сряда, 25 септември 2013 г.

VA – And I’ll Scratch Yours [Peter Gabriel covers] (2013)

3-годишен сърбеж сигурно е много неприятно нещо, но най-накрая и Питър Гейбриъл го почесаха по гърба, след като ответа на албума му с кавъри от 2010 "Scratch My Back" излезе тия дни. Всъщност хронологията малко ме притеснява - Гейбриъл първи издаде албум с кавъри, би трябвало да се започне от позицията, че той е почесал нечий гръб преди всичко, а сикуъла да е връщане на жеста чрез почесване на неговия собствен. Вместо това името е избрано от позицията на уважените групи и артисти, което е абсурдно, защото целия замисъл се е родил в главата на бай ви Питър. Както и да е, важното е, че историята около целия проект е смешна, а втората му част, чисто музикално, е доста добра.

genre: covers, indie, indie folk, art rock


01 – I Don’t Remember (David Byrne)
02 – Come Talk to Me (Bon Iver)
03 – Blood of Eden (Regina Spektor)
04 – Not One of Us (Stephin Merritt)
05 – Shock the Monkey (Joseph Arthur)
06 – Big Time (Randy Newman)
07 – Games without Frontiers (Arcade Fire)
08 – Mercy Street (Elbow with Peter Gabriel)
09 – Mother of Violence (Brian Eno)
10 – Don’t Give Up (Feist feat. Timber Timbre)
11 – Solsbury Hill (Lou Reed)
12 – Biko (Paul Simon)

Сигурно се чудите кое е смешното, за което споменах. Смешното е, че никой не го е е... хм, взимал насериозно, и с голям зор, след 3 годишни уговорки, материала е събран, но без участието на Bowie, Radiohead и Neil Young. Brian Eno се отчита от името на Bowie, но Radiohead категорично са отказали да почешат Питъровия гръб, след като са чули неговата версия на Street Spirit. За да запълни бройката, Гейбриъл е включил Feist, Timber Timbre и Joseph Arthur.
Това е, накратко. Кавърите са много кадърно накравени, много по-кадърно от кавърите на Гейбриъл, което е хубаво и жалко едновременно. Даже участието на Arcade Fire е много по-стегнато и пипнато, отколкото очаквах.



7.6/10

Няма коментари: