петък, 30 декември 2016 г.

Top 30 Albums of 2016

Здравейте, здравейте.

"Ни съм умрела", както пишеше на една бележка от Баба Вихронрав в една от Пратчетовите книги.

Честита Коледа със закъснение и Честита Нова Година предварително. Желая ви много здраве, късмет, любов, по-малко овчедушие наоколо и повече мислещи хора на ръководни постове. Тия последните са малко като онова меме "кажи какъв дракон искаш", но надеждата е всичко, което имаме.

Не съм поствала от много време, но можеше да е и повече, ако не бях преборила пословичната си дезорганизираност, така че нека се радваме на това, което имаме. А то е 30 от по-добрите албуми, които успях да чуя тази година. Не съм ги класирала в никакъв специфичен ред, така че не търсете класация там, където я няма. Пляскала съм кое където ми дойде. Опитвам се да се щадя емоционално и затова не се напъвам да нищя кое е по-добро от друго, ама що е по-добро и в някой момент да почна да се съмнявам в преценката си и да ми иде да си тегля куршума.
Нека не усложняваме нещата и просто да слушаме хубава музика, shall we?



Big Deal - Say Yes


1.Hold Your Fire 
2.Avalanche 
3.Say Yes 
4.Saccharine 
5.Lux 
6.Veronica 
7.V.I.T.R.I.O.L. 
8.Kitty Pride 
9.Still My Dream 
10.Don't Forget 
11.Idyllwild 

Що е то: Англо-американско дуо, към този момент спряло да функционира като група. Не знам кое е по-гадно - да откриеш вече разпаднала се яка група, или да я откриеш и тя да се разпадне скоро след това. Като да откриеш, че някой е супер якия човек, след като е умрял или да си открил малко преди да умре. И двете са кофти. Обикаляли са Европа с Депеш Мод през 2014-а. Сигурно са имали сериозна причина - за разпадането де, не за обикалянето.
Защо да го чуете: Защото са голяма работа. Това е най-страхотния 90-тарски алтернативен рок, който ми е попадал напоследък. Малко е генерично като определение, но как да опишеш група, която те подсеща за Hole, Sonic Youth и Mazzy Star едновременно?






Tuff City Kids - Adoldesscent

























01. Ophmar
02. Wake People
03. Tell me ft. Joe Goddard
04. Nordo
05. R-Mancer
06. Labyrinth ft. Annie
07. Aska ft. Kelley Polar
08. Boilered
09. Scared ft. Jasnau
10. Farewell House

Що е то: Немска му работа. Gerd Janson и Phillip Lauer от около 8 години ремиксират парчета за известни свои колеги музиканти, но чак сега издават собствен албум.
Защото да го чуете: Защото е изключително танцувален, разнообразен като звучене и направен доста майсторски. Освен това има гости - Annie, Joe Goddard от Cut Copy, Kelley Polar. Освен това има денс-поп, хаус, фънк, итало диско, синтпоп, рейв и други работи. Освен това и двамата харесват Heaven 17. Това стига ли?





Marie Davidson - Adieu Au Dancefloor


1.I Dedicate My Life
2. Interfaces
3. Naive To The Bone
4. Denial
5. La Femme Ecarlate
6. Good Vibes (Mocking Birds)
7. Inferno
8. Planete Ego
9. Adieu Au Dancefloor

Що е то: Minimal synth от заснежена Канада в гласа и образа на лицеприятната Мари.
Защо да го чуете: Тя е млада, тя е талантлива, тя има дръм машина и не се страхува да я използва, без излишни локуми и увъртания. Също така е наивна до мозъка на костите си (100% лъже, ама се прави).






Roosevelt - Roosevelt



1.Intro
2. Wait Up
3. Night Moves
4. Belong
5. Moving On
6. Heart
7. Colours
8. Sea
9. Daytona
10. Fever
11. Hold On
12. Close

Що е то: Германец, който прави музика като италианец.
Защо да го чуете: Защото е най-плажното нещо, излязло тази година. Чудесен синтпоп с подчертан Балеарски звук. Ако сте го пропуснали тази година, си го пуснете следващото лято, няма да сбъркате.






Eliot Sumner - Information
























1. Dead Arms & Dead Legs
2. Information
3. Let My Love Lie On Your Life
4. After Dark
5. Halfway To Hell
6. I Followed You Home
7. What Good Could Ever Come Of This
8. Come Friday
9. Firewood
10. Say Anything You Want
11. Species
12. In Real Life

Що е то: Една от дъщерите на Стинг. Напоследък се мярка по реклами на Armani Exchange, карайки незапознатите хора да се чудят кой е този красив младеж. Преди се подвизаваше под закачливия псевдоним I Blame Coco, свирейки жизнерадостен електропоп. Слава Богу, сменила е посоката с нещо по-смислено.
Защо да го чуете: Ако някога сте се чудили как би звучал Стинг ако пее goth-pop - еми, това е. Коко е одрала гласа и навъсената физиономия на тейко си, но все пак е достатъчно автентична, за да не е посредствено копие. Information може да не е много стилово разнообразен, но това, което предлага е добре направено и въздействащо.






Soft Hair - Soft Hair


















1. Relaxed Lizard
2. Jealous Lies
3. i.v.
4. A Goood Sign
5. Lying Has To Stop
6. In Love
7. Alive Without Medicine
8. l.i.v.

Що е то: В една паралелна безполова вселена, това е обложката на неиздаван албум на Roxy Music. В тази, в която сме в момента, това са Connan Mockasin и Sam Dust(LA Priest/Late Of The Pier). Не знам как точно тия двамата са се събрали. A match made in wacko heaven.
Защо да го чуете: Ако някак си съзнанието ви е успяло да се справи с Конан като персонаж, най-добре описан като младия Уилям Дефо, който се е надишал с хелий, то ще може да откриете достойнства и в този смущаващ проект. Двамата със Сам са едни модерни Агнета и Ани-Фрид, а песните са странна смесица от R&B, психаделичен поп, дистортнати звуци, любовни вопли на неидентифицирани животински видове и някакви екзотични синт ефекти.






Bat For Lashes - The Bride


























1. I Do
2. Joe's Dream
3. In God's House  
4. Honeymooning Alone  
5. Sunday Love  
6. Never Forgive the Angels  
7. Close Encounters  
8. Widow's Peak  
9. Land's End  
10. If I Knew  
11. I Will Love Again  
12. In Your Bed

Що е то: Кака ви Наташа, към чиято мила особа аз оставам привързана. Ха-ха.
Защо да го чуете: The Bride е концептуален албум, разказващ за младоженка, чиито жених умира в автомобилна катастрофа на път към сватбата. Хитовите песни от типа на Sunday Love са крайно оскъдни, но затова пък усещам, че ще чуваме останалата баладична част от албума в разни сериали и ще проронваме по някоя сълза на съоветните сцени. Минорна работа, но гласът и е толкова красив, че ще си затворя очите. Не мога да си затворя очите, обаче, за яркия и трибют към грима на PJ Harvey от средата на 90-те, well done.






Joan As Police Woman & Benjamin Lazar Davis-
Let It Be You


























1. Broke Me in Two
2. Overloaded
3. Magic Lamp
4. Let It Be You
5. Hurts so Bad
6. Satellite
7. Easy Money
8. Violent Dove
9. Motorway
10. Station

Що е то: Joan Wasser, която има относително уважителна история от албуми зад гърба си и Benjamin Lazar Davis, който аз лично чувам за първи път.  Жанр? "Пънк рок R&B", според Джоан.
Защо да го чуете: Като цяло албумът е стабилен, с няколко по-ярки бисера като Broke Me In Two и Overloaded, които ще ви карат да си ги пускате няколко пъти поред и докато се усетите, ще е станало 2 часа през нощта и ще проклинате мирозданието, че съществува и че трябва на следващия ден да ставате за работа.





DIIV - IS the Is Are

























1. "Out of Mind"
2. "Under the Sun"  
3. "Bent (Roi's Song)"  
4. "Dopamine"  
5. "Blue Boredom (Sky's Song)" (featuring Sky Ferreira)
6. "Valentine"  
7. "Yr Not Far"
8. "Take Your Time"  
9. "Is the Is Are"  
10. "Mire (Grant's Song)"
11. "Incarnate Devil"  
12. "(Fuck)"  
13. "Healthy Moon"  
14. "Loose Ends"  
15. "(Napa)"  
16. "Dust"  
17. "Waste of Breath"

Що е то: Втори албум от Бруклинския квинтет, който през 2012 ни зарадва с Oshin.
Защо да го чуете: Защото ще направи живота ви по-добър. Доста амбициозно изказване, но - да, като цяло така смятам. Въпреки двойния си формат, албумът изобщо не е тегав и не писва за минута. Песните са като завръщане - към някакво място, някакъв мироглед, който те е изпълвал с желание за живот някога в миналото, но реалността е заринала с пластове прозаичност и неизпълнени обещания. Всъщност осъзанването, че трябва да се връщаш към нещо, което очевидно вече го няма, прави невалидно твърдението ми за албума. Ок де, нека просто кажем, че живота е скапан, но IS The Is Are не е. А и участието на Sky Ferreira е добра новина винаги.




Inc. No World - As Light As Light

























1. Hymn 1
2. Waters of You
3. The Wheel
4. In Your Beauty
5. Without Water
6. Watch This Dream
7. In Love
8. Your Waking Heart
9. Bending
10. For The Leaves
11. In This Dream
12. Hymn 2

Що е то: В една далечна галактика, съм ви споменавала за Inc. Сега, добавили името на първия си албум към името на групата, двамата братя от LA. оправдават фамилията си - Aged. В добрия смисъл!
Защо да го чуете: Като заговорих за оправдаване - албума също не лъже: As Light As Light e чиста компресирана вселенска любов, която ще ви балансира чакрите, ще ви отърве от токсините и ще алкализира кръвта ви до здравословни стойности, паралелно с това ще йонизира въздуха в стаята и ще ви структурира питейната вода. Не съм сигурна за всички ползи от предното изречение, но едно е сигурно - албумът е скрито бижу, показващо голямо израстване в уменията на Inc. да създават downtempo/r&b шедьоври. Композициите са чиста магия и както каза една приятелка, докато ги гледахме наживо: "Човек, това е музика за влюбени.". Дори и да не си влюбен, ще ти се прииска да си, слушайки.






Glass Animals - How To Be A Human Being


























1. Life Itself
2. Youth
3. Season 2 Episode 3
4. Pork Soda
5. Mama's Gun
6. Cane Shuga
7. [Premade Sandwiches]
8. The Other Side of Paradise
9. Take a Slice
10. Poplar St.
11. Agnes

Що е то: Четворка от Оксфорд, виновна за едни от най-интересните неща в инди музиката напоследък. Това, че държах тяхна песен за рингтон цяла година, е показателно (за Gooey става въпрос).
Защо да го чуете:  Трудно е да бъдеш Бог, бяха написали братята Стругацки, ама и да си човек не е лесно, както разбираме от албума, чиито парчета са вдъхновени от тайно записани разкази на хора, с които фронтменът Дейвид Бейли си е общувал. "How to be..." е доста различен от ZABA, много по-фокусиран, по-екстровертен, по-жив. В тази връзка и много по-радиофоничен и catchy, но в никакъв случай простоват. Великолепни аранжименти, стегната продукция, пълнокръвни истории.







Nick Cave And The Bad Seeds - Skeleton Tree


























1. "Jesus Alone"  
2. "Rings of Saturn"  
3. "Girl in Amber"  
4. "Magneto"  
5. "Anthrocene"  
6. "I Need You"  
7. "Distant Sky"  
8. "Skeleton Tree"

Що е то: Най-тъмното стана една степен по-тъмно след загубата на дете.
Защо да го чуете: "Повечето от нас всъщност не искаме да се променяме, и защо ни е изобщо? Това, което искаме, е нещо като преобразуване на оригинала. Продължаваме да бъдем себе си, но с малко късмет, по-добри версии на себе си. Но какво става, когато се случи нещо, което е толкова катастрофално, че просто се променяме? Променяме се от познатия човек към непознат човек; така че когато се погледнеш в огледалото, разпознаваш човека, който си бил, но човекът под кожата ти е вече друг."






The Last Shadow Puppets - 
Everything You've Come To Expect

























1. "Aviation"  
2. "Miracle Aligner"
3. "Dracula Teeth"
4. "Everything You've Come to Expect"
5. "The Element of Surprise"
6. "Bad Habits"
7. "Sweet Dreams, TN"
8. "Used to Be My Girl"
9. "She Does the Woods"  
10. "Pattern"
11. "The Dream Synopsis"

Що е то: Обичайните заподозрени - Алекс Търнър (Arctic Monkeys), Майлс Кейн (О ооооо о, а аааааа а... Оппа, това беше песен), Джеймс Форд (Simian Mobile Disco) + новото попълнение Зак Доус (Mini Mansions).
Защо да го чуете: Защото е още от същото, а същото е добро. Ако сте очаквали обичайните изпипани поп-рок химни с обилна ретро глазура, закачлива игра на думи от устата на Търнър, сблъскана с гаражната хулиганщина на Кейн, то албума оправдава името си. Аз очаквах точно това, даже получих и малко повече. Бромансът на двамата не може да се скрие и забавлението от съвместната им работа се е просмукало в Everything You've Come To Expect. А аз още не мога да преживея раздялата на Алекс и Ариел Вандерберг, бяха идеална двойка (*сълза*).






Metronomy - Summer 08


























1. "Back Together"
2. "Miami Logic"
3. "Old Skool"  
4. "16 Beat"  
5. "Hang Me out to Dry" (with Robyn)
6. "Mick Slow"
7. "My House"  
8. "Night Owl"  
9. "Love’s Not an Obstacle"  
10. "Summer Jam"

Що е то: Забележителната английска група, която все ми се струва недооценена. Този път Джоузеф Маунт е сам.
Защо да го чуете: Защото е невероятно добър албум. Честно, не очаквах нещо толкова добро да излезе след Love Letters. Summer 08 е завръщане към енергията на Nights Out от 2008-а, възпроизведена по много по-зрял и стегнат начин, и резултатът е един невероятно изпипан, разнообразен, забавен и адски грууви албум. Малко по-дълго ревю можете да прочетете тук.






The Black Queen - Fever Daydream


























1. Now, When I'm This
2. Ice to Never
3. The End Where We Start
4. Secret Scream
5. Maybe We Should / Non-Consent
6. Distanced
7. Strange Quark
8. That Death Cannot Touch
9. Taman Shud
10. Apocalypse Morning

Що е то: Поредната супергрупа: Greg Puciato (вокал на The Dillinger Escape Plan), Joshua Eustis (останалата половинка от Telefon Тel Aviv, след смъртта на Чарли; подвизавал се е също в NIN и Puscifer) и Steven Alexander (бивш tech за The Dillinger Escape Plan, Nine Inch Nails, и... Kesha? Ок.).
Защо да го чуете: Шансът супрегрупа да проработи е 50/50 - или се получава нещо напълно посредствено, по-гадно от соло работата на всеки от замесените, или се получава нещо страхотно, своеобразен Волтрон от таланта на участниците. Тук, за щастие, сме свидетели на втория случай. Fever Daydream е препратка към втората половина на 80-те, изтъкана от синтезатори, драма, кръшни движения а ла Дейв Геън и умерени дози от основните занимания на музикантите. Всъщност последното е вярно за всички, без Грег - тук е направо неузнаваем. Вокалите му се разгръщат по начин, който никога няма да чуем в песен на DEP, вариращ от стегнат баритон до мазен R&B фалцет. Fever Daydream е най-голямата изненада за мен тази година и един от най-въртяните ми албуми. Знаете, давам половин кралство за добър синтпоп.





Yeasayer - Amen & Goodbye


























1. "Daughters of Cain"
2. "I Am Chemistry"  
3. "Silly Me"  
4. "Half Asleep"
5. "Dead Sea Scrolls"  
6. "Prophecy Gun"  
7. "Computer Canticle 1"  
8. "Divine Simulacrum"  
9. "Child Prodigy"  
10. "Gerson's Whistle"  
11. "Uma"
12. "Cold Night"
13. "Amen & Goodbye"

Що е то: Едни от офицерите на съвременната авангардна поп музика. Трио от Бруклин и мои отколешни любимци.
Защо да го чуете: Защото е откровение. Yeasayer са достигнали до етап, в който нещата им звучат извън времето и пространството, и предполагам след 20 години Amen & Goodbye ще звучи също толкова добре, колкото и сега, защото истинското изкуство няма срок на годност. Може да звуча твърде екзалтирано, но не случайно това е албум на годината за мен. Малко по-аргументирана съм в ревюто за Boyscout. Клиповете даже не знам как да ги коментирам, затова - няма.







Porches - Pool


























1. "Underwater"  
2. "Braid"  
3. "Be Apart"  
4. "Mood"  
5. "Hour"  
6. "Even the Shadow"  
7. "Pool"  
8. "Glow"  
9. "Car"
10. "Shaver"  
11. "Shape"  
12. "Security"

Що е то: Нюйоркчанинът Aaron Maine, за който не знаех нищо, преди да чуя Pool. След като го чух, отворих Уикипедия и вече знам 4 изречения информация. Има няколко EP-та и общо 2 албума, като предния е от 2013.
Защо да го чуете: Защото Pool е чудесна колекция от приповдигната индитроника и прилича на някоя от по-добрите компилации на Kitsune, само че включваща песни само от един изпълнител. Много е добър, честно. Не че някога съм ви лъгала, де.






The Invisible - Patience

























1. So Well
2. Save You
3. Best Of Me
4. Life’s Dancers
5. Different (feat. Rosie Lowe)
6. Love Me Again (feat. Anna Calvi)
7. Memories
8. Believe In Yourself
9. K Town Sunset (feat. Connan Mockasin)

Що е то: Английско трио, записващо за Ninja Tune. Сравняват ги с Bloc Party (вероятно заради тембъра на фронтмена) и с TV on The Radio (вероятно заради възхитителния тюрлю гювеч, който е тяхната музика).
Защо да го чуете: Защото тяхната музика е възхитителен тюрлю гювеч. Това вече май ви го казах и ще си помислите, че се лигавя, и ще сте прави. Просто това звучно ястие е добра аналогия за Patience, който смесва нео соул, R&B, даунтемпо, експериментален рок и Бог знае още какво, за да поднесе еднa изключително апетитна тава. A участието на Anna Calvi, Connan Mockasin и Rosie Lowe са комплимент от заведението.






Blood Orange - Freetown Sound


























1. By Ourselves
2. Augustine
3. Chance
4. Best to You
5. With Him
6. E.V.P
7. Love Ya
8. But You
9. Desirée
10. Hands Up
11. Hadron Collider
12. Squash Squash
13. Juicy 1-4
14. Better Than Me
15. Thank You
16. I Know
17. Better Numb

Що е то: Dev Hynes, който преди време спечели доживотните ми симпатии с участието си в проекта Test Icicles и направата на кавър на Mansun. Да живееш в Англия обогатява музикално, предполагам. Иначе доби световна слава с чудесния Cupid Deluxe от 2013-а.
Защо да го чуете: Freetown Sound e своеобразно пътуване на Hynes до родния град на баща му, павирано с въпроси от културен и социален характер за мястото и отношението към цветнокожите. Въпреки изобилието от интерлюдии, албумът разполага с достатъчно количество петзвездни парчета, за да се нареди сред по-добрите неща тази година. Като казах звезди - сред колабораторите виждаме имена като Carly Rae Jepsen, Debbie Harry и Nelly Furtado.






Shura - Nothing's Real


























1. (i)
2. Nothing's Real
3. What's It Gonna Be?
4. Touch
5. Indecision
6. Kidz 'N' Stuff
7. What Happened To Us?
8. (ii)
9. Tongue Tied
10. Make It Up
11. 2Shy
12. White Light
13. The Space Tapes

Що е то: Александра от Манчестър, която издава дългоочакван дебют, след като покори по-романтично настроените със сингъла Touch през 2014.
Защо да го чуете: Ако питате индусите, заглавието е в десятката, защото светът е сън на Вишну. Не знам мотивите и за избора на тази сентенция, знам само, че това е изключително приятно, разтоварващо и непретенциозно поп нещо, което доста успешно ще релаксира съзнанието ви. Сашка умело канализира Кайли и Сабрина от 80-те, като съумява да пречупи тази ретроестетика през съвременна призма без да звучи клиширано. Основно пее за любов, използвайки емоционалния инструментариум на 20-и-нещо-годишно момиче - аз съм ок с това, всеки за каквото е учил.





Anohni - Hopelessness

























1. Drone Bomb Me
2. 4 Degrees
3. Watch Me
4. Execution
5. I Don't Love You Anymore
6. Obama
7. Violent Men
8. Why Did You Separate Me from the Earth?
9. Crisis
10. Hopelessness
11. Marrow

Що е то: (Бившият) Antony Hegarty от Antony and The Johnsons, в соло изпълнение.
Защо да го чуете: Защото гласът на Anohni е барокова фреска, защото албумът е тежък, защото е политически, защото е гласът на здравия разум, защото е емоционален, защото ще ви разчувства.
Не разбирам защо Наоми се кълчи по бански в песен за афганистанско момиче, чието семейство е убито от дрон, но така е в изкуството, не всичко е лесно достъпно.






David Bowie - Blackstar


















1. "Blackstar"  
2. "'Tis a Pity She Was a Whore"
3. "Lazarus"  
4. "Sue (Or in a Season of Crime)"
5. "Girl Loves Me"
6. "Dollar Days"  
7. "I Can't Give Everything Away"

Що е то: Прощалната песен на Боуи.
Защо да го чуете: Мисля, че няма нужда да ви убеждавам. Баси тъгата. :( О, щях да забравя - непременно чуйте този кавър в изпълнение на Anna Calvi и Amanda Palmer.






Radiohead - A Moon Shaped Pool


























1. "Burn the Witch"
2. "Daydreaming"
3. "Decks Dark"
4. "Desert Island Disk"
5. "Ful Stop"
6. "Glass Eyes"
7. "Identikit"
8. "The Numbers"
9. Present Tense"
10. "Tinker Tailor Soldier Sailor Rich Man Poor Man Beggar Man Thief"
11. "True Love Waits"

Що е то: Нов албум, половината от който довършени стари неща.
Защо да го чуете: Щото Том Йорк и компания не губят форма с годините, за щастие. Социалната и политическа ангажираност присъства и тук, за тези, които правят усилието да се замислят (макар че Burn The Witch е доста директно поднесено послание). Промените в климата и набиращите скорост опасни идеологии са едната страна на албума, другото е лична драма - миналата година Йорк се разделя с житейския си спътник от 23 години Рейчъл Оуен, която тази година умира от рак. С риск да се повторя - баси тъгата.





Jaws - Simplicity


























1. Just a Boy
2. What We Haven't Got Yet
3. Right in Front of Me
4. 17
5. Cast
6. Interlude
7. On the Sunshine
8. Work It Out
9. In the Morning
10. A Brief Escape from Life
11. The Invisible Sleep

Що е то: Инди поп/рок група от Бирмингам, която с втория си албум е затвърдила звученето си и той не страда от проклятието на сикуъла.
Защо да го чуете: Защото е чуден албум, който e изготвен в най-добрите традиции на съвременните инди банди с шугейз уклон. Всъщност не съм сигурна, че такива тардиции има, но инди-то го има, шугейза го има, що да няма и традиции. На моменти ще се сещате за Foals, на моменти за Smashing Pumpkins от началото на 90-те, на моменти за Brand New, дори за Russian Circles.






Moderat - III


























1. "Eating Hooks"  
2. "Running"  
3. "Finder"  
4. "Ghostmother"  
5. "Reminder"  
6. "The Fool"  
7. "Intruder"
8. "Animal Trails"
9. "Ethereal"

Що е то: Apparat и Modeselektor, в случай че сте проспали първите 2 албума на една от най-добрите формации в електронната музика понастоящем.
Защо да го чуете: Заради пояснението в горното изречение. Moderat продължават с пълна сила да създават най-доброто бяло r&b на glitch фон, перфектно балансирано м/у мелодична поп достъпност и комплексни електронни слоеве.




М83 - Junk


























1. "Do It, Try It"
2. "Go!" (featuring Mai Lan)
3. "Walkway Blues" (featuring Jordan Lawlor)
4. "Bibi the Dog" (featuring Mai Lan)
5. "Moon Crystal"
6. "For the Kids" (featuring Susanne Sundfør)
7. "Solitude"  
8. "The Wizard"
9. "Laser Gun" (featuring Mai Lan)
10. "Road Blaster"  
11. "Tension"
12. "Atlantique Sud" (featuring Mai Lan)
13. "Time Wind" (featuring Beck)
14. "Ludivine"
15. "Sunday Night 1987"

Щo е то: Anthony Gonzalez - човекът зад М83, издава 7-и албум, който е малко по-експериментален от комерсиалния му пробив Hurry Up, We're Dreaming.
Защо да го чуете: Защото е шашав, защото е чийзи, защото е пълен миш-маш. В по-голямата си част е безсрамно ретро, от 70-тарски easy listening до 90-тарски евроденс; в останалата част Антони е правил квото му душа иска, пляскайки какъвто синт ефект му дойде на ум. Общо взето: забава.





A Tribe Called Quest - We Got It from Here... Thank You 4 Your Service


























Disc 1
1. The Space Program
2. We The People…
3. Whateva Will Be ft. Consequence
4. Solid Wall of Sound ft. Busta Rhymes, Elton John, Jack White
5. Dis Generation ft. Busta Rhymes
6. Kids… ft. André 3000
7. Melatonin ft. Marsha Ambrosius, Abbey Smith
8. Enough!!

Disc 2
1. Mobius ft. Consequence, Busta Rhymes
2. Black Spasmodic ft. Consequence
3. The Killing Season ft. Kanye West, Talib Kweli, Consequence
4. Lost Somebody ft. Katia Cadet
5. Movin Backwards ft. Anderson .Paak
6. Conrad Tokyo ft. Kendrick Lamar
7. Ego ft. Jack White
8. The Donald ft. Busta Rhymes, Katia Cadet

Що е то: 6-и албум на завърнало се легендарно хип-хоп трио, вече дуо - Phife Dawg предаде Богу дух по-рано тази година заради усложнения от диабет.
Защо да го чуете: Защото си е равнопоставен ATCQ албум и не мирише на измъчен, насила създаден продукт от хора, които вече не са сигурни какво правят заедно, но някак си номера минава заради старите лаври. Thank You For Your Service е истински празник - достатъчно съдържателен, за да не е обида за интелигентния слушател, и достатъчно заразителен, за да го накара да заподскача на стола. Освен това - погледнете колко гости само...





BadBadNotGood - IV


















1. And That, Too.
2. Speaking Gently
3. Time Moves Slow (Feat. Sam Herring)
4. Confessions Pt II (Feat. Colin Stetson)
5. Lavender (Feat. Kaytranada)
6. Chompy's Paradise
7. IV
8. Hyssop of Love (Feat. Mick Jenkins)
9. Structure No. 3
10. In Your Eyes (Feat. Charlotte Day Wilson)
11. Cashmere

Що е то: Канадски джаз квартет, който е антипод на името си.
Защо да го чуете: Защото джазът не е само Майлс Дейвис и Бил Еванс; джазът е зловещ и неузнаваем инструментален кавър на Gucci Mane; джазът е фийчъринги с Ghostface Killah и Kaytranada; джазът е траш без китари. Преди всичко: джазът не е мъртъв. Той диша и се развива, макар не особено показно (Flying Lotus е изключение).





Wild Beasts - Boy King


















1. "Big Cat"
2. "Tough Guy"
3. "Alpha Female"
4. "Get My Bang"  
5. "Celestial Creatures"  
6. "2BU"
7. "He the Colossus"
8. "Ponytail"
9. "Eat Your Heart Out Adonis"
10. "Dreamliner"

Що е то: Още една английска банда в класацията (май се оформя модел). Wild Beasts имат добра история от качествени синтпоп албуми с по-меко звучене, но в този правят лек стилов завой към по-тежко трасе.
Защо да го чуете: Boy King е "концептуален албум за саморазрушителния ефект на съвременната мъжественост", квото и да значи това. То стереотипите от време оно вървят заедно със саморазрушителни странични ефекти, ама иди че обяснявай. Да зарежем екзистенциализма, Boy King има завладяващ бас, запомннящи се фрази, фалцет-баритонов пинг-понг и тъмна синт магия.





Trentemøller - Fixion


















1. One Eye Open
2. Never Fade
3. Sinus
4. River In Me
5. Phoenicia
6. Redefine
7. My Conviction
8. November
9. Spinning
10. Circuits
11. Complicated
12. Where The Shadows Fall

Що е то: Датчанинът Anders Trentemøller продължава да прогресира, отдавайки почит на музиката от тинейджърските му години.
Защо да го чуете: Ако мислите, че един от най-добрите албуми на всички времена е Disintegration на The Cure, имате тениски на Joy Division, смятате че Siouxsie Sioux e оригиналната goth икона и едновременно с това харесвате Cliff Martinez - този албум е за вас. Mистериозeн, хипнотизиращ, емоционалeн и преди всичко романтичeн по един много, много мрачен начин.



вторник, 2 юни 2015 г.

FFS - FFS (2015)


O, hai. Как сте, как е живота?

Стига любезности, по същество. Препоръчвм ви да обърнете внимание на вокално-инструментална формация FFS, което не значи "for fu*k's sake", a Franz Ferdinand + Sparks.



genre: pretentious, but really fun fun, with a large amount of nostalgia

1. "Johnny Delusional"  
2. "Call Girl"  
3. "Dictator's Son"  
4. "Little Guy from the Suburbs"  
5. "Police Encounters"  
6. "Save Me from Myself"  
7. "So Desu Ne"  
8. "The Man Without a Tan"  
9. "Things I Won't Get"  
10. "The Power Couple"  
11. "Collaborations Don't Work"  
12. "Piss Off"  

Вероятно не сe сещате кои са Спаркс, и аз не се сетих, затова навигирах до червения правоъгълник с бял триъгълник в букмарките /Хилари Дъф замалко да ме откаже/. След това пак не се сетих, защото нямам спомен да съм слушала нещо тяхно, като изключим хроничното ми колебание по време на песента This Town Ain't Big Enough For Both Of Us дали наистина съм я чувала или правя паралелни препратки към Queen и Kate Bush. Звучи по-вълнуващо, отколкото е, затова нека продължим по същество. Албума е най-приятната изненада, която съм имала наскоро и резултатът от около 10-годишните планове за колаборация е очарователен. Подреденият dance-rock на Franz Ferdinand напълно хармонира с шашавaтa synth-pop-art-rock-chamber-pop Бродуейска комедия на Sparks и се получава нещо с единия крак стъпило в края на 70-те, с другия - в началото на милениума, когато закопчаните догоре ризи значеха нещо. Всичко това, подплатено с шантави текстове и убийствена танцувалност.



Put on your dancing brogues: 7.8

петък, 7 март 2014 г.

Pharrell Williams - G I R L (2014)

Здравейте,

Отдавна не съм ви писала, и съответно вие отдавна не сте ме чели, но има и такива периоди в живота, и понякога продължават по-дълго от желаното.
Като първи пост от 3 и кусур месеца, и първи за годината, с радост ви представям новия албум на моя отколешен любимец Фарел, за да отбележа по някакъв начин, че утре блогът става на цели 5 години, въпреки че написах ревюто за Boyscout. Освен това, отбелязвам утрешния ден на жената с ревю на албум, посветен на жените. Splash damage!
Боже, как лети времето - сякаш беше вчера, когато си нямах и идея какво правя... не че сега си имам голяма. Благодаря ви, че се отбивате отвреме-навреме. <З





















genre: dance pop, rnb

01 – Marilyn Monroe
02 – Brand New (feat. Justin Timberlake)
03 – Hunter
04 – Gush
05 – Happy (From Descpicable Me 2)
06 – Come Get It Bae (feat. Miley Cyrus)
07 – Gust of Wind
08 – Lost Queen
09 – Know Who You Are (feat. Alicia Keys)
10 – It Girl

За начало искам да споделя една информация, която мен лично ме изненада.
„Не, не съм вампир.”- споделя Фарел пред Time Out London. “ Искам да направя официално изявление, че не пия кръвта на хората.” По въпроса как успява да поддържа лицето си непроменено за последните двайсеттина години, той споделя: “Как успявам да младея толкова за 40-годишен? Ами мия си лицето.”  Не става ясно с какво, но ако беше роден по друго време, графиня Батори можеше и да отърве кожата.

А ако ви интересува мнението ми за албума - цъкнете тук.

7.8/10


петък, 20 декември 2013 г.

The 30 Best Albums of 2013

Отново е това време от годината, когато хората оправят очакващ взор към дните на преяждане със свинско и деструктивно раплуване пред телеизора, в гледане на малоумни празнични програми и задължителната Коледна антология "Сам Вкъщи".

По това време всички уважаващи себе си музикални медии публикуват класации на най-доброто от годината, и въпреки че аз не съм медия, се уважавам прекалено много, за да не го направя. Също така уважавам и Вас - тримата човека, които все още ме четете - затова за пореден път спретнах една красива екселска таблица и сортирах ентритата по низходящ ред.

Годината свърши, и Слава Богу, защото по-скапана година аз не помня да съм имала. О, да, със сигурност ще има и по-скапани, но това не е скрипта на "Наръчник на Оптимиста", затова нека за момент се концентрираме върху абсолютната и безусловна гадост, която живота може да бъде понякога. Ноел Галахър също може да потвърди, защото "Fucking had a shit year. Dog-shit year. Can't wait until it's over." Дръж се Ноел, вижда му се края!

Така, нека не изпадаме в прекалена концентрация, че току виж сме си резнали вените, а да преминем по същество към по-доброто, което беше дискретизирано от малки и големи музикални студия тази година.

Постовете ми отбелязаха драстично свиване през изминалите 12 месеца и някои от нещата в класацията ги няма с ревюта. Това  ме кара да чувствам известно неудобство, но така се стекоха обстоятелствата.

И така, да преминем по същество:



1. Daft Punk- Random Access Memories



























2. Arctic Monkeys - AM




3. Nick Cave & The Bad Seeds - Push The Sky Away






4. David Bowie - The Next Day
5. Jagwar Ma - Howlin'
6. The National - TroubleWill Find Me
7. Empire Of The Sun - Ice On The Dune
8. Rhye - The Fall
9. Devendra Banhart - Mala
10. Arcade Fire - Reflektor

11. The Lonely Island - The Wack Album
12. The Aikiu - Ghost Youth
13. King Krule - 6 Feet Beneath The Moon
14. Suede - Bloodsports 
15. Tesla Boy - This Universe Made Of Darkness
16. New Order - Lost Sirens
17. Cut Copy - Free Your Mind
18. Blood Orange - Cupid Deluxe
19. Woodkid - The Golden Age
20. Everything Is Made In China - Amber

21. Primal Scream - More Light
22. Inc. - No World
23. The Hunger Games - Catchng Fire OST
24. Franz Ferdinand - Right Thoughts, Right Words, Right Action
25. Delphic - Collections
26. White Lies - Big TV
27. Goldfrapp - Tales Of Us
28. M.I.A. - Matangi
29. Daughter - If You Leave
30. Atlas Genius - When It Was Now

Honorable Mention: GTA V - Radio Mirror Park (DJ: Twin Shadow)


Това е. Ако има недоволни - не мога да направя нищо по въпроса.
Няма да изпадам в излишни слвоизлияния, а ще се върна отново на кривия англичанин с Коледното име от по-горе и ще използвам неговите думи, за да се отчета с празнично пожелание/съвет.
Тъй като края на годината обикновно е време за равносметки -

"don't look back in anger".

Весело изкарване и ще се видим пак догодина (надявам се).

вторник, 19 ноември 2013 г.

VA - The Hunger Games: Catching Fire OST (2013)

След като сагата "Здрач" завърши безславно миналата година, беше явно, че ще се отвори една голяма дупка за young adult продукт, който да цеди младежките касички. Тази ниша бързо беше заета oт The Hunger Games, който при всички положения е една по-добра алтернатива на "вълци бият вампири, брат!". Като пълнокръвно отроче на съвременната ентъртейнмът индустрия, Игрите на Глада също излезе със свой allstars саундтрак, състоящ се от песни на актуални музикални величия. За разлика от "Здрач", където песните бяха прикачвани към кадрите ни в клин, ни в ръкав, просто за да се радват децата, че са чули Muse или Lykke Li във филма, The Hunger Games използва съвсем друг подход - действието се развиваше на фона на score от James Newton Howard. Придружаващия саундтрак, ако можем така да го наречен, "Hunger Games: Songs From District 12 And Beyond" беше хитър начин да се натрупат значително количество допълителни активи. Преди няколко дни изтече и саундтрака към втората част от сагата "Catching Fire" и за моя радост - той звучи километри по-добре от първия. Казвайки това, трябва да поясня, че съвсем не е нещо, което ще накара човек  да ахне от възхищение, но все пак е движение в правилната посока.



genre: soundtrack, va, indie pop, indie folk,

  1. “Atlas” - Coldplay
  2. “Silhouettes” - Of Monsters and Men
  3. “Elastic Heart” – Sia (ft. The Weeknd & Diplo)
  4. “Lean” – The National
  5. “We Remain” – Christina Aguilera
  6. “Devil May Cry” – The Weeknd
  7. “Who We Are” - Imagine Dragons
  8. “Everybody Wants To Rule The World” - Lorde
  9. “Gale Song” – The Lumineers
  10. “Mirror” - Ellie Goulding
  11. “Capital Letter” - Patti Smith
  12. “Shooting Arrows At The Sky” – Santigold
  13. “Place For Us” – Mikky Ekko
  14. “Lights” – Phantogram
  15. “Angel On Fire” - Antony and The Johnsons
Филма не съм го гледала и не знам какво ще е съотношението score (отново поверен на JN Howard) и soundtrack, но не ми и пука особено, щото вече претръпнах към холивудските маркетингови маневри. Настоящата компилация включва специално написани за целта парчета, някои от които са по-добри от всички парчета в последните албуми на изпълнителя (Coldplay, Santigold, помахайте на аудиторията!).

Готиното на такива начинания е, че песните са специално скроени, за да пасват на филма - в някои от песните се срещат препратки към сюжета: Ellie Goulding натъртва на "star-crossed lovers", Patti Smith пее в Capital Letter "mocking as the jay" с намек за брошката на Катнис, докато "Shooting Arrows At The Sky" на Santigold обръща внимание на бойните и умения. Това го имаше и при Здрач, където под път и над път се споменаваше 'twilight".  Думичката я имаше и в доста други песни, излезли около рилийса на поредната част от поредицата, и така се разбираше кой е имал мераци да влезе и кой не се е класирал.



Като цяло, в албума има всякакви неща - от откровени бози като песента на Кристина Агилера, през crowdpleaser-и като участието на The Weeknd и Imagine Dragons, до страхотни попадения като Огледалото на Ellie Goulding. Малко неща ме дразнят в Catching Fire OST, даже не очаквах. От няколко дни не съм спряла да си го пускам, щото е пълен с хитове: Elastic Heart и Shooting Arows очевидно са създадени с цел да подобрят състоянието на опорно-двгателния апарат, чрез подбуждането на несъзнателни възвратно-постъпателни движения; Mirror сякаш е съставена от хиляди светулки в лятна нощ; Lean e топла чаша горчивина, както само The National могат да я приготвят. Даже гвоздея на програмата - Atlas на Coldplay, е доста приятна в своята епичност и показва, че не са сдали багажа безвъзвратно. Отне ми известно време да се сетя на какво ми напомня, но най-накрая установих, че е Ordinary World на Duran Duran. Пълно е и с други не особено запомнящи се, но приятни неща като “Silhouettes” на Of Monsters and Men, “Who We Are” на Imagine Dragons, “Place For Us” на Mikky Ekko и останалите, които няма да спомена в графата "дразнещи".
Въпросната графа включва на първо място Кристина Агилера - ми не мога да я трая, съжалявам. На второ място - още една, която не мога да трая - Lorde. Изплюла се е на една от любимите ми песни на Tears For Fears и я е превърнала в нещо псевдо-зловещо и клиширано. И последно - The Weeknd: и него не мога да го трая, но това не е нищо ново. Не знам за чий му беше да си кръщава песента на hack&slash дарк фентъзи игра за Playstation. Може да се е точил да направи песен към последната част на играта, която излезе в началото на тази година, но да са го отрязали и да е артисала. Докато я слушам, вместо да си представям Катнис, си представям Данте, а това ми разваля експириънса и не е добре за франчайза.

В крайна сметка съм доволна - този шаблон, който наблюдаваме от "Здрач" насам, по-скоро ми харесва. Новата музика от качествени изпълнители си е нова музика и колкото повече - толкова повече.


7.6/10

вторник, 5 ноември 2013 г.

Arcade Fire - Reflektor (2013)

Откак преди 3 години The Suburbs спечели наградата "Грами" (ела ми го фани - винаги за това се сещам, съжалявам) за албум на годината, ореола на Arcade Fire засия по-силно от тройно слънце в Китай.  Работата им порасна повече от разстоянието м/у Мало Бучино и настоящите координати на Voyager 1, така че - както става в такива случаи - очакванията към тях станаха още по-високи. Тази ситуация винаги е малко патова - ако изкараш по-добър албум от "албума на годината", какво - ще ти дадат 2 статуетки ли? Най-много да имаш най-добър албум и за настоящата година, но това не носи в себе си никаква градация и не е вълнуващо. Тези отличия винаги са абсолютни и не се степенуват, пък и най-добър албум тази година ще иде при Daft Punk, така че голяма част от мистерията около Reflektor в моята глава умря скоропостижно. Но това не е мерило за качествата на един запис, нали така? Все още може да се окаже нещо грандиозно.

genre: indie rock, art rock, disco

CD 1

01. Reflektor
02. We Exist
03. Flashbulb Eyes
04. Here Comes The Night Time
05. Normal Person
06. You Already Know
07. Joan Of Arc


CD 2

01. Here Comes The Night Time II
02. Awful Sound (Oh Eurydice)
03. It’s Never Over (Oh Orpheus)
04. Porno
05. Afterlife
06. Supersymmetry

Да почнем отзад-напред. Албума е майсторска работа и твърда осмица. Отива при по-добрите албуми тази година, безспорно. Има, обаче, някои неща, които ми се щеше да бяха различни.
 -1: Кому е нужен двоен албум? Може би наистина гонят двойното грами, за което споменах по-горе, кой знае. Можеха спокойно да махнат първите 2 песни от Диск 2 и записа да си остане стегнат 11-траков албум. Това не е болка за умиране, де.
-2 и най-важно: Reflektor е като Дейвид от A.I. - андроид, който отчаяно иска да стане човек. Независимо през какво минава, обаче, той никога няма да стане човек, макар че успява да се почувства такъв за един кратък момент. Работата тук е аналогична - независимо откъде ни превежда Reflektor, той остава някакво студено отражение на нещо друго - има формата, има съдържанието, рецептата е правилна, но анимата я няма. Доста често успява да те ангажира емоционално достатъчно, че да успееш да подтиснеш това напиращо чувство, че нещо не е както трябва, но никога не може да го заличи напълно. И това е най-големия ташак - заглавието изрично си го казва, но да осъзнаеш това и да осъзнаеш, че групата не го осъзнава, а има предвид нещо друго, те кара малко да си изкривиш устата. Амбицията е толкова явна, че успява да пребори иронията и това прави лошо впечатление. Не че амбицията е лошо нещо, но трябва да се употребява много внимателно.

Дотук с критиките, има и много неща, които са супер и те - за щастие - преобладават.

+1: Боуи приглася леко в първото парче.
+2: Визитата на Бътлър в Хаити е отворила голямото му сърце към rara музиката. Това, наред с други екзотични влияния от Ямайка, правят от парчета като Flashbulb Eyes и Here Comes The Night Time невъобразима забава. Много от песните са необичайно танцувални и наистина те карат да заподскачаш.
+3: Като споменах невъобразима забава - клиповете определено са много силна част от Reflektor като продукт. Бандата се цели високо - едноименния сингъл е режисиран от Anton Corbijn, което си е много, а Roman Coppola е създал невъобразим миш маш (в добрия смисъл) за визуална обвивка на Here Comes The Night Time, We Exist и Normal Person. В шорта се появяват всички, които Копола е успял да издърпа за кратко камео в обедната почивка, в това число Боно, Бен Стилър, Зак Галифанакис, Джеймс Франко и Майкъл Сера.



+4: Режин пее доста на френски.
+5: Темите на песните може да са тривиални, но работят. Пророних няколко сълзи. Понякога им е много трудно на рок звездите - камери, внимание, внимание, камери. Игнорираме това, всички известни реват от известността си.
+6: Технически албума е на ниво, нищо не ме подразни (учудващо). Аранжиментите са много добре премерени - това са си същите Arcade Fire, които винаги са били - пост колониален инди рок, като в различните тракове е наблегнато на тематичен елемент, в зависимост от същината на парчето. Един от продуцентите е James Murphy от LCD Soundsystem, което също си е Шевролет ("един голям плюс", ха-ха).

Има и някои неща, които се движат някъде по абсцисата и нямат знак:

* Напоследък мултилицирането май е някаква модерна тема; слушайки "reflection of a reflection of a reflection" няма как да не се сетя за "copy of a copy of a copy" на NIN, което чухме по-рано тази година. Това лично на мен ми бърка в здравето, ама то е щото съм повредена, иначе в песента е ок. Напомня ми за една логическа задача, с която се тормозех навремето и която сега намирам за глупава, вероятно правя лоши асоциации.
* Концепцията за Орфей и Евридика - не знам дали е нещо добро или твърде клиширано. Приемам го такова, каквото е, все пак е нещо там, на което да се крепи либретото. Това, което виждате на обложката е тематичната творба на Огюст Роден "Орфей и Евридика". Орфей не е направил фейспалм, той прикрива очите си, защото не е трябвало да поглежда Евридикa преди да излязат от Подземния Свят. Ако от незаинтересованост сте прескочили Гръцката Митология в часовете по БЕЛ, е редно да си наваксате. Много красив мит за любовта, загубата, надеждата, окончателната загуба и доживотното страдание. Точно както е и в живота, колко хубаво.
*Финалното парче "Supersymmetry" е безсрамен опит да се отмъкне инди-нърд аудиторията от Muse, като се използват физични термини. Ок, дори намеренията да не са такива, Muse ме изкривиха достатъчно, за да си мисля, че е така и това ми бърка в очите. Суперсиметрията е теоретичен модел, който съпоставя двойка елементарни частици - бозони и фермиони, но все още няма доказателства за нейната валидност. Това не е важно, важно е кво Бътлър пее и то е свързано пак в голяма степен със сюжетната линия Орфей-Евридика. Доколкото го усещам аз, се пее за нечия смърт and I can relate to that. В контекста на темата за задгробния живот и темата за отражението, Суперсиметрията разчита на някаква омонемична сугестия, която предполага паралелно пребиваване на една двойка (бозоните и фермионите са метафора за двама партньори) във времепространството и непреходността на тяхната връзка, ограничена от някои "условности". Ако спра за малко да се изживявам като начетения задник, който се опитвам да бъда, ще ви кажа, че песента е наистина въздействаща, майната му на другото.


8/10