The Aikiu – Ghost Youth (2013)


Ню уеееейв, топъл ню уеееейв! Депресията на Робърт Смит, блясъка на Саймън Ле Бон!
Айдееее, не останааааа!


genre: synthpop, new wave, electropop

01. Pieces Of Gold
02. Let Me Freak Out (Nosferatu) feat.Isabelle Adjani
03. Win feat. JD Samson
04. Slow Motion
05. Barbarella
06. Fools
07. 20th Century Ghosts
08. The Fear
09. Somehow
10. A Distant Science

 The Aikiu са френска формация, предвождана от Alex Aikiu, за който Nile Rodgers бил казал, че е "Мадона с х*й, само че с гласа на Simon Le Bon".  Не го познавам много добре младежа, но съдейки по чутото в Ghost Youth, определението е по-скоро валидно.Освен това, самият Алекс казва, че  "много от моите вдъхновители са андрогинни - Боуи и Грейс Джоунс", така че едва ли се е засегнал.
Четирите франсета станаха известни с радиофоничната The Red Kiss, която се появи в едно от старите издания на Kitsune Maison. Ghost Youth, след разни сингли и ep, е първият им албум и аз изобщо не им се сърдя за забавянето, защото дебюта им е чудесен. Честно казано даже не очаквах нещо толкова добро. Като оставим настрана моите нескрити пристрастия към 80тарската музика, албумът обективно е много добре направен - омесва емоционален синтпоп и ню уейв с пост пънк дистанцираност, но резултатът е учудващо топъл и танцувален, а продукцията е чудесна. Звучи ужасно ретро и в същото време съвременно - като някакъв интеграл на 80те и последните 10 години. Като си пусна Pieces Of Gold и Slow Motion сякаш слушам бароковата емоционалност на Patrick Wolf, "Let Me Freak Out" с участието на Изабел Аджани спокойно би могла да е на The Drums, в отделни фрагменти на Fools,Win и 20th Century Ghost чувам епичните звукови пейзажи на  М83, и това на фона на повтарящи се подсещания за The Cure, Ultravox и The Lotus Eaters.
Ако досега сте останали с впечатлението, че The Aikiu са някакви отвеяни префърцунени френски педали, то този клип едновременно ще опровергае и затвърди представите ви. Освен това е едно от най-смешните неща, които съм гледала напоследък.



Ще ми се да мога да кажа повече на Ghost Youth, защото албума наистина е много добър, но в момента не мога, затова ви пускам още един клип и оставям музиката да говори чрез гласа на оборудваната Мадона.



С тенденция към покачване: 8/10

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р
Прочетете още

3 години trains in the night

Изображение
Още една годинка се изтърколи и блога ми чукна сакралната възраст 3 години. Напоследък малко съм го занемарила, защото едно че нямам време (сефте) и второ - не излиза кой знае какво, а за глупости не ми се пише, но продължавам да се ослушвам за интересни неща. Не ми се пише, но пък с картинките нямам проблем, щом е за глупости. Честит празник на всички дами и на майките на всички, които ме четат. Това все едно го каза Шамара.
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, коит
Прочетете още