VA - The Hunger Games: Catching Fire OST (2013)
След като сагата "Здрач" завърши безславно миналата година, беше явно, че ще се отвори една голяма дупка за young adult продукт, който да цеди младежките касички. Тази ниша бързо беше заета oт The Hunger Games, който при всички положения е една по-добра алтернатива на "вълци бият вампири, брат!". Като пълнокръвно отроче на съвременната ентъртейнмът индустрия, Игрите на Глада също излезе със свой allstars саундтрак, състоящ се от песни на актуални музикални величия. За разлика от "Здрач", където песните бяха прикачвани към кадрите ни в клин, ни в ръкав, просто за да се радват децата, че са чули Muse или Lykke Li във филма, The Hunger Games използва съвсем друг подход - действието се развиваше на фона на score от James Newton Howard. Придружаващия саундтрак, ако можем така да го наречен, "Hunger Games: Songs From District 12 And Beyond" беше хитър начин да се натрупат значително количество допълителни активи. Преди няколко дни изтече и саундтрака към втората част от сагата "Catching Fire" и за моя радост - той звучи километри по-добре от първия. Казвайки това, трябва да поясня, че съвсем не е нещо, което ще накара човек да ахне от възхищение, но все пак е движение в правилната посока.
Готиното на такива начинания е, че песните са специално скроени, за да пасват на филма - в някои от песните се срещат препратки към сюжета: Ellie Goulding натъртва на "star-crossed lovers", Patti Smith пее в Capital Letter "mocking as the jay" с намек за брошката на Катнис, докато "Shooting Arrows At The Sky" на Santigold обръща внимание на бойните и умения. Това го имаше и при Здрач, където под път и над път се споменаваше 'twilight". Думичката я имаше и в доста други песни, излезли около рилийса на поредната част от поредицата, и така се разбираше кой е имал мераци да влезе и кой не се е класирал.
Като цяло, в албума има всякакви неща - от откровени бози като песента на Кристина Агилера, през crowdpleaser-и като участието на The Weeknd и Imagine Dragons, до страхотни попадения като Огледалото на Ellie Goulding. Малко неща ме дразнят в Catching Fire OST, даже не очаквах. От няколко дни не съм спряла да си го пускам, щото е пълен с хитове: Elastic Heart и Shooting Arows очевидно са създадени с цел да подобрят състоянието на опорно-двгателния апарат, чрез подбуждането на несъзнателни възвратно-постъпателни движения; Mirror сякаш е съставена от хиляди светулки в лятна нощ; Lean e топла чаша горчивина, както само The National могат да я приготвят. Даже гвоздея на програмата - Atlas на Coldplay, е доста приятна в своята епичност и показва, че не са сдали багажа безвъзвратно. Отне ми известно време да се сетя на какво ми напомня, но най-накрая установих, че е Ordinary World на Duran Duran. Пълно е и с други не особено запомнящи се, но приятни неща като “Silhouettes” на Of Monsters and Men, “Who We Are” на Imagine Dragons, “Place For Us” на Mikky Ekko и останалите, които няма да спомена в графата "дразнещи".
Въпросната графа включва на първо място Кристина Агилера - ми не мога да я трая, съжалявам. На второ място - още една, която не мога да трая - Lorde. Изплюла се е на една от любимите ми песни на Tears For Fears и я е превърнала в нещо псевдо-зловещо и клиширано. И последно - The Weeknd: и него не мога да го трая, но това не е нищо ново. Не знам за чий му беше да си кръщава песента на hack&slash дарк фентъзи игра за Playstation. Може да се е точил да направи песен към последната част на играта, която излезе в началото на тази година, но да са го отрязали и да е артисала. Докато я слушам, вместо да си представям Катнис, си представям Данте, а това ми разваля експириънса и не е добре за франчайза.
В крайна сметка съм доволна - този шаблон, който наблюдаваме от "Здрач" насам, по-скоро ми харесва. Новата музика от качествени изпълнители си е нова музика и колкото повече - толкова повече.
7.6/10
genre: soundtrack, va, indie pop, indie folk,
- “Atlas” - Coldplay
- “Silhouettes” - Of Monsters and Men
- “Elastic Heart” – Sia (ft. The Weeknd & Diplo)
- “Lean” – The National
- “We Remain” – Christina Aguilera
- “Devil May Cry” – The Weeknd
- “Who We Are” - Imagine Dragons
- “Everybody Wants To Rule The World” - Lorde
- “Gale Song” – The Lumineers
- “Mirror” - Ellie Goulding
- “Capital Letter” - Patti Smith
- “Shooting Arrows At The Sky” – Santigold
- “Place For Us” – Mikky Ekko
- “Lights” – Phantogram
- “Angel On Fire” - Antony and The Johnsons
Готиното на такива начинания е, че песните са специално скроени, за да пасват на филма - в някои от песните се срещат препратки към сюжета: Ellie Goulding натъртва на "star-crossed lovers", Patti Smith пее в Capital Letter "mocking as the jay" с намек за брошката на Катнис, докато "Shooting Arrows At The Sky" на Santigold обръща внимание на бойните и умения. Това го имаше и при Здрач, където под път и над път се споменаваше 'twilight". Думичката я имаше и в доста други песни, излезли около рилийса на поредната част от поредицата, и така се разбираше кой е имал мераци да влезе и кой не се е класирал.
Като цяло, в албума има всякакви неща - от откровени бози като песента на Кристина Агилера, през crowdpleaser-и като участието на The Weeknd и Imagine Dragons, до страхотни попадения като Огледалото на Ellie Goulding. Малко неща ме дразнят в Catching Fire OST, даже не очаквах. От няколко дни не съм спряла да си го пускам, щото е пълен с хитове: Elastic Heart и Shooting Arows очевидно са създадени с цел да подобрят състоянието на опорно-двгателния апарат, чрез подбуждането на несъзнателни възвратно-постъпателни движения; Mirror сякаш е съставена от хиляди светулки в лятна нощ; Lean e топла чаша горчивина, както само The National могат да я приготвят. Даже гвоздея на програмата - Atlas на Coldplay, е доста приятна в своята епичност и показва, че не са сдали багажа безвъзвратно. Отне ми известно време да се сетя на какво ми напомня, но най-накрая установих, че е Ordinary World на Duran Duran. Пълно е и с други не особено запомнящи се, но приятни неща като “Silhouettes” на Of Monsters and Men, “Who We Are” на Imagine Dragons, “Place For Us” на Mikky Ekko и останалите, които няма да спомена в графата "дразнещи".
Въпросната графа включва на първо място Кристина Агилера - ми не мога да я трая, съжалявам. На второ място - още една, която не мога да трая - Lorde. Изплюла се е на една от любимите ми песни на Tears For Fears и я е превърнала в нещо псевдо-зловещо и клиширано. И последно - The Weeknd: и него не мога да го трая, но това не е нищо ново. Не знам за чий му беше да си кръщава песента на hack&slash дарк фентъзи игра за Playstation. Може да се е точил да направи песен към последната част на играта, която излезе в началото на тази година, но да са го отрязали и да е артисала. Докато я слушам, вместо да си представям Катнис, си представям Данте, а това ми разваля експириънса и не е добре за франчайза.
В крайна сметка съм доволна - този шаблон, който наблюдаваме от "Здрач" насам, по-скоро ми харесва. Новата музика от качествени изпълнители си е нова музика и колкото повече - толкова повече.
7.6/10
Коментари
Иначе след чудния саундтрак на Combichrist към DMC, The Weeknd няма къде да се бута.