вторник, 19 март 2013 г.

Devendra Banhart – Mala (2013)

Devendra Banhart винаги ми е бил леко противен със своя хипарски ореол и налудничав поглед, но не може да му се отрече, че прави добра и оригинална музика, базирана на шашави сюжети.
Заглавието на новият му албум Mala има две лица - едното идва от сръбски и значи "малък/малка", но е всъщност нещо като "мило" (заради надписа на пръстен, който настоящото му сръбско гадже Ана му подарила). Другото е от испански, на който "mala" значи лоша. Тази полярност се открива и в албума, където на първо слушане очевидно несериозни и повърхностни неща постепенно се разгръщат като майсторски с течение на слушанията. Раздвоението на личността му води към постоянно превключване на персонаж, който е ту добър, ту лош, ту осъзнат, ту неадекватен. Това намира най-нагледно изражение в Your Fine Petting Duck, където пеейки през първата част мързелив латино инди фолк в духа на "If he ever treats you bad, Please remember how much worse I treated you", изведнъж превключва на немскоезично итало диско. Зяпнах първия път, като я чух.
С Mala, Devendra Banhart не предлага нищо кой знае какво ново откъм звучене и концепция, все пак сме свикнали на всякакви ексцентрични изстъпления от него, но четиринадесетте трака са изключително приятни и след няколко слушания, които ми помогнаха да прескоча хахо-бариерата, директно отива на плеъра. Мисля, че съм ви обяснявала за плеъра в предишни постове. Плюс това е едно добро предложение за саундтрак на лятна почивка, ако не ви писне дотогава.

Обложката, обаче, така и не успях да я преглътна.
Сам си я е правил.

genre: indie folk, lo-fi, freak folk

01. Golden Girls
02. Daniel
03. Fur Hildegard Von Bingen
04. Never Seen Such Good Things
05. Mi Negrita
06. Your Fine Petting Duck
07. The Ballad Of Keenan Milton
08. A Gain
09. Won’t You Come Over
10. Cristobal Risquez
11. Hatchet Wound
12. Mala
13. Won’t You Come Home
14. Taurobolium



7.7/10



Няма коментари: