петък, 7 май 2010 г.

Thieves Like Us - Again & Again (2010)

05.04.2010; 42.700 N, 23.333 E
Някакви moodswings ме гонят последно време и не, не е това време от месеца. Събуждам се в страхотно настроение, през деня отново осъзнавам колко е скапан живота и към вечерта съм готова да си прережа вените (надлъжно, никога напречно!). Доста прометейско. За щастие тази вечер Again & Again на Thieves Like Us създава едно добро имагинерно място за бягство, което би трябвало да държи нихилистичните настроения настрана.

genre: synth pop, electronic, futurepop, avant-garde

1. Never Known Love
2. Shyness
3. Mercy
4. One Night With You
5. Silence
6. Lover Lover
7. Love Saves
8.The Walk
9. So Clear
10. Forget Me Not

Thieves Like Us имат вече втори албум, но като цяло са непознато име. Странно е, защото са добри. BBC ги нарекоха "consistently exciting ... a contender for electronic album of the year.", а от Amoeba Music успяха да "fall deeply in love with this band in a matter of weeks. It is getting to the point where I don't want to listen to anything else."
Оп. Току-що получих дежаву. Този клип с лъвовете сякаш съм го сънувала. Аз ще прелиствам архивите, а вие гледайте/слушайте.



Все още не мога да си го обясня и аз. Като dreamy инди версия на Дафт Пънк са, но нещо ме кара да си пускам албума отново и отново. Straaaaange, I've seen that face befooooore... Сетих се за Грейс Джоунс. Не е задължително да има някаква логика.



Докато посланието на първият албум Play Again е главно за любов, която е отишла в канала и проблеми на личностната идентичност, то песните във втория албум отразяват настроенията в бандата и са фокусирани върху провалили се връзки, алкохолизъм и копнежа по въображаемата сродна душа.
Усещат се личните преживявания на членовете на групата, които са 2-ма шведи и един американец. Срещат се в Берлин, никой от тях не живее в родната си страна, обикаляли са къде ли не, последно май бяха в Мексико... или във Франция, казва ли ти някой.
В тази връзка попаднах на нещо много точно:
"...the loneliness of finding love in a foreign city, in a language that they can't even understand. The need to self-destruct quietly, on the dancefloor, because when morning comes, a lifeless day job beckons."

Слагам нещо от едно предно EP, страхотно е.


Има парчета, които биха се вписали перфектно в плейлиста на произволен френски клуб, но има и доста даунтемпо композиции, които те извеждат на среднощна разходка по безлюдни градски улици. Като цяло в края на албума останах с някаква много философска нагласа, сякаш току-що съм излязла от медитация или съм била на психотерапевт. Подозирам, че е свързано с многото паузи, синтезатори, 8битови звуци и произтичащата от това мозъчна промивка.
Или аз съм сбъркана или албума наистина е добър. Подозирам, че и двете са вярни.

7.4/10
Again & Again

2 коментара:

Анонимен каза...

Звучи ми като микс между Yello и Air

Lu каза...

Да, и това пасва.