четвъртък, 20 юни 2013 г.

Empire Of The Sun - Ice On The Dune (2013)

Empire Of The Sun са една от най-любимите ми банди в последно време и успяха да го постигнат само с 1 албум - Walking On A Dream (2008). Как става това ли? Нека видим: nerd factor (името на групата) - check; голяма театралност и понякога нелепи сценични костюми - check; умерен недразнещ егоцентризъм, индивидуалност и самочувствие - check; зареждащ, свеж и интелигентен синтпоп - check; много добри музикална култура и умения, склонност към експериментиране - check; летен вайб и страхотна танцувалност - check.
С Ice On The Dune традицията продължава, само дето заглавието е по-високопарно, наблегнали са повече на танцувалността, а клипа на Alive e нелеп дори по техните стандарти.


genre: synthpop, electropop

01 – Lux
02 – DNA
03 – Alive
04 – Concert Pitch
05 – Ice on the Dune
06 – Awakening
07 – I’ll Be Around
08 – Old Favours
09 – Celebrate
10 – Surround Sound
11 – Disarm
12 – Keep a Watch

Ice On The Dune бе един от най-чаканите от мен албуми за тази година и - имайки непогрешим нюх към това кое ще разочарова и кое не - аз наистина не знаех какво да очаквам. Даже отделих време да се занимавам с тъпите загадки за дешифриране на сайта им. Абе всъщност тези загадки изобщо не бяха тъпи - трябваше да се сетиш, че вместо "the wolf family" трябва да напишеш "canidae" и неща от този сорт, връщащи те по времето, когато имаше добри куестове. Наградите бяха смотани - анимиран уолпейпър и промо картинки, но аз се вълнувах. Когато от Animato Music ми пратиха албума за предварително преслушване (благодаря!) напрежението от очакването ми можеше да се сравни с напрежението в неотворена бутилка газирано, търкаляла се цял ден по пода на маршрутка. Първите няколко слушания ме оставиха с пръст в уста, защото от слушалките чух нещо толкова захаросано, нещо толкова сиропирано и лъснато, че накъртващия плодов ликьор, който пиех в момента, ми се стори безвкусен. Тъкмо бях почнала да ги псувам и вратите на съзнанието ми допуснаха летните химни до сектора, който отговаря за слушане с разбиране. Сега, десетина превъртания на албума по-късно, гледам на него със съвсем други очи.


Ето го и нелепия клип на Alive - първи сингъл от IOTD. Не че в другите е имало кой знае какъв сюжет, но режисурата беше по-добра, локациите - по-екзотични. Едно нещо е същото - Nick Littlemore (в кафяво) все още не се е научил да жестикулира адекватно.



Вярно е, че е захаросан; Ice On The Dune в голямата си част би могъл да мине за генеричен летен хит. За правилното му оценяване, обаче, както при виното, са необходими определени условия - в случая при мен това бяха температура над 25 градуса, извънработно време и тиха стая с хубав звук. Въпреки целенасочената си клубна хитовост, малките детайли и намигвания ще са тези, които ще ви подскажат, че групата не е поредния производител на бийтове за масовата непретенциозност.
За това трябва да се сещаме още от кинематографичната интродукция Lux - тя носи полъх на приключенски филм в Далечния Изток. Начинът, по който тези разкошни оркестрални 85 секунди преминават към денс-ориентираната DNA ме подсеща за Murray Head - One Night In Bangkok, скокът е почти толкова рязък и некохерентен. DNA ми напомня за Walking On A Dream - сходна постройка, същото темпо, но настроението е един нюанс по-мрачно. При Alive положението е същото, само че с по-силен PNAU привкус (другата група на Nick Littlemore). Като казах PNAU - специфичните им жизнерадостните синтезатори са навсякъде из албума - в Alive, Concert Pitch, Old Flavours, Surround Sound. Не знам как Luke Steele се е съгласил да включи значително количество неангажиращи слънчеви наивитети, вместо да си остави максимално място за изтрещяване с неща като Prince-hommage-а, който можахме да чуем едновременно с едно слънчево затъмнение. Може би дългото отсъствие на LIttlemore от проекта или мъжеточките му (спорно) спечелени от съвместния проект с Елтън Джон са наклонили везните в негова полза. Аз, разбира се, пак преувеличавам в името на това да ви доставям съгласувани infodump-ове и всъщност проблем нямам, защото PNAU си е съвсем добра формация, а и Emperor Luke си е оставил достатъчно място за експериментиранe, примерите следват. Awakening е бавен и класен реверанс към новото диско, с доста осезаемо френско докосване - той и сходния Celebrate са идеални тракове за клубове, но не клубове пълни с хора в дънки и трикотажни потници, а хора със сака и копринени рокли.
I'll Be Around е парчето, което ме шашна най-много на първо слушане - омагьосваща ретро естетика а ла Fleetwood Mac и прост, но силен слоган "I've made up my mind, I'll be around for a while". Ретро-влакчето прескача няколко парчета и достига до крайната си детинация - затварящата песен Keep A Watch, в която г-н Люк Русия засвидетелства отдавна недемонстрираната си любов към Bowie. Колкото до едноименното парче Ice On The Dune - припева му не ми излиза от главата вече няколко дни; ако не го пускат по радиата, ще е престъпление към радиофоничността.




И така, оказва се, че мнението ми от разочарование се е преобърнало във възторг, но албума е многостранен и трябва добре да го повъртиш, за да го видиш от всички страни.
Ice On The Dune върви по някаква странна траектория, минаваща през посредствена европоп конвеерност, неонова синтезаторна фентъзи психаделия, интелигентна танцувална музика за зрели хора и носталгия към 70те и 80те, като успява да бъде всичките едновременно. Албумът е забележителна творба, която въпреки кичозността си успява да остане класна, превръща негативите в позитиви, омагьосва те с амбицията си, по същия начин, по който 80-арския дизайнерски поп омагьосваше с разточителството, увереността и самочувствието си; в същото време ти говори с непринудеността на Bee Gees, a в следващия момент те кара да се пренесеш на Mongo. Empire Of The Sun не правят албуми, а филми.

Единствената ми болка е, че -  както и при Doin' It Right на Daft Punk - никога няма да чуя Awakening в клуб на плажа.

8.2/10

2 коментара:

Димитър Димитров каза...

Слушах един след друг новите албуми на Daft Punk и Empire Of The Sun и смело мога да заявя, че австралийците са по-добрите.

Lu каза...

Срещнах и други подобни коментари и явно много хора мислят така. Аз не съм от тях, но е готино, че публиката оценява Ice On The Dune. :)