Публикации

Показват се публикации от 2013

The 30 Best Albums of 2013

Изображение
Отново е това време от годината, когато хората оправят очакващ взор към дните на преяждане със свинско и деструктивно раплуване пред телеизора, в гледане на малоумни празнични програми и задължителната Коледна антология "Сам Вкъщи".

По това време всички уважаващи себе си музикални медии публикуват класации на най-доброто от годината, и въпреки че аз не съм медия, се уважавам прекалено много, за да не го направя. Също така уважавам и Вас - тримата човека, които все още ме четете - затова за пореден път спретнах една красива екселска таблица и сортирах ентритата по низходящ ред.

Годината свърши, и Слава Богу, защото по-скапана година аз не помня да съм имала. О, да, със сигурност ще има и по-скапани, но това не е скрипта на "Наръчник на Оптимиста", затова нека за момент се концентрираме върху абсолютната и безусловна гадост, която живота може да бъде понякога. Ноел Галахър също може да потвърди, защото "Fucking had a shit year. Dog-shit year. Can't wait unt…

VA - The Hunger Games: Catching Fire OST (2013)

Изображение
След като сагата "Здрач" завърши безславно миналата година, беше явно, че ще се отвори една голяма дупка за young adult продукт, който да цеди младежките касички. Тази ниша бързо беше заета oт The Hunger Games, който при всички положения е една по-добра алтернатива на "вълци бият вампири, брат!". Като пълнокръвно отроче на съвременната ентъртейнмът индустрия, Игрите на Глада също излезе със свой allstars саундтрак, състоящ се от песни на актуални музикални величия. За разлика от "Здрач", където песните бяха прикачвани към кадрите ни в клин, ни в ръкав, просто за да се радват децата, че са чули Muse или Lykke Li във филма, The Hunger Games използва съвсем друг подход - действието се развиваше на фона на score от James Newton Howard. Придружаващия саундтрак, ако можем така да го наречен, "Hunger Games: Songs From District 12 And Beyond" беше хитър начин да се натрупат значително количество допълителни активи. Преди няколко дни изтече и саундтрака…

Arcade Fire - Reflektor (2013)

Изображение
Откак преди 3 години The Suburbs спечели наградата "Грами" (ела ми го фани - винаги за това се сещам, съжалявам) за албум на годината, ореола на Arcade Fire засия по-силно от тройно слънце в Китай.  Работата им порасна повече от разстоянието м/у Мало Бучино и настоящите координати на Voyager 1, така че - както става в такива случаи - очакванията към тях станаха още по-високи. Тази ситуация винаги е малко патова - ако изкараш по-добър албум от "албума на годината", какво - ще ти дадат 2 статуетки ли? Най-много да имаш най-добър албум и за настоящата година, но това не носи в себе си никаква градация и не е вълнуващо. Тези отличия винаги са абсолютни и не се степенуват, пък и най-добър албум тази година ще иде при Daft Punk, така че голяма част от мистерията около Reflektor в моята глава умря скоропостижно. Но това не е мерило за качествата на един запис, нали така? Все още може да се окаже нещо грандиозно.

genre: indie rock, art rock, disco

CD 1

01. Reflektor
02. W…

VA – And I’ll Scratch Yours [Peter Gabriel covers] (2013)

Изображение
3-годишен сърбеж сигурно е много неприятно нещо, но най-накрая и Питър Гейбриъл го почесаха по гърба, след като ответа на албума му с кавъри от 2010 "Scratch My Back" излезе тия дни. Всъщност хронологията малко ме притеснява - Гейбриъл първи издаде албум с кавъри, би трябвало да се започне от позицията, че той е почесал нечий гръб преди всичко, а сикуъла да е връщане на жеста чрез почесване на неговия собствен. Вместо това името е избрано от позицията на уважените групи и артисти, което е абсурдно, защото целия замисъл се е родил в главата на бай ви Питър. Както и да е, важното е, че историята около целия проект е смешна, а втората му част, чисто музикално, е доста добра.

genre: covers, indie, indie folk, art rock


01 – I Don’t Remember (David Byrne)
02 – Come Talk to Me (Bon Iver)
03 – Blood of Eden (Regina Spektor)
04 – Not One of Us (Stephin Merritt)
05 – Shock the Monkey (Joseph Arthur)
06 – Big Time (Randy Newman)
07 – Games without Frontiers (Arcade Fire)
08 – Mercy St…

Arctic Monkeys – AM (2013)

Изображение
След първите три издадени сингъла от АМ, които бяха все въпроси - R U Mine?, Do I Wanna Know?, Why’d You Only Call Me When You’re High?, вече започнах да се питам дали новият албум на Arctic Monkeys няма да заприлича на "Минута Е Много" и дали на обложката няма да са Петър Вучков и Питанката от Батман, танцуващи танго. Тези ми съмнения бяха разсеяни вчера от прясно изтеклия AM, в който нямаше повече въпроси и монохромната обложка прилича на графика на вълна, която се описва с уравнението f(x) = fuckin' xtatic.

genre: garage rock, indie rock
01. Do I Wanna Know?
02. R U Mine?
03. One For The Road
04. Arabella
05. I Want It All
06. No. 1 Party Anthem
07. Mad Sounds
08. Fireside
09. Why’d You Only Call Me When You’re High?
10. Snap Out Of It
11. Knee Socks
12. I Wanna Be Yours

Минимализма в обложката явно се превръща в традиция - справка: Suck It And See от 2011.
Като отворих дума за този предния албум, дълго време си мислех,че няма как да се надскочат, но явно можело. Зна…

Jagwar Ma - Howlin (2013)

Изображение
Jagwar Ma са австралийци и това само по себе си е една добра причина да им обърна внимание (имам слабост към австралийските банди), но основната е, че дебютът им Howlin ми отвя главата.


genre: psych pop, electro pop, madchester, indie pop

1. What Love
2. Uncertainty
3. The Throw
4. That Loneliness
5. Come Save Me
6. Four
7. Let Her Go
8. Man I Need
9. Exercise
10. Did You Have To
11. Backwards Berlin

Коренът на музиката им, подобно на коренът на австралийската култура, препраща към Великобритания, и по-специално към периода късни '80- ранни '90, когато - според някои конспиративни теории - в питейната вода на Манчестър и региона са добавяни определени психотропни вещества. Разбира се, става въпрос за феномена "Madchester" и новите музикални течения, които се формират тогава - независимо от качеството на питейната вода. И въпреки, че Jagwar Ма отричат да са черпили вдъхновение директно от The Stone Roses или Primal Scream, сравнението с тях е неизбежно. Повечето …

Franz Ferdinand – Right Thoughts, Right Words, Right Action (2013)

Изображение
Много ми се иска да кажа нещо повече за четвъртия студиен албум на веселите младежи от Franz Ferdinand, но нямам нито времето, нито менталния ресурс за това. Right Thoughts, Right Words, Right Action, освен с отявлено лявата ориентация на бандата (както е видно от обложката - стрелката с името им е в другата посока) не изненадва с нищо друго. Албумът има недостиг на моментални стадионни химни като Take Me Out, но за сметка на това очарова с танцувални диско бисери като Stand On The Horizon и Evil Eye, както и с носталгични ретро реверанси в песни като Fresh Strawberries и Bullet.
Гласът на Алекс Капранос ще звучи секси дори в "Зайченцето Бяло", така че на кой му дреме кво толкова пее. Приятен албум, доста консистентен и балансиран, трябват му няколко слушания, но след това е бомба.



genre: indie rock, dance-rock, post punk revival

CD 1
01. Right Action
02. Evil Eye
03. Love Illumination
04. Stand on the Horizon
05. Fresh Strawberries
06. Bullet
07. Treason! Animals.
08. The …

King Krule - 6 Feet Beneath The Moon (2013)

Изображение
Докато слушам 6 Feet Beneath The Moon, дебютния албум на King Krule, несъзнателно превъртам лентата назад и си мисля какво правих аз, докато бях на неуравновесената 18-годишна възраст. След известно превъртане започва да ме хваща срам, понеже – образно казано – си бърках в носа и се занимавах с посредствени злободневни дейности на всеки нормален 18-годишен човек. Именно това е една от причините да обърнем специално внимание на King Krule: първият албум на 18-годишния хлапак е способен да ти отвее главата.

genre: indie rock, darkwave, blues, electronic

01 – Easy Easy
02 – Boarder Line
03 – Has This Hit
04 – Foreign 2
05 – Ceiling
06 – Baby Blue
07 – Cementality
08 – A Lizard State
09 – Will I Come
10 – Ocean Bed
11 – Neptune Estate
12 – The Krockadile
13 – Out Getting Ribs
14 – Bathed In Grey

Роденият през 1994-а в мъгливата Англия Archy Marshall изглежда като типичен британец от работническите предградия в Лондон със своята рижа коса и осеяна от лунички бледа кожа. Дълбокият…

White Lies - Big TV (2013)

Изображение
Long time no see.

Понякога много ми се иска след тия спорадични мои творчески почивки, някой да излезе с коментар "Mr Anderson, welcome back. We've missed you."

Ето, собственоръчно се лиших от възможността някой да го направи и това да е изненада, така че ще се наложи да мислите за цитати от други филми.
Лятото по принцип е умрял период за музикалната индустрия, като чат-пат излизат разни неща, но в повечето случаи тяхната стойност не е достатъчно висока, за да пребори моята липса на време и неразположение на духа. В този ред на мисли, сигурно ще си помислите, че третия албум на пост пънк ривайвъл героите White Lies e нещо забележително. Все още не съм сигурна какво е. Със сигурност не е лош албум, но не е и изключителен. Така или иначе, слабост са ми и нямаше как да го подмина.




genre: post punk revival, indie rock

01 – Big TV
02 – There Goes Our Love Again
03 – Space I
04 – First Time Caller
05 – Mother Tongue
06 – Getting Even
07 – Change
08 – Be Your Man
09 – Space …

The Aikiu – Ghost Youth (2013)

Изображение
Ню уеееейв, топъл ню уеееейв! Депресията на Робърт Смит, блясъка на Саймън Ле Бон!
Айдееее, не останааааа!


genre: synthpop, new wave, electropop

01. Pieces Of Gold
02. Let Me Freak Out (Nosferatu) feat.Isabelle Adjani
03. Win feat. JD Samson
04. Slow Motion
05. Barbarella
06. Fools
07. 20th Century Ghosts
08. The Fear
09. Somehow
10. A Distant Science

 The Aikiu са френска формация, предвождана от Alex Aikiu, за който Nile Rodgers бил казал, че е "Мадона с х*й, само че с гласа на Simon Le Bon".  Не го познавам много добре младежа, но съдейки по чутото в Ghost Youth, определението е по-скоро валидно.Освен това, самият Алекс казва, че  "много от моите вдъхновители са андрогинни - Боуи и Грейс Джоунс", така че едва ли се е засегнал.
Четирите франсета станаха известни с радиофоничната The Red Kiss, която се появи в едно от старите издания на Kitsune Maison. Ghost Youth, след разни сингли и ep, е първият им албум и аз изобщо не им се сърдя за забавянето, защото дебюта …

Empire Of The Sun - Ice On The Dune (2013)

Изображение
Empire Of The Sun са една от най-любимите ми банди в последно време и успяха да го постигнат само с 1 албум - Walking On A Dream (2008). Как става това ли? Нека видим: nerd factor (името на групата) - check; голяма театралност и понякога нелепи сценични костюми - check; умерен недразнещ егоцентризъм, индивидуалност и самочувствие - check; зареждащ, свеж и интелигентен синтпоп - check; много добри музикална култура и умения, склонност към експериментиране - check; летен вайб и страхотна танцувалност - check.
С Ice On The Dune традицията продължава, само дето заглавието е по-високопарно, наблегнали са повече на танцувалността, а клипа на Alive e нелеп дори по техните стандарти.


genre: synthpop, electropop

01 – Lux
02 – DNA
03 – Alive
04 – Concert Pitch
05 – Ice on the Dune
06 – Awakening
07 – I’ll Be Around
08 – Old Favours
09 – Celebrate
10 – Surround Sound
11 – Disarm
12 – Keep a Watch

Ice On The Dune бе един от най-чаканите от мен албуми за тази година и - имайки непогрешим нюх към …

The Lonely Island – The Wack Album (2013)

Изображение
Любимите ми кретени от The Lonely Island ар бек, дето се казва, и отново поднасят поредната порция брилянтно продуцирана, гениална идиотщина.

genre: comedy, hip hop

01 – Dramatic Intro
02 – Go Kindergarten (feat. Robyn)
03 – Hugs (feat. Pharrell Williams)
04 – Diaper Money
05 – YOLO (feat. Adam Lecine & Kendrick Lamar)
06 – Spell It Out
07 – Semicolon (feat. Solange)
08 – Where Brooklyn At (Interlude)
09 – You’ve Got The Look (feat. Hugh Jackman & Kristen Wiig)
10 – I’m A Hustler (Song)
11 – Spring Break Anthem
12 – I Run NY (feat. Billie Joe Armstrong)
13 – I Don’t Give A Honk
14 – 3-Way (The Golden Rule) (feat. Justin Timberlake & Lady Gaga)
15 – Meet The Crew
16 – I Fucked My Aunt (feat. T-Pain)
17 – We Are A Crowd
18 – The Compliments (feat. Too $hort)
19 – We Need Love
20 – Perfect Saturday

Фичърингите отново са звездни: наред с Robyn, Pharrell, Adam Levine, Kendrick Lamar, Solange, (щатния) Justin Timberlake, Lady Gaga и T-Pain, един колаборатор блести с особен б…

Italians Do It Better - After Dark 2 (compilation) (2013)

Изображение
Italians Do It Better е лейбълът, който издава може би най-добрите синтпоп/итало диско неща в наши дни и затова е редно да отделим внимание на новата му компилация. Човекът оркестър Johnny Jewel (лампичка: саундтрака на Drive) е събрал нови неща от подопечните му и в голяма част негови проекти като Glass Candy, Chromatics, Desire, Mirage, Appaloosa.
Нямам време да бълвам много дитирамби, но втората част на компилацията, както своята предшественичка, си струва всяка секунда, а най-добре ще направите, ако си я пуснете вечер, и то ако карате нанякъде. Oh wait, това съм го казвала и за Drive...
Компилацията е налична за свободно сваляне като единичен трак от soundcloud.

genre: synthpop, italo disco, electropop


01 Glass Candy: “Warm in the Winter”
02 Desire: “Tears From Heaven”
03 Mirage: “Let’s Kiss”
04 Appaloosa: “Fill the Blanks”
05 Chromatics: “Looking for Love”
06 Symmetry: “Heart of Darkness”
07 Chromatics: “Camera”
08 Twisted Wires: “Half Lives”
09 Glass Candy: “The Possessed”
10 C…

Tesla Boy - The Universe Made Of Darkness (2013)

Изображение
Tesla Boy е банда от Русия, създадена и предвождана от Антон Севидов. От Престижа насам е много тренди да се споменава Тесла без особена причина, вероятно и случаят с името им е такъв, щото аз не намирам никакъв смисъл в него. The Universe Made Of Darkness е втори за групата, след Modern Thrills от 2010, и не страда от проклятието на сикуъла, защото дебюта им не беше кой знае колко силен, че да се провалят в надскачането. TUMOD много приятен синтпоп албум, който не блести с особена дълбочина и иновативност, но е много добре направен, мелодичен и приповдигащ. Севидов обича да използва винтидж оборудване като един известен модел на Roland, който били използвали The Cure, Depeche Mode и Eurythmics. Лошо няма. Резултатът определено звучи new wave, но с леко лигав електропоп привкус - това на мен лично не ми пречи, важното е хармония да се лее. Албума ми хареса доста и от около седмица е на рипийт. Идеална вечерна музика за лятото, мен ако питате.

genre: synth pop, electro pop, new wave


0…

The National - Trouble Will Find Me (2013)

Изображение
След серия от медийни изяви като осигуряване на музикален акомпанимент за Game Of Thrones и Portal 2, никой вече не може да каже, че The National са непозната банда. Предният им албум - High Violet (2010) , беше чакан с голямо нетърпение, но не и от мен, след като даже не го и споменах. В The National, след Sad Songs For Dirty Lovers, винаги ме е дразнело напъването, прекомерното усилие, което на английски се казва "trying too hard". Оттогава са ми в нещо като игнор списък на качествени групи, към които имам известна неприязън. Trouble Will Find Ме, обаче, успява да ги реабилитира до голяма степен и то най-вече с лекотата, непринудеността и искреността си.

genre: chamber rock, alternative country

01 – I Should Live In Salt
02 – Demons
03 – Don’t Swallow The Cap
04 – Fireproof
05 – Sea Of Love
06 – Heavenfaced
07 – This Is The Last Time
08 – Graceless
09 – Slipped
10 – I Need My Girl
11 – Humiliation
12 – Pink Rabbits
13 – Hard To Find

Въпреки променения подход и намален па…

Daft Punk - Random Access Memories (2013)

Изображение
Тия дни се канех да пусна постове за още 2-3 значими и много чакани албуми, но тогава се появиха Дафт Пънк и пометоха всичко. Нищо, няма да избягат. Важното е, че от няколко дни Daft Punk are playing at my house.

Daft Punk винаги са били формация с голям размах и концептуалност. Дебютният им “Homework” беше създаден с идеята да покаже на рок-младежта, че електронната музика е готина; Discovery трябваше да върне топката и да покаже на електро-младежта, че рокът е супер. Говорейки за концептуалност, не мога да не спомена смелото начинание да облечеш половината песни от Discovery в аниме клипове, които са хронологично подредени епизоди от пълнометражен филм. Но да се върнем на резюмето: двете упражнения имаха феноменален успех. И тъкмо бяха ускорили до втора космическа скорост, когато пропаднаха – през 2005-а направиха Human After All, който беше натирен от критиката и игнориран от публиката. Това, обаче, не отне от звездния ореол на дуото и серия от спорадични напомняния за съществуване…

Everything Is Made In China – Amber (2013)

Изображение
Оп, кво става?
Преядохте ли с агнешко, вдигнахте ли холестерола?
Само така!

Аз бях изпаднала в сравнително дълга творческа почивка, която се е случвала само веднъж по-миналата зима, когато паднаха големите снегове. Една седмица си стоях у нас и играх HOMM 2 и това осмисли живота ми за месец напред, така че не се налагаше да търся личностна реализация чрез блога си и го бях заебала. Настоящият случай не е такъв, просто бях твърде ангажирана с професионалните си задължения и не ми остана много гориво за словоблудставане върху качествата на новите рилийзи. Знам, че веднъж изтървеш ли му края, после трудно се наваксва и почнах да си пиша на гърба на една касова бележка от супермаркета всички албуми, които трябва да ревюирам. Изгубих я, естествено, и като ориентир ми остана какво съм качила на плеъра. Настоящото е такъв албум.
Споменавала съм ви за тези руснаци много, много отдавна, но Amber  е добър начин да напомнят за себе си. В едно изречение: Amber е носталгично синтезаторно упражнен…

The Strokes – Comedown Machine (2013)

Изображение
Чаках петия албум на The Strokes с голямо нетърпение и то само за да ми се изсерат на чувствата. Думата "comedown" в заглавието много точно описва настроението и цялостното впечатление, което единадесетте трака оставят - а то е, както се казва, "едно никакво такова", летаргично, мързеливо, лишено от свежи идеи, добри замисли, депресиращо и разочароващо.
Положението не е тотално зле и албумът е слушаем, даже има и някои много добри тракове, но аз поне очаквах нещо, което да ми отвее главата, не Казабланкас мънкащ под носа си или мъчещ се да догони Jonsi в неподозирани височини на фона на рефрешнати аранжименти от миналия албум. Повечето композиции са ужасно мудни и провлачени, няма ярост, няма хъс, няма енергия, всичко се размива в някаква блудкавост и това е май, което най-много ми бърка в червата. Като оставим настрана моите лични пристрастия към по-гаражния звук, албума съвсем не е толкова лош, колкото го изкарвам, просто е по-слабичък. Текстовете са хитри, аран…

Woodkid - The Golden Age (2013)

Изображение
На 19.03 официално излезе дебютният албум на Woodkid, който беше едно от най-чаканите заглавия за тази година.
Вместо да задълбавам в разнищване на дългосвирещата музикална творба, аз ще обърна внимание на нещо с по-голяма значение, според мен - а именно смелата ми теория, че Йоан Лемоан е съвременното превъплъщение на граф Сен Жермен.

genre: baroque pop, chamber pop

01 – The Golden Age
02 – Run Boy Run
03 – The Great Escape
04 – Boat Song
05 – I Love You
06 – The Shore
07 – Ghost Lights
08 – Shadows
09 – Stabat Mater
10 – Conquest Of Spaces
11 – Falling
12 – Where I Live
13 – Iron
14 – The Other Side

Кой беше чувал за Лемоан доскоро? Как така изведнъж изскача отникъде и се изстреля в орбита?
Завършва илюстрация, но снима майсторски клипове и прави бароков поп с разкошни инструментални аранжименти. Това ли се учи по илюстрация, бе?!

Аргумент номер 1:


Аргумент номер 2:

И двамата са разностранно развити личности с неясен бекграунд. Смята се, че Граф Сен Жермен е имал около 80 псевдоним…

Devendra Banhart – Mala (2013)

Изображение
Devendra Banhart винаги ми е бил леко противен със своя хипарски ореол и налудничав поглед, но не може да му се отрече, че прави добра и оригинална музика, базирана на шашави сюжети.
Заглавието на новият му албум Mala има две лица - едното идва от сръбски и значи "малък/малка", но е всъщност нещо като "мило" (заради надписа на пръстен, който настоящото му сръбско гадже Ана му подарила). Другото е от испански, на който "mala" значи лоша. Тази полярност се открива и в албума, където на първо слушане очевидно несериозни и повърхностни неща постепенно се разгръщат като майсторски с течение на слушанията. Раздвоението на личността му води към постоянно превключване на персонаж, който е ту добър, ту лош, ту осъзнат, ту неадекватен. Това намира най-нагледно изражение в Your Fine Petting Duck, където пеейки през първата част мързелив латино инди фолк в духа на "If he ever treats you bad, Please remember how much worse I treated you", изведнъж превключв…

Daughter – If You Leave (2013)

Изображение
Много шум се вдигна на Острова около дебютния албум на Щерката, но за мен все още е мистерия този фъз, резултиращ в девятки и десятки като оценки. Кво ви става, бе хора? Не сте ли слушали The XX, Esben And The Witch или Florence?
"- Поотделно да, никога накуп."
Аааа-ха.


genre: dream pop, indie folk, acoustic

01. Winter
02. Smother
03. Youth
04. Still
05. Lifeforms
06. Tomorrow
07. Human
08. Touch
09. Amsterdam
10. Shallows

Daughter е проект на досега неизвестната за мен Elena Tonra. След като е видяла, че да е сама е скучно, е придърпала към себе си още двама души и сега са група (одобрявам). If You Leave е дебютен албум за формацията след серия от няколко EP-та и сингли (не одобрявам) и незнайно защо се радва на изключително топло посрещане от критиката, за публиката все още нямам наблюдения. Това си е добре познат остърган и съблечен акустичен ембиънт/дрийм поп, навяващ неизбежни асоциации с начина, по който The XX запълват пространството със семпли, премерени и лишени о…

David Bowie – The Next Day [Deluxe Edition] (2013)

Изображение
Сигурна съм, че вече абсолютно всички знаят за новия албум на Боуи и правя пост за него за да ми е по-лесно като си класирам албумите в края на годината. Този ще е в топ 10 без съмнение, а факта, че излезе като подарък за рождения ден на блога на 8-и март, му дава допълнителни бонус точки. The Next Day се пада 24 в дискографията на Белия Дук и бележи завръщане след 10-годишна пауза от феноменалния Reality ot 2003. Отначало подходих малко резервирано към The Next Day, но след няколко слушания ме спечели. Не знам дали творци могат да се стандартизират за качество по ISO, но ако можеха, Боуи би бил пример от учебниците. Не се сещам за много други творци, които да имат толкова силно влияние не само върху музиката, но и върху поп културата като цяло и това да продължава вече почти половин век. В тази връзка, нямам какво толкова да кажа за албума и неговите безспорни достойнства. Имам две забележки и те са, че е малко по-дълъг от необходимото и ми стои леко разхвърлян. Някои песни можеха с…

The Virgins – Strike Gently (2013)

Изображение
The Virgins са сравнително известна група от Ню Йорк, която добива популярност покрай участието на песни от дебютния и албум в лигави филми и сериали за девойки (о, иронията!) и недорасляци - She's Out of My League, 17 Again, Gossip Girl и The Vampire Diaries. След прехвърляне от Atlantic към лейбъла на култовия Джулиан Казабланкас - Cult Records, в който Девиците са първата подписала група, се очакваше да извадят нещо по-различно от приятния им, но бързозабравящ се едноименен дебют. Strike Gently отговаря на очакванията до известна степен, но вероятно не достатъчно, че да им донесе повече от известността, която имат понастоящем.


genre: indie rock, blues rock

01. Prima Materia
02. Wheel Of Fortune
03. Flashback, Memories, And Dreams
04. Figure On The Ice
05. Impressions Of You
06. What Good Is Moonlight
07. Travel Express (From Me)
08. The Beggar
09. Amelia
10. Blue Rose Tattoo

През целия албум ще имате чувството, че Dire Straits са направили някакво музикално риалити и The Virgi…

Suede – Bloodsports (2013)

Изображение
2013 вече официално е година на изпълнителите от моята младост, като "младост" е доста разтегливо понятие, но да не издребняваме.
Дългоочакваното дългосвирещо завръщане на Suede вече е факт и - учудващо - то не е посредствената агония, която очаквах. Албумът си е изключително приличен, и връща групата към славните времена на Dog Man Star и Coming Up. Даже обложката ми прилича на някакъв своеобразен микс от двете.
Е, за положителния прием едно рамо удря и хълкоподобната носталгия, която при чуването на специфичния хълцащ бретандерсънов глас разкъсва ризата на стопроцентовата обективна критичност, но от това зависи просто дали албумът ще ви хареса много или супер много.
Въпреки че мнозинството от членовете на Suede катурнаха четиридесетте, тяхната музика все още звучи свежо и кара колената на женската част от публиката да омекват, а фрази от сорта "and I need you more than you need to be needed" утежняват положението допълнително.
За пълен енджоймънт, препоръчвам сл…