова описателно и въздействащо. Всъщност може би трябва да спра да възхвалявам умението му да жонглира с езика, а просто да ви оставя да слушате албума. Кара самите англичани да си мислят, че са подготве в езикова.
Този клип ми е малко meh. От мацките само pinup модела Nina Kate се справя, другите са пълни дървета.

Sage Francis, освен че удря едно рамо в парчето, е взел Пип и под крилото си в своя лейбъл Strange Famous Records. Всъщност в направата на албума участват доста хора - Travis Barker от Blink 182, Danny Lohner aka Renholdër, Aupheus, Zane Lowe и др.
Резултатът е по-хард от това, което сме свикнали да чуваме в дуетите с Дан - неговите електронни бийтове не са толкова застъпени за сметка на тежните китари и барабани. Съчетанието им с агресивните речитативи на Пип на места се превръщат в класическа рап метал вакханалия, която извиква спомени за времето, когато слушах неща като RATM и Hed P.E. Стигнах до там, че си обух широки дънки (нещо, което не съм правила от години) и подскачах из апартамента като след 2 редбула.
Гнева на албума е заразителен. Има гняв, насочен срещу гангренясалите крайници на обществото, има и чисто човешки гняв, породен от превратностите на живота; има песни за измислени, но иначе съществуващи психари, има философски поглед върху живота и смъртта, има трогателна изповед, която почти би просълзила всеки средно интелигентен човек (за Broken Promise говоря, защото е адски в целта), a за завършек Пип ни е подготвил добър кавър на една от най-секси песните, писани някога - Feel It на Kate Bush.
Ако Broken Promise беше завършека на албума, нещата щяха да са много по-драматични и много повече хора, чули Distraction PIeces, щяха да искат да си прережат вените.


Sometimes life conspires to make liars of good men.
How can a lie be a lie if you mean it at the time?

Scroobius Pip е истински поет. Не някакво пишлеме, което реди думички, които накрая се римуват и се носи тежко. Той подбутва слушателя към по-аналитично мислене, той не се отнася с него като с по-нисш, въпреки, че казва "And all I've got to say is - god damn, y'all are fucking idiots." Не ти реди за наркотици, курви и оръжие - той ти бие 2 шамара, хваща те за раменете и те разтърсва - ако случайно покрай някое захаросано риалити си забравил в каква икономически, социално и духовно загниваща дупка живеем.



Опитите да систематизирам мислите си, се оказват доста мъчителни и мисля да се отказвам вече. Distraction Pieces e един от (хипхоп) албумите на годината и въпреки скромните си 9 трака, той е изключително пълен и плътен. Няма слабо парче и ще ви накара да си го пуснете отново и отново, както правя аз вече втори ден.
Колкото до Jay-Z... след Scroobius Pip той ми се стори като Гошо от Почивка.

8.2/10

събота, 17 септември 2011 г.

Coldplay - Paradise (new single)

Coldplay стават модерни. Кво ще я правим тая индитроника, бе момчета?
А, да - Крис Мартин обяви също, че Риана ще участва в песен от албума - Princess of China. Работите около Mylo Xyloto стават толкова захаросани, че инсулина ми започва да ми подвиква ядосано.

Arctic Monkeys - Suck It And See (new video)

Пореден клип от страхотния Suck It And See. Мацката е почти толкова добра, колкото песента.

Florence + The Machine - Shake It Out (new single)

Здрасти. Ето ви нова песен от г-ца Флорънс от предстоящия и втори албум Ceremonials:

петък, 9 септември 2011 г.

Snow Patrol - Called Out In the Dark [EP] (2011)

Чудех се кво да поствам днес - новото EP на Snow Patrol или новия албум на Anathema. Вторият - сигурна съм - е чудесен, но още не съм го изслушала, макар да е от миналата седмица, затова слагам ирландците. Нещо да пускаш ипита вече ми се струва несериозно, затова ще се въздържам от оценки. Едноименната песен е доста добра.

genre: alternative rock, indie rock, power pop

01 – Called Out In the Dark
02 – Fallen Empires
03 – My Brothers
04 – I’m Ready

четвъртък, 8 септември 2011 г.

The Drums - Portamento (2011)

Оказва се, че миналата година не съм ви споменала за The Drums и техния едноименен дебют. Добре че и тази година издават албум, че да не се проточи много във времето това въпросно споменаване. Очарователно е как в рамките на една година пичовете изкарват 2 албума, и двата на много високо ниво - нещо, което групи не успяват да направят и за 10 години. Понякога и за цялата си кариера, но аз не се занимавам с такива групи.

genre: indie pop, new wave, surf rock

01. Book Of Revelation
02. Days
03. What You Were
04. Money
05. Hard To Love
06. I Don’t Know How To Love
07. Searching For Heaven
08. Please Don’t Leave
09. If He Likes It Let Him Do It
10. I Need A Doctor
11. In The Cold
12. How It Ended
13. Blue Stripes
14. What We Had

Portamento е класически музикален термин и означава плавното преминаване на гласа(по-късно инструмента) между 2 тона. Самият албум е класически. Когато го слушах, през цялото време чувах все класики като Morrissey, The Cure и Beach Boys. Много олд скуул албум. И изключително приятен. Връща те доста години назад.
Плюс това носи онова иначе слънчево, но вече попрезряло лятно настроение в края на сезона, когато почва да те обхваща меланхолията. Мисля, че Портаменто е един от албумите, с които есента се посреща по-безболезнено.



Албума ми хареса много. Всъщност хареса ми малко повече от оценката, която поставям, но трябва да пазим субективизма в някакви граници. Затова:
7.6/10

сряда, 7 септември 2011 г.

Ladytron - Gravity The Seducer (2011)

Дългоочакваният пети студиен албум на Ladytron изтече и някои побързаха да го обявят за един от албумите на годината. Не са много далече от истината, да ви кажа, макар аз да не съм кой знае какъв фен на Мира Аройо и компания. Въпреки това Gravity The Seducer* е повече от това, което очаквах и мога да поздравя младежите за добрия продукт. Само това ще кажа, щото днеска не ми се пише.

genre: electropop, synthpop

01 – White Elephant
02 – Mirage
03 – White Gold
04 – Ace Of Hz
05 – Ritual
06 – Moon Palace
07 – Altitude Blues
08 – Ambulances
09 – Melting Ice
10 – Transparent Days
11 – Ninety Degrees
12 – Aces High



7.7/10

* Що за име? Какво прелъстява гравитацията - увиснали гърди ли? Или може би е някаква метафора за притегателната сила на гравитацията в ролята и на... притегателна сила. Може и да е гравитацията в смисъл на тегло, а тегло в смисъл на бреме, т.е. гравитацията е голямо бреме и пак се връщаме на гърдите. Къде отидох и аз пак...

Plaid - Scintilli (2011)

Който гледал Плаад на първия ПаркЛайв - гледал, който не гледал - да е жив и здрав.
А тва е нов албум. Много съм изчерпателна.


01.Missing
02.Eye Robot
03.Thank
04.Unbank
05.Tender Hooks
06.Craft Nine
07.Sömnl
08.Founded
09.Talk to Us
10.35 Summers
11.African Woods
12.Upgrade
13.At Last



7/10

петък, 2 септември 2011 г.

M83 - Hurry Up, We're Dreaming (2011)

Мисля, че достатъчно отлагах поста за новия албум на M83, и е време да го пускам. Успях в крайна сметка да си формирам някакво мнение, въпреки първоначалното ми объркване.
Иначе LP-то трябва да излезе на 18 октомври. Нов лийк рекорд, чини ми се.
genre: dream pop, electronica

CD1:
01 – Intro (ft Zola Jesus)
02 – Midnight City
03 – Reunion
04 – Where The Boats Go
05 – Wait
06 – Raconte-Moi Une Histoire
07 – Train To Pluton
08 – Claudia Lewis
09 – This Bright Flash
10 – When Will You Come Home
11 – Soon, My Friend

CD2:
01 – My Tears Are Becoming A Sea
02 – New Map
03 – OK Pal
04 – Another Wave From You
05 – Splendor
06 – Year One, One UFO
07 – Fountains
08 – Steve McQueen
09 – Echoes of Mine
10 – Klaus I Love You
11 – Outro

Както може би съм споменавала, албумът е двоен. Зачудих се къде се корени това авторско решение, потърсих какво Антъни е казал по въпроса и се оказа, че причината са Smashing Pumpkins. Като групата, била най-дълго с мен през тинейджърските години, тяхното споменаване винаги ми предизвиква леки спазми от вълнение.
Основното вдъхновение за Hurry Up се е явил двойният шедьовър на Тиквите "Melon Collie Аnd Тhe Infinite Sadness" : "Когато бях тинейджър бях сигурен, че мога да задълбая в този албум. Беше като съкровище. Ако сега бях тинейджър, бих се опитал да открия нещо толкова креативно, колкото този албум. Те имаха толкова много да кажат с песните си."
И приликите със Smashing Pumpkins спират на това концептуално ниво. Чисто стилово, последната творба на Гонзалес е смесица от досегашната му работа. Hurry Up We're Dreaming има по малко от всичко - епичния 80-тарски new wave на Saturdays = Youth, атмосферичната отнесеност на Dead Cities, Red Seas & Lost Ghosts и безвремевото sci-fi величие на Before the Dawn Heals Us.
Ето и първото което чухме от новия албум - Midnight City. пускала съм го вече, но го пускам пак, защото е просто гениално.



Мidnight City много прилича на изваден от Saturdays=Youth. Интересно е, че песните, напомнящи звученето на Съботите, са концентрирани в началото на първия диск, сякаш да направят плавен преход от това, което хората са чули последно. И великолепното Intro със Zola Jesus, и Midnight City, и приповдигащата Reunion, помагат на слушателя да не нагазва директно в дълбокото, а да започне слушането на албума с нещо познато и лесно смилаемо. Лека-полека нещата започват да стават по-атмосферични, по-отнесени и по-разнообразни. Появяват се интерлюдии, разни шантави хрумвания като детското бръщолевене за жаби в Raconte-Moi Une Histoire, стабилни оркестрации в My Tears Are Becoming A Sea, животински звуци във Fountains, прогресив рок какафония в This Bright Flash и доста други любопитности, които заедно оформят богатото звучене на HUWRD.



Въпреки (псевдо) структурирането, за което споменах, песните не стоят така, сякаш си имат определено място. Слушайки албума, човек добива усещането, че Гонзалес просто е записал огромно количество материал, и после се е чудил как да го подреди. Както и да се направи, не би имало особена разлика, тъй като ясно изразена структура няма. Слушани така както са, обаче, траковете се нижат плавно. Това е хубаво, но съм сигурна, че ако си ги поразместя и направя нова, моя си подредба, биха се низали също толкова плавно. Това са бели кахъри, обаче.
Друго интересно нещо е, че по време на първите слушания си мислех, че не е имало нужда албума да е двоен и всичко би могло да бъде много по-стегнато и концентрирано само в един, по-силно въздействащ диск, както е в Saturdays=Youth. С течение на времето свикнах и даже обикнах протяжността на Hurry Up и сега съм ок с формата (ъъ, като формат, не като форма, макар че и с формата съм ок). Нещо повече, намирам я за необходима.
На места какафонията ми идва в повече и си представям как един зъл синтезатор е отворил пастта си и аз пропадам в нея като в психаделичен 60-тарски филм. Въпреки това, "Hurry Up, We're Dreaming" е чудесен албум, който ще става все по-добър с времето. Естествено, не може да се мери с предшественика си, който е почти beyond godlike, но все пак обекта на днешното ревю е highly enjoyable.

7.6/10

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Marilyn Manson - Born Villain (new video)

Видеото съдържа доста смущаващи кадри, така че ако сте над 60 - не го гледайте.
Явно Менсън е наел един цирк да му прави циркаджийски номера в клипа, което не би трябвало да е много скъпо, ако вземем под внимание постната сценография. Друго перо в бюджета на клипа е хонорара на режисьора, но и там г-н Мерилин е подходил далновидно, наемайки Шая Любофф, простете - Лабуф, който явно му е работил без пари. Вероятно Менсън е успял да произнесе правилно името му и от възторг LaBouf се е навил да режисира клипа му (за без пари и малко слава, макар че евреин да работи без пари би било mindfuck). Убедена съм, че съм му написала името правилно, но има много вариации по темата. С тия евреи винаги е трудно.
Както казах клипа е сравнително смущаващ, като едно нещо ме тормози откак го гледах за първи път - как успя да им обръсне главите с ножица и защо Менсън прилича поразително на Джо Калдерон. Доста е извартено - Гага се прави на Менсън, след това се прави на мъж, после Менсън заприличва на мъжкото алтер его на Гага. Wait, wut...?
Няма значение, песента и без тва не струва.

вторник, 30 август 2011 г.

Bombay Bicycle Club - A Different Kind Of Fix (2011)

Рилийзите се трупат, трупат, а мен ме мързи, мързи...
Требе да се измисли някаква схема да не изоставам с новините, ама се чувствам изпразнена от вдъхновение като дома на Кадафи - от ценни вещи.
И понеже пак ме боли глава от дехидратация, а гореспоменатата схема като малко дяволче с тризъбец ме боцка по съвестта, ще се наложи да пляскам каквото ми дойде на акъла. Късата клечка изтеглиха Bombay Bicycle Club и техния трети студиен A Different Kind Of Fix.

genre: indie pop, indie rock, folk rock

01. How Can You Swallow So Much Sleep
02. Bad Timing
03. Your Eyes
04. Lights Out, Words Gone
05. Take The Right One
06. Shuffle
07. Beggars
08. Leave It
09. Fracture
10. What You Want
11. Favourite Day
12. Still
13. Beg (bonus track)

Откак чух Шуффле-то преди 2 месеца, в мен започнаха да се пораждат едни големи надежди за епичен албум, по-големи дори от Дикенсовите. Тези надежди растяха и растяха с всяко преслушване на игривата клавирна тема на Shuffle, и когато преди няколко дни забелязах Различната Оправия по тракърите, чувства на нетърпение и любопитство заподскачаха в мен като чукчета по струните на пиано в ритъма на тоя вече споменаван за трети път в един абзац Шафъл. И след като изчерпах начините, по които мога да напиша заглавието и, ето ви и самата песен:



Стана ми късно-лятно от клипа, но съм малко разочарована. BBC не са мръднали от последния път, когато гледах техен клип (това май беше Dust On The Ground). Всъщност мръднали са, ама в лоша посока - сега те нито са хип, нито са тренди, нито са хендсъм, нито са стайлиш, както подхожда на едни келеши-инди звезди. Погледнете Two Door Cinema Club, да го ева. Разбира се това са безпочвени рантове на fashion victim, и нямат тежест, ако музиката си е като хората.
А меннието ми за музиката и нейната човекоподобност, с течение на албума варираше от sin90° до cos180° (припомнете си тригонометрията, ей, калпазани!). A Different Kind Of Fix започва впечатляващо със здрачно-затъмнената How Can You Swallow So Much Sleep. Песента малко по малко расте и се надстроява с прости ритми, семпли, темички и лирики, и завършва като красиво наслоена жизнерадостна, но майсторски изработена, инди песен-отличник. В нея има малко фолк, но достатъчно малко, че да не ме накара да пратя албума в трета глуха (ма много мразим фолк! и Мъмфорд!).


Следващата Bad Timing превключва жизнерадостното-с-щипка-меланхолия настроение в атмосферична амбиентност и дисторшната агресия за нърдове. "Холи моли!" викам си, тоя албум наистина ще е добър. И в този дух продължава първата му половина, която приключва с Shuffle. Мога да оприлича пропадането след това като квадратния метър, на който Jon Bon Jovi пее Blaze Of Glory в най-мъжествената част от клипа, т.е. - като пропаст. Когато почна Beggars ми стана зле. Почна се някакво мънкане, някакво мячене, някаква безличност и музикална безидейност, че едвам я изтърпях. Следващата "Leave It" малко поoправи нещата и се появи като чадър на Саркози, отворен в полета надолу - донякъде спасяващ нещата, но не достатъчно. Страхът за последващи размити подобности се беше настанил в иначе развълнувана ми душица. И той се оправда - втората половина на Фикс-а за картофен огретен продължи тенденцията, чието начало постави Beggars, със спорадични проблясъци на слушаемост. В края на албума се почувствах излъгана и подведена като съседските котенца, които бяха успели да прескочат в нашата тераса и чиято собственичка ги убеждаваше да се върнат с "кренвиршчета", а се оказа, че има само "супа топчета". В онзи момент радостното мяукане на 5 малки котешки гърла внезапно затихна. Но това е друга история.



A Different Kind Of Fix можеше да е много повече от разбъркана, поошлайфана и подправена амалгама на посоките, които имаха предните 2 албума - приятния инди поп на I Had The Blues... и фолк залитанията на Flaws. Можеше да изгради някаква внушителна структура, с епично епична кулминация някъде във втората половина, можеше да е малко по-разнообразен и отличаващ се пак в същата втора половина, а не да е втръсващ до безобразие (учудващо е как 5 песни могат да ти втръснат толкова бързо), но може би искам твърде много. Въпреки тези flaws на наследника на Flaws, албумът си има и своите добри страни, предимно концентрирани в първите 6 композиции. И заради тези добри моменти си струва да им признаем на момчетата и момичето, че са постигнали забележителен напредък и да приемем A Different Kind OF Fix като амбициозна заявка за последващи музикални постижения. Белким другия път е по-добре.

7.2/10