вторник, 31 август 2010 г.

Interpol - Barricade (new video)

Явно бюджета за Interpol значително е пострадал след Lights и за Barricade е останала оскъдна сума. Това е единственото обяснение, което намирам за простоватия клип на втория сингъл.

четвъртък, 26 август 2010 г.

Hurts - Happiness (2010)

Are you ready to get hurt?

genre: synthpop, new wave, alternative, pop

1. Silver Lining
2. Wonderful Life
3. Blood, Tears & Gold
4. Sunday
5. Stay
6. Illuminated
7. Evelyn
8. Better Than Love
9. Devotion feat. Kylie Minogue
10. Unspoken
11. The Water
12. Verona (hidden track)

Наистина не очаквах толкова силен дебют.
Наистина, Wonderful Life ми се стори феноменална, когато я чух, но...
Малко ми е трудно, щото още малко ще се просълзя. Ако "вече не ги правят като едно време" ви е любима фраза, ще трябва да я забравите.
НАПРАВИЛИ СА ГО КАТО ЕДНО ВРЕМЕ!!!
Може да сте гледали стария клип, но новия е къде, къде по-...




Кво значи едно време? Едно време значи 80-те и най-добрите години на британския ню-уейв. Hurts по един много мил начин напомнят на Depeche Mode, Simple Minds, New Order, Talk Talk, Lotus Eaters, Pet Shop Boys и каквото още ви е на душа от онова време. Музиката на Hurts носи същия заряд, вокалите са чисти и чудесни, синтезатора те пробожда право в сърцето, а текстовете са доста елегантни. Това последното може да се каже и за външния вид на групата - като от списание са. Ама аз и без това имам слабост към добре сресани мъже в тесни костюми...
Песните от албума са невероятно мелодични и catchy; някои това може да ги подразни като твърде сладникаво, но мен искрено ме радва. Звучат едновременно много жизнерадостно и много тъжно. Пресъздават онзи вид тъмна романтика, която е толкова характерна и толкова харесвана в ню уейва. В същото време успяват да формират в гоялама степен свой собствен звук, който въпреки препратките към упоменатите музикални герои на 80-те, е интересен и неочакван.



Вокалистът Theo Hutchcraft не ви ли прилича на Robert Patrick в Терминатор 2?

Интересна е и колаборацията с Кайли Миног, която ни връща към времето когато тя беше гадже на Майкъл Хътчинс. Майкъл Хътчинс отдавна го няма, а Кайли поостаря; Devotion за 4 минути ни кара да забравим тези факти. Сега към другото официално видео - Better Than Love.



Изобщо Happiness е чисто меломанско щастие. Един от албумите на годината със сигурност, а това, че е и дебют му печели допълнителен респект.
Ню уейва, бидейки музика извън времето, ще си звучи покъртително независимо след колко години. Мисля, че и с този албум ще стане така.
Ако всичко ново е добре забравеното старо, мога ли да помоля да ни се припомня само от хора, талантливи поне колкото Hurts?

8.5/10

сряда, 25 август 2010 г.

Ou Est Le Swimming Pool (2010)

Няма заглавие на албума, по-долу ще обясня защо.
Преди това минутка мълчание за вокалиста Charles Haddon, който след участие в Белгия се е самоубил.
...

Right. За албума - спорна е информацията, която имам. Вчера мернах въпросния рилийз, който беше озаглавен "The Golden Years". Информацията, която намирам по много сайтове обаче гласи, че албума ще се казва Christ Died for Our Synths. С оглед на въпросното събитие, това би звучало адски иронично.

genre: synthpop, electronic

1. Jackson’s Last Stand – 2010
2. These New Knights – 2010
3. Dance The Way I Feel – 2010
4. Outside – 2010
5. Better – 2010
6. The Key – 2010
7. Our Lives – 2010
8. The Feeling – 2010
9. Get Along – 2010
10. Curtain Falls – 2010
11. Next To Nothing – 2010

Ou Est Le Swimming Pool, или преведено от англо-френски "Къде е басейна", са представители на синтпоп ривайвъла, който наблюдаваме в последно време. Миналата година са подгрявали La Roux на турнето и в UK. Много приятни звуци вадят, жалко че си развалиха тройката. :/



Подробности за самоубийството на Чарли можете да прочетет от NME.



7/10

Röyksopp - Senior (2010)

"Старост - нерадост" са казали мъдрите хора. И са били напълно прави. Втората част от иначе цялостната концептуална творба на Royksopp, хич не ме зарадва...


genre: electronic, ambient

1 … And the Forest Began to Sing
2 Tricky Two
3 The Alcoholic
4 Senior Living
5 The Drug
6 Forsaken Cowboy
7 The Fear
8 Coming Home
9 A Long, Long Way

Доста забавих поста за този албум, но истината е, че се разочаровах. След силната първа част Junior, очаквах нещо дори по-добро. Senior трябваше да е по-мрачен, по-сериозен, по-зрял, а той е чисто и просто по-скучен. Нито една песен няма текс, всичко е инструментали. Нито една песен не ме накара да зяпна и да си помисля oh shit!. Композициите са средна хубост, клонящи към приятни. Хубавото на Royksopp е, че не могат да направят нещо неслушаемо. В най-лошия случай композициите им са "приятни". Аз обаче съм разглезена и изобщо не съм доволна, затова ще спра до тук.

Ако обложката ви озадачава, хвърлете око на това промо видео:



А това е preview:



P.S: This Space се оказа жертва на спекулация и не е част от албума. А би трябвало...

6.7/10

петък, 20 август 2010 г.

Interpol - Interpol (2010)

Никога не съм си мислела, че Interpol ще кръстят албум на себе си. Това правят новите банди при дебюта си. Но никога не съм мислела и че Карлос ще се отцепи. Ето че и това стана. Краят на света сигурно е близо.


genre: post punk, indie, alternative

1) Success
2) Memory Serves
3) Summer Well
4) Lights
5) Barricade
6) Always Malaise (The Man I Am)
7) Safe Without
8. Try It On
9) All Of The Ways
10) The Undoing

Interpol е четвърти по ред студиен албум, а обложката е нагледен израз на разпадането на оригиналния състав на Интерпол. Доколкото разбрах, на Carlos Dengler, който е оригинален член и басист на групата, просто му писнало от турнетата и от това да свири на бас китара. Хем е странно, хем не е: баса не му е основния инструмент, ако може да се вярва на сведенията за музикалното му образование, но пък ако става въпрос за медии и пърформанси той винаги е бил на предна линия. Дано размисли и се върне по някое време. От групата обаче бързо са му намерили заместник, че и още един член са взели на клавири. От това произтичат и спекулациите за класическото звучене на новия албум, за което Paul Banks беше споменал преди време. Sam Fogarino, барабанистът, от своя страна беше пуснал хинтове за завръщане на групата към звученето на дебютния им Turn On The Bright Lights. Като се има предвид, че характера на TOTBL e доста тежък и китарен, както и цялото творчесто на Интерпол досега , горните твърдения звучат като противоречие. Всъщност не са - и двете са вярни.
Паметта услужливо ми напомня, че вече ви пуснах Lights (+ превъзходния клип), така че в нейна чест - Mmeory Serves.



Запазената марка на Интерпол - дълги встъпителни рифове, бъкани с кресченда и спадове и тук е уважена. Темите се наплитат като бубини, а г-н Банкс пуска тока и създава такъв магнетизъм, че ти става трудно да си пуснеш нещо друго в близкото денонощие. При все безкрайната ми любов към формацията, Interpol е малко slow grower и на мен ми трябваха 4-5 слушания за да го усетя както трябва. Slow grower-ите са нож с 2 остриета. Удоволствието е огромно, но си искат време. Така доста често се хващам първоначално да оценя даден албум по-ниско, отколкото го усещам след n брой слушания. Ако забавя ревюто за да отделя време за необходимия брой прослушвания, вече всички разбират за новоизлязлия материал и на мен ми става леко тъпо, че не съм актуална. FML.
Кво се оказа сега, и Barricade съм го пускала. Без Barricade значи, I'm safe without it.



За разлика от миналия Our Love To Admire, Interpol си стои и се усеща напълно като албум, не като записани отделно песни и сложени на един диск. Има една тематична (и много емоционална) нишка, която се провира през всички песни и ги свързва в една въздействаща композиция, която направо крещи да си сложиш черното палто и да излезеш да се разходиш в тази мрачна, сива есенна привечер в Брюксел. Знам, че е лято и че не съм в Брюксел, но проявете малко въображение.
Alan Moulder си е свършил перфектно работата като миксер, както обичам да наричам тази позиция. Всъщност няма и какво да го коментирам, човека в моите очи е нещо като гръцки бог в това, което прави. Професионалната му биография е просто jaw-dropping, което може да се каже и за жена му - Toni Halliday от Curve. Впрочем Moulder е и ко-продуцент на друг тазгодишен блокбастър - How To Destroy Angels.

Мисля да приключвам вече, основното го казах. Приказвахме в началото за пиано, ето го и него.



За завършек мога само да кажа, че за пореден път Interpol създадоха шедьовър. Неясен, меланхоличен, апатичен, нихилистичен, сърцераздирателен и много тъмно-романтичен, едноименния албум на групата кара тонколоните ми да се топят от кеф. Не ме питайте откъде знам.

8.6/10

четвъртък, 19 август 2010 г.

Klaxons - Surfing The Void (2010)

Голямото чакане за втория албум на Klaxons свърши. Въпроса е дали си струваше. Ами... по-скоро да.

genre:alternative, indie, rock, psychedelic

1. Echoes
2. The Same Space
3. Surfing The Void
4. Valley of The Calm Trees
5. Venusia
6. Extra Astronomical
7. Twin Flames
8. Flashover
9. Future Memories
10. Cypherspeed

Освен феноменалната обложка, албума ме грабна и с първите 2 неща, които чух от него - Flashover и Echoes. Те породиха у мен едни доста завишени очаквания, които накрая бяха - да се изразя метафорично - поопикани от крайния продукт.
Не знам кого да виня - дали лейбъла, с който Klaxons си имаха доста проблеми и според който първите записани неща не звучали достатъчно "хитово". В резултат на това е сменен продуцента и на въпросната позиция идва Ross Robinson (Korn, Slipknot), който уж се е погрижил албума да покрие капризите на издателите.
Surfing The Void продължава традицията на Myths Of The Near Future със sci-fi и мистичните референции. Явно това си е стила на групата, чиито фронтмен Jamie Reynolds си разкрива душата по разни интервюта за библейските си видения по време на перуански ритуали с халюциногени и за повлияността си от книги като 2012: The Return of Quetzalcoatl.
Куетзалкоатл, Ейяфятлайокутъл, айде полудяхмеееее!



"twin flames" или по български "пламъци близнаци" или още по-просто "сродни души" е термин от ню ейдж философията, която Klaxons също прегръщат и използват интензивно. Доста често подобни заигравки с езотериката изглеждат като просто позьорство, но не и в нашия случай. Препратките са доста специфични и разнородни и си личи, че хората си се интересуват. А и това, мисля, е нещо, което ги отличава от останалите инди банди. Има концепция, има замисъл, има екзотика. Ако трябва отново да цитирам гореупоменатия г-н Рейнолдс: "Ние вярваме в колективното съзнание и голямата промяна, която чака света, в размиването на границите и обединението на човечеството, и в това всички да имат еднакви цели и да живеят заедно в хармония." Амин, братко!
С тези слова за мир и разбирателство правя скока към следващата песен - we share the same space.



Всъщност целия албум е като своеобразен саундтрак на измислена фантастика. Това, разбира се, е нещото, което изключително харесвам в The Klaxons. Само дето ми се ще този саундтрак да беше малко по-електронен и малко по-тих. Честно, сега докато го прослушвам за 3-и път главата почва да ме боли. Ноооо това са рисковете да работиш с ню метъл продуцент. Не знам чия глава е родила тази гениална идея, но чиято и да е - дано следващия път мисли малко повече. Твърде са ми шумни половината песни. Има моменти наблъскани до пръсване с шум от всякакъв род - китари, бас, барабани, и всичко просизтичащо от смесването им. При композиции с откровена психаделична насоченост, каквато имаме в случая, е нужно повече пространство, по-чист подход и по-богати изразни средства. На фона на цялата тази какафония, вокалите звучат като отчаяния вик на детска учителка, която се опитва да събере децата от пясъчника.



Както казах, резултата е доста по-шумен, отколкото очаквах. Не че великолепният първи албум е бил тих, не. Просто нещата си бяха малко по-прости и по-успешно канализирани. По-мелодичен е, по-комерсиален е, по-поп е. Но е и по-добър от Surfing The Void. При все това, последния в никакъв случай не е лош албум и въпреки недостатъците си разкрива едни по-зрели Klaxons. Има какво още да се желае де...

7.6/10

Of Montreal - False Priest (2010)

Забавих поста за новия албум на Of Montreal с почти седмица, но напоследък времето изобщо не ми стига за любимото ми занимание да ви информирам за новите издадени неща. Ще ми се да пиша по-пространно, но както споменах нямам ресурс за тази цел. Едно ревю за да стане хубаво си иска време, мислене над изреченията, търсене на видеота и т.н. Ок, спирам да мрънкам и насочвам вниманието ви към False Priest, 10-я студиен албум на Of Montreal, които всъщност не са от Монреал, а от Атина, Джорджия.

genre: indie, psychedelic pop, funk

1. I Feel Ya’ Strutter
2. Our Riotous Defects – Featuring Janelle Monae
3. Coquet Coquette
4. Godly Intersex
5. Enemy Gene – Featuring Janelle Monae
6. Hydra Fancies
7. Like A Tourist
8. Sex Karma – Featuring Solange Knowles
9. Girl Named Hello
10. Famine Affair
11. Casualty Of You
12. Around The Way
13. You Do Mutilate?

За група, която издава албум почти всяка година, Of Montreal поддържат доста добро ниво. False Priest се оказа много приятна изненада, която е като свежа глътка едновремешна лимонада на фона на всичко останало, което слушам напоследък.



Горното парче е колаборация с по-дребната (във всяко едно отношение) сестра на Бионсе - Соланж. Дугият лирически герой е Кевин Барнс, фронтмена на групата.
Всъщност целият албум е като един шизофреничен моноспектакъл на Барнс. Таланта му да пише странни текстове лъсва с пълна сила и в тази дългосвиреща творба. Това от своя страна носи и един вид забавление, сходно до предлаганото от stand up комедиантите (как беше на български???).
Аз много си падам по остроумни текстове. Понякога си пускам разни групи само за да им слушам глупостите, което разбира се не ги прави по-малко стойностни в музикално отношение, напротив. Of Montreal попадат в тази графа.

My god, I should've realized on our second date
When you dragged me into the bathroom at Tameka's house
And screamed at me for like twenty minutes
Because I had contradicted you in front of your friends
I was like, "Oh!"
And then later that night, at my apartment
As punishment, you killed my betta fish
You just threw it out the window
I did everything I could to make you happy
I participated in all your protests
Supported your stupid little blog
Got a Bowflex
Wore colored contacts to match your dresses


Ах, гениално. Това е от Our Riotous Defects, която затвърждава фънк/rnb насоката на False Priest с участието на познатата ви вече Janelle Monae, която участва и в Enemy Gene.



Във False Priest групата за първи път записва с истински оркестър вместо с midi инструменти. Това е хубаво и е израз на израстване. Естествено електроника не липсва, но тя е изключително добре смесена с преливащия фънк. Всъщност има 3 думи, които характеризират албума; "фънк" е едната. Другата дума е "пародия", а третата е "секс". Резултата е една фънки пародия на личния живот на Барнс.



В заключение ще кажа, че Of Montreal са сътворили една очарователна лудница, заемаща място в главата на фронтмена им.

7.7/10

вторник, 17 август 2010 г.

Track of the day(2): Tricky - Murder Weapon

Трики интерпретира едноименната песен на Echo Minott от началото на 90-те, с помощта на Franky Riley - гост вокалистка, с която работи през последните няколко години. Клипът е дело на някакви франсета, които едва ли ви интересуват. Ами това е. Чакаме албума Mixed Race на 5-и октомври, с малко късмет ще го чуем по-рано.



Mixed Race Tracklist:
01 “Every Day”
02 “Kingston Logic”
03 “Early Bird”
04 “Ghetto Stars”
05 “Hakim”
06 “Come to Me”
07 “Murder Weapon”
08 “Time to Dance”
09 “Really Real”
10 “Bristol to London”

Track of the day: Yeasayer - Madder Red

Това видео е толкова прочувствено, че почти ме докара до сълзи. А и Kristen Bell е много убедителна...

сряда, 11 август 2010 г.

M.I.A. - XXXO (new video)

Нов клип от MIA. Песента е супер, ама клипа ме докарва до повръщане, дори на празен стомах.
Бах тоя кич... Вярно, че имитира myspace шитни, но пак е прекалено.

понеделник, 9 август 2010 г.

Track of the day: Röyksopp - This Space

Първото нещо, което чувам от Senior. Нямам търпение да излезе.

събота, 7 август 2010 г.

Eminem feat. Rihanna - Love The Way You Lie (new video)

Понякога се чудя що обръщам внимание на подобен поп отпадък, но не мога да си отговоря.
За да е пълна идилията са кастнали 2 от най-противните личности в шоубизнеса - Megan Fox и Dominic Monaghan. Халал да са им.

четвъртък, 5 август 2010 г.

3 in 1: H

Подтикната от предния пост, реших да си припомня творчеството на These New Puritans, и изневиделица стигнах до кратката композиция H. Мозъка ми веднага превъртя лентата, която мина през Julian Plenti и стигна до Tool. Не знам кво значи това H. За Julian имам подозрения, че е инициал на една красива жена, но другите са ми пълна мъгла. А се водя фен на Tool уж...
Подреждам ги по времетраене.

1. These New Puritans - H.
Не мога да повярвам, че в половин минута е събрана такава гениалност, богатство на звуци и композиционно съвършенство.



2. Julian Plenti - H
Нямам какво ново да кажа за страничния проект на Пол Банкс. Каквото е трябвало - казала съм го. Сега гледам, че и там не съм казала кой знае какво. Нещо спичам като чуя Paul Banks.



3. Tool - H.
Малко лични работи, че ми стана мило като се сетих.
Имам Ænima на оригинален диск, закупен от Франция през 2002. След един ползотворен шопинг в медиен център, подобен на тези на Virgin, се сдобих с 3 диска на Tool, 4 (или 5 бяха) на Smashing Pumpkins и 2 на Faith No More. За толкова ми стигнаха парите.:D Щяха да откриват Virgin-a една седмица, след като си тръгна, за което много ме беше яд тогава. Сигурно щях да попълня каквото ми липсва и да изпразня портфейла окончателно.
Та за Tool. Стопанина на къщата, където бях отседнала, изяви желание да чуе какво съм си купила по време на вечеря. Мина една песен. Неловко мълчание. Почва втора. "- Това кога ще стане хубаво? - Ами то и така си е хубаво..." Постигнахме консенсус с решението да спрем моя диск и да пуснем Mадона. Хубави времена. :D



И така: някой ако знае какво значи туй H, нека ми разясни. За останалите неизвестни в уравнението U и I, се сещам и сама, мерси.

These New Puritans - Hologram (new video)

Второ видео от албума Hidden. Ако случайно сте пропуснали да обърнете внимание на These New Puritans, можете да го направите тук.
A Hologram e просто чудесна.

сряда, 4 август 2010 г.

Jónsi – Animal Arithmetic (new video)

Втори сингъл от дебютния Go на Jónsi. Звучи сякаш хиляди феички удрят миниатюрни чинели.
Но ако сте надали ухо на албума, разбира се, ще сте наясно. Ако не сте - сега му е времето.