The Strokes – Comedown Machine (2013)
Чаках петия албум на The Strokes с голямо нетърпение и то само за да ми се изсерат на чувствата. Думата "comedown" в заглавието много точно описва настроението и цялостното впечатление, което единадесетте трака оставят - а то е, както се казва, "едно никакво такова", летаргично, мързеливо, лишено от свежи идеи, добри замисли, депресиращо и разочароващо.
Положението не е тотално зле и албумът е слушаем, даже има и някои много добри тракове, но аз поне очаквах нещо, което да ми отвее главата, не Казабланкас мънкащ под носа си или мъчещ се да догони Jonsi в неподозирани височини на фона на рефрешнати аранжименти от миналия албум. Повечето композиции са ужасно мудни и провлачени, няма ярост, няма хъс, няма енергия, всичко се размива в някаква блудкавост и това е май, което най-много ми бърка в червата. Като оставим настрана моите лични пристрастия към по-гаражния звук, албума съвсем не е толкова лош, колкото го изкарвам, просто е по-слабичък. Текстовете са хитри, аранжиментите са прилични, а гласа на Казабланкас винаги ми създава едно топло чувство около слънчевия сплит (освен в случаите, когато мънка полусънено).
Моят съвет към групата за следващия албум: по 3 кафета + 5 редбула на ден, сутрин час и половина документалистики за социални несправедливости, по обед висене в произволно административно учреждение и мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
03. One Way Trigger
04. Welcome To Japan
05. 80′s Comedown Machine
06. 50/50
07. Slow Animals
08. Partners In Crime
09. Chances
10. Happy Endings
11. Call It Fate, Call It Karma
7/10
Положението не е тотално зле и албумът е слушаем, даже има и някои много добри тракове, но аз поне очаквах нещо, което да ми отвее главата, не Казабланкас мънкащ под носа си или мъчещ се да догони Jonsi в неподозирани височини на фона на рефрешнати аранжименти от миналия албум. Повечето композиции са ужасно мудни и провлачени, няма ярост, няма хъс, няма енергия, всичко се размива в някаква блудкавост и това е май, което най-много ми бърка в червата. Като оставим настрана моите лични пристрастия към по-гаражния звук, албума съвсем не е толкова лош, колкото го изкарвам, просто е по-слабичък. Текстовете са хитри, аранжиментите са прилични, а гласа на Казабланкас винаги ми създава едно топло чувство около слънчевия сплит (освен в случаите, когато мънка полусънено).
Моят съвет към групата за следващия албум: по 3 кафета + 5 редбула на ден, сутрин час и половина документалистики за социални несправедливости, по обед висене в произволно административно учреждение и мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
genre: indie rock
01. Tap Out
02. All The Time03. One Way Trigger
04. Welcome To Japan
05. 80′s Comedown Machine
06. 50/50
07. Slow Animals
08. Partners In Crime
09. Chances
10. Happy Endings
11. Call It Fate, Call It Karma
7/10
Коментари