trains in the night

Отново е това време от годината, когато хората оправят очакващ взор към дните на преяждане със свинско и деструктивно раплуване пред телеизора, в гледане на малоумни празнични програми и задължителната Коледна антология "Сам Вкъщи". По това време всички уважаващи себе си музикални медии публикуват класации на най-доброто от годината, и въпреки че аз не съм медия, се уважавам прекалено много, за да не го направя. Също така уважавам и Вас - тримата човека, които все още ме четете - затова за пореден път спретнах една красива екселска таблица и сортирах ентритата по низходящ ред. Годината свърши, и Слава Богу, защото по-скапана година аз не помня да съм имала. О, да, със сигурност ще има и по-скапани, но това не е скрипта на "Наръчник на Оптимиста", затова нека за момент се концентрираме върху абсолютната и безусловна гадост, която живота може да бъде понякога. Ноел Галахър също може да потвърди, защото "Fucking had a shit year. Dog-shit year. Can't wait ...

След като сагата "Здрач" завърши безславно миналата година, беше явно, че ще се отвори една голяма дупка за young adult продукт, който да цеди младежките касички. Тази ниша бързо беше заета oт The Hunger Games, който при всички положения е една по-добра алтернатива на "вълци бият вампири, брат!". Като пълнокръвно отроче на съвременната ентъртейнмът индустрия, Игрите на Глада също излезе със свой allstars саундтрак, състоящ се от песни на актуални музикални величия. За разлика от "Здрач", където песните бяха прикачвани към кадрите ни в клин, ни в ръкав, просто за да се радват децата, че са чули Muse или Lykke Li във филма, The Hunger Games използва съвсем друг подход - действието се развиваше на фона на score от James Newton Howard. Придружаващия саундтрак, ако можем така да го наречен, " Hunger Games: Songs From District 12 And Beyond " беше хитър начин да се натрупат значително количество допълителни активи. Преди няколко дни изтече и саундтрак...

Откак преди 3 години The Suburbs спечели наградата "Грами" (ела ми го фани - винаги за това се сещам, съжалявам) за албум на годината, ореола на Arcade Fire засия по-силно от тройно слънце в Китай.  Работата им порасна повече от разстоянието м/у Мало Бучино и настоящите координати на Voyager 1, така че - както става в такива случаи - очакванията към тях станаха още по-високи. Тази ситуация винаги е малко патова - ако изкараш по-добър албум от "албума на годината", какво - ще ти дадат 2 статуетки ли? Най-много да имаш най-добър албум и за настоящата година, но това не носи в себе си никаква градация и не е вълнуващо. Тези отличия винаги са абсолютни и не се степенуват, пък и най-добър албум тази година ще иде при Daft Punk, така че голяма част от мистерията около Reflektor в моята глава умря скоропостижно. Но това не е мерило за качествата на един запис, нали така? Все още може да се окаже нещо грандиозно. genre: indie rock, art rock, disco CD 1 01. Reflekt...

3-годишен сърбеж сигурно е много неприятно нещо, но най-накрая и Питър Гейбриъл го почесаха по гърба, след като ответа на албума му с кавъри от 2010 "Scratch My Back" излезе тия дни. Всъщност хронологията малко ме притеснява - Гейбриъл първи издаде албум с кавъри, би трябвало да се започне от позицията, че той е почесал нечий гръб преди всичко, а сикуъла да е връщане на жеста чрез почесване на неговия собствен. Вместо това името е избрано от позицията на уважените групи и артисти, което е абсурдно, защото целия замисъл се е родил в главата на бай ви Питър. Както и да е, важното е, че историята около целия проект е смешна, а втората му част, чисто музикално, е доста добра. genre: covers, indie, indie folk, art rock 01 – I Don’t Remember (David Byrne) 02 – Come Talk to Me (Bon Iver) 03 – Blood of Eden (Regina Spektor) 04 – Not One of Us (Stephin Merritt) 05 – Shock the Monkey (Joseph Arthur) 06 – Big Time (Randy Newman) 07 – Games without Frontiers (Arcade Fire) ...

След първите три издадени сингъла от АМ, които бяха все въпроси - R U Mine?, Do I Wanna Know?, Why’d You Only Call Me When You’re High?, вече започнах да се питам дали новият албум на Arctic Monkeys няма да заприлича на "Минута Е Много" и дали на обложката няма да са Петър Вучков и Питанката от Батман, танцуващи танго. Тези ми съмнения бяха разсеяни вчера от прясно изтеклия AM, в който нямаше повече въпроси и монохромната обложка прилича на графика на вълна, която се описва с уравнението f(x) = fuckin' xtatic. genre: garage rock, indie rock 01. Do I Wanna Know? 02. R U Mine? 03. One For The Road 04. Arabella 05. I Want It All 06. No. 1 Party Anthem 07. Mad Sounds 08. Fireside 09. Why’d You Only Call Me When You’re High? 10. Snap Out Of It 11. Knee Socks 12. I Wanna Be Yours Минимализма в обложката явно се превръща в традиция - справка: Suck It And See от 2011 . Като отворих дума за този предния албум, дълго време си мислех,че няма как да се над...

Jagwar Ma са австралийци и това само по себе си е една добра причина да им обърна внимание (имам слабост към австралийските банди), но основната е, че дебютът им Howlin ми отвя главата. genre: psych pop, electro pop, madchester, indie pop 1. What Love 2. Uncertainty 3. The Throw 4. That Loneliness 5. Come Save Me 6. Four 7. Let Her Go 8. Man I Need 9. Exercise 10. Did You Have To 11. Backwards Berlin Коренът на музиката им, подобно на коренът на австралийската култура, препраща към Великобритания, и по-специално към периода късни '80- ранни '90, когато - според някои конспиративни теории - в питейната вода на Манчестър и региона са добавяни определени психотропни вещества. Разбира се, става въпрос за феномена "Madchester" и новите музикални течения, които се формират тогава - независимо от качеството на питейната вода. И въпреки, че Jagwar Ма отричат да са черпили вдъхновение директно от The Stone Roses или Primal Scream, сравнението с тях е ...

Много ми се иска да кажа нещо повече за четвъртия студиен албум на веселите младежи от Franz Ferdinand, но нямам нито времето, нито менталния ресурс за това. Right Thoughts, Right Words, Right Action, освен с отявлено лявата ориентация на бандата (както е видно от обложката - стрелката с името им е в другата посока) не изненадва с нищо друго. Албумът има недостиг на моментални стадионни химни като Take Me Out, но за сметка на това очарова с танцувални диско бисери като Stand On The Horizon и Evil Eye, както и с носталгични ретро реверанси в песни като Fresh Strawberries и Bullet. Гласът на Алекс Капранос ще звучи секси дори в "Зайченцето Бяло", така че на кой му дреме кво толкова пее. Приятен албум, доста консистентен и балансиран, трябват му няколко слушания, но след това е бомба. genre: indie rock, dance-rock, post punk revival CD 1 01. Right Action 02. Evil Eye 03. Love Illumination 04. Stand on the Horizon 05. Fresh Strawberries 06. Bullet 07. Treason! An...

Докато слушам 6 Feet Beneath The Moon , дебютния албум на King Krule, несъзнателно превъртам лентата назад и си мисля какво правих аз, докато бях на неуравновесената 18-годишна възраст. След известно превъртане започва да ме хваща срам, понеже – образно казано – си бърках в носа и се занимавах с посредствени злободневни дейности на всеки нормален 18-годишен човек. Именно това е една от причините да обърнем специално внимание на King Krule: първият албум на 18-годишния хлапак е способен да ти отвее главата. genre: indie rock, darkwave, blues, electronic 01 – Easy Easy 02 – Boarder Line 03 – Has This Hit 04 – Foreign 2 05 – Ceiling 06 – Baby Blue 07 – Cementality 08 – A Lizard State 09 – Will I Come 10 – Ocean Bed 11 – Neptune Estate 12 – The Krockadile 13 – Out Getting Ribs 14 – Bathed In Grey Роденият през 1994-а в мъгливата Англия Archy Marshall изглежда като типичен британец от работническите предградия в Лондон със своята рижа коса и осеяна от лунички ...

Long time no see. Понякога много ми се иска след тия спорадични мои творчески почивки, някой да излезе с коментар "Mr Anderson, welcome back. We've missed you." Ето, собственоръчно се лиших от възможността някой да го направи и това да е изненада, така че ще се наложи да мислите за цитати от други филми. Лятото по принцип е умрял период за музикалната индустрия, като чат-пат излизат разни неща, но в повечето случаи тяхната стойност не е достатъчно висока, за да пребори моята липса на време и неразположение на духа. В този ред на мисли, сигурно ще си помислите, че третия албум на пост пънк ривайвъл героите White Lies e нещо забележително. Все още не съм сигурна какво е. Със сигурност не е лош албум, но не е и изключителен. Така или иначе, слабост са ми и нямаше как да го подмина. genre: post punk revival, indie rock 01 – Big TV 02 – There Goes Our Love Again 03 – Space I 04 – First Time Caller 05 – Mother Tongue 06 – Getting Even 07 – Change 08 – Be Y...

Ню уеееейв, топъл ню уеееейв! Депресията на Робърт Смит, блясъка на Саймън Ле Бон! Айдееее, не останааааа! genre: synthpop, new wave, electropop 01. Pieces Of Gold 02. Let Me Freak Out (Nosferatu) feat.Isabelle Adjani 03. Win feat. JD Samson 04. Slow Motion 05. Barbarella 06. Fools 07. 20th Century Ghosts 08. The Fear 09. Somehow 10. A Distant Science  The Aikiu са френска формация, предвождана от Alex Aikiu, за който Nile Rodgers бил казал, че е "Мадона с х*й, само че с гласа на Simon Le Bon".  Не го познавам много добре младежа, но съдейки по чутото в Ghost Youth, определението е по-скоро валидно.Освен това, самият Алекс казва, че  "много от моите вдъхновители са андрогинни - Боуи и Грейс Джоунс", така че едва ли се е засегнал. Четирите франсета станаха известни с радиофоничната The Red Kiss, която се появи в едно от старите издания на Kitsune Maison. Ghost Youth, след разни сингли и ep, е първият им албум и аз изобщо не им се сърдя за забавя...

Empire Of The Sun са една от най-любимите ми банди в последно време и успяха да го постигнат само с 1 албум - Walking On A Dream (2008). Как става това ли? Нека видим: nerd factor (името на групата) - check; голяма театралност и понякога нелепи сценични костюми - check; умерен недразнещ егоцентризъм, индивидуалност и самочувствие - check; зареждащ, свеж и интелигентен синтпоп - check; много добри музикална култура и умения, склонност към експериментиране - check; летен вайб и страхотна танцувалност - check. С Ice On The Dune традицията продължава, само дето заглавието е по-високопарно, наблегнали са повече на танцувалността, а клипа на Alive e нелеп дори по техните стандарти. genre: synthpop, electropop 01 – Lux 02 – DNA 03 – Alive 04 – Concert Pitch 05 – Ice on the Dune 06 – Awakening 07 – I’ll Be Around 08 – Old Favours 09 – Celebrate 10 – Surround Sound 11 – Disarm 12 – Keep a Watch Ice On The Dune бе един от най-чаканите от мен албуми за тази година и - има...

Любимите ми кретени от The Lonely Island ар бек, дето се казва, и отново поднасят поредната порция брилянтно продуцирана, гениална идиотщина. genre: comedy, hip hop 01 – Dramatic Intro 02 – Go Kindergarten (feat. Robyn) 03 – Hugs (feat. Pharrell Williams) 04 – Diaper Money 05 – YOLO (feat. Adam Lecine & Kendrick Lamar) 06 – Spell It Out 07 – Semicolon (feat. Solange) 08 – Where Brooklyn At (Interlude) 09 – You’ve Got The Look (feat. Hugh Jackman & Kristen Wiig) 10 – I’m A Hustler (Song) 11 – Spring Break Anthem 12 – I Run NY (feat. Billie Joe Armstrong) 13 – I Don’t Give A Honk 14 – 3-Way (The Golden Rule) (feat. Justin Timberlake & Lady Gaga) 15 – Meet The Crew 16 – I Fucked My Aunt (feat. T-Pain) 17 – We Are A Crowd 18 – The Compliments (feat. Too $hort) 19 – We Need Love 20 – Perfect Saturday Фичърингите отново са звездни: наред с Robyn, Pharrell, Adam Levine, Kendrick Lamar, Solange, (щатния) Justin Timberlake, Lady Gaga и T-Pain, един кол...

Italians Do It Better е лейбълът, който издава може би най-добрите синтпоп/итало диско неща в наши дни и затова е редно да отделим внимание на новата му компилация. Човекът оркестър Johnny Jewel (лампичка: саундтрака на Drive ) е събрал нови неща от подопечните му и в голяма част негови проекти като Glass Candy, Chromatics, Desire, Mirage, Appaloosa. Нямам време да бълвам много дитирамби, но втората част на компилацията, както своята предшественичка, си струва всяка секунда, а най-добре ще направите, ако си я пуснете вечер, и то ако карате нанякъде. Oh wait, това съм го казвала и за Drive... Компилацията е налична за свободно сваляне като единичен трак от soundcloud . genre: synthpop, italo disco, electropop 01 Glass Candy: “Warm in the Winter” 02 Desire: “Tears From Heaven” 03 Mirage: “Let’s Kiss” 04 Appaloosa: “Fill the Blanks” 05 Chromatics: “Looking for Love” 06 Symmetry: “Heart of Darkness” 07 Chromatics: “Camera” 08 Twisted Wires: “Half Lives” 09 Glass Candy: “T...

Tesla Boy е банда от Русия, създадена и предвождана от Антон Севидов. От Престижа насам е много тренди да се споменава Тесла без особена причина, вероятно и случаят с името им е такъв, щото аз не намирам никакъв смисъл в него. The Universe Made Of Darkness е втори за групата, след Modern Thrills от 2010, и не страда от проклятието на сикуъла, защото дебюта им не беше кой знае колко силен, че да се провалят в надскачането. TUMOD много приятен синтпоп албум, който не блести с особена дълбочина и иновативност, но е много добре направен, мелодичен и приповдигащ. Севидов обича да използва винтидж оборудване като един известен модел на Roland, който били използвали The Cure, Depeche Mode и Eurythmics. Лошо няма. Резултатът определено звучи new wave, но с леко лигав електропоп привкус - това на мен лично не ми пречи, важното е хармония да се лее. Албума ми хареса доста и от около седмица е на рипийт. Идеална вечерна музика за лятото, мен ако питате. genre: synth pop, electro pop, new wav...

След серия от медийни изяви като осигуряване на музикален акомпанимент за Game Of Thrones и Portal 2 , никой вече не може да каже, че The National са непозната банда. Предният им албум - High Violet (2010) , беше чакан с голямо нетърпение, но не и от мен, след като даже не го и споменах. В The National, след Sad Songs For Dirty Lovers, винаги ме е дразнело напъването, прекомерното усилие, което на английски се казва "trying too hard". Оттогава са ми в нещо като игнор списък на качествени групи, към които имам известна неприязън. Trouble Will Find Ме, обаче, успява да ги реабилитира до голяма степен и то най-вече с лекотата, непринудеността и искреността си. genre: chamber rock, alternative country 01 – I Should Live In Salt 02 – Demons 03 – Don’t Swallow The Cap 04 – Fireproof 05 – Sea Of Love 06 – Heavenfaced 07 – This Is The Last Time 08 – Graceless 09 – Slipped 10 – I Need My Girl 11 – Humiliation 12 – Pink Rabbits 13 – Hard To Find Въпреки променени...

Тия дни се канех да пусна постове за още 2-3 значими и много чакани албуми, но тогава се появиха Дафт Пънк и пометоха всичко. Нищо, няма да избягат. Важното е, че от няколко дни Daft Punk are playing at my house. Daft Punk винаги са били формация с голям размах и концептуалност. Дебютният им “Homework” беше създаден с идеята да покаже на рок-младежта, че електронната музика е готина; Discovery трябваше да върне топката и да покаже на електро-младежта, че рокът е супер. Говорейки за концептуалност, не мога да не спомена смелото начинание да облечеш половината песни от Discovery в аниме клипове, които са хронологично подредени епизоди от пълнометражен филм. Но да се върнем на резюмето: двете упражнения имаха феноменален успех. И тъкмо бяха ускорили до втора космическа скорост, когато пропаднаха – през 2005-а направиха Human After All, който беше натирен от критиката и игнориран от публиката. Това, обаче, не отне от звездния ореол на дуото и серия от спорадични напомняния за съществува...

Оп, кво става? Преядохте ли с агнешко, вдигнахте ли холестерола? Само така! Аз бях изпаднала в сравнително дълга творческа почивка, която се е случвала само веднъж по-миналата зима, когато паднаха големите снегове. Една седмица си стоях у нас и играх HOMM 2 и това осмисли живота ми за месец напред, така че не се налагаше да търся личностна реализация чрез блога си и го бях заебала. Настоящият случай не е такъв, просто бях твърде ангажирана с професионалните си задължения и не ми остана много гориво за словоблудставане върху качествата на новите рилийзи. Знам, че веднъж изтървеш ли му края, после трудно се наваксва и почнах да си пиша на гърба на една касова бележка от супермаркета всички албуми, които трябва да ревюирам. Изгубих я, естествено, и като ориентир ми остана какво съм качила на плеъра. Настоящото е такъв албум. Споменавала съм ви за тези руснаци много, много отдавна, но Amber  е добър начин да напомнят за себе си. В едно изречение: Amber е носталгично синтезаторно ...

Чаках петия албум на The Strokes с голямо нетърпение и то само за да ми се изсерат на чувствата. Думата "comedown" в заглавието много точно описва настроението и цялостното впечатление, което единадесетте трака оставят - а то е, както се казва, "едно никакво такова", летаргично, мързеливо, лишено от свежи идеи, добри замисли, депресиращо и разочароващо. Положението не е тотално зле и албумът е слушаем, даже има и някои много добри тракове, но аз поне очаквах нещо, което да ми отвее главата, не Казабланкас мънкащ под носа си или мъчещ се да догони Jonsi в неподозирани височини на фона на рефрешнати аранжименти от миналия албум. Повечето композиции са ужасно мудни и провлачени, няма ярост, няма хъс, няма енергия, всичко се размива в някаква блудкавост и това е май, което най-много ми бърка в червата. Като оставим настрана моите лични пристрастия към по-гаражния звук, албума съвсем не е толкова лош, колкото го изкарвам, просто е по-слабичък. Текстовете са хитри, аран...

На 19.03 официално излезе дебютният албум на Woodkid, който беше едно от най-чаканите заглавия за тази година. Вместо да задълбавам в разнищване на дългосвирещата музикална творба, аз ще обърна внимание на нещо с по-голяма значение, според мен - а именно смелата ми теория, че Йоан Лемоан е съвременното превъплъщение на граф Сен Жермен. genre: baroque pop, chamber pop 01 – The Golden Age 02 – Run Boy Run 03 – The Great Escape 04 – Boat Song 05 – I Love You 06 – The Shore 07 – Ghost Lights 08 – Shadows 09 – Stabat Mater 10 – Conquest Of Spaces 11 – Falling 12 – Where I Live 13 – Iron 14 – The Other Side Кой беше чувал за Лемоан доскоро? Как така изведнъж изскача отникъде и се изстреля в орбита? Завършва илюстрация, но снима майсторски клипове и прави бароков поп с разкошни инструментални аранжименти. Това ли се учи по илюстрация, бе?! Аргумент номер 1: Аргумент номер 2: И двамата са разностранно развити личности с неясен бекграунд. Смята се, че Граф Сен Ж...

Devendra Banhart винаги ми е бил леко противен със своя хипарски ореол и налудничав поглед, но не може да му се отрече, че прави добра и оригинална музика, базирана на шашави сюжети. Заглавието на новият му албум Mala има две лица - едното идва от сръбски и значи "малък/малка", но е всъщност нещо като "мило" (заради надписа на пръстен, който настоящото му сръбско гадже Ана му подарила). Другото е от испански, на който "mala" значи лоша. Тази полярност се открива и в албума, където на първо слушане очевидно несериозни и повърхностни неща постепенно се разгръщат като майсторски с течение на слушанията. Раздвоението на личността му води към постоянно превключване на персонаж, който е ту добър, ту лош, ту осъзнат, ту неадекватен. Това намира най-нагледно изражение в Your Fine Petting Duck, където пеейки през първата част мързелив латино инди фолк в духа на "If he ever treats you bad, Please remember how much worse I treated you", изведнъж превключв...

Много шум се вдигна на Острова около дебютния албум на Щерката, но за мен все още е мистерия този фъз, резултиращ в девятки и десятки като оценки. Кво ви става, бе хора? Не сте ли слушали The XX, Esben And The Witch или Florence? "- Поотделно да, никога накуп." Аааа-ха. genre: dream pop, indie folk, acoustic 01. Winter 02. Smother 03. Youth 04. Still 05. Lifeforms 06. Tomorrow 07. Human 08. Touch 09. Amsterdam 10. Shallows Daughter е проект на досега неизвестната за мен Elena Tonra. След като е видяла, че да е сама е скучно, е придърпала към себе си още двама души и сега са група (одобрявам). If You Leave е дебютен албум за формацията след серия от няколко EP-та и сингли (не одобрявам) и незнайно защо се радва на изключително топло посрещане от критиката, за публиката все още нямам наблюдения. Това си е добре познат остърган и съблечен акустичен ембиънт/дрийм поп, навяващ неизбежни асоциации с начина, по който The XX запълват пространството със семпли, пр...

Сигурна съм, че вече абсолютно всички знаят за новия албум на Боуи и правя пост за него за да ми е по-лесно като си класирам албумите в края на годината. Този ще е в топ 10 без съмнение, а факта, че излезе като подарък за рождения ден на блога на 8-и март, му дава допълнителни бонус точки. The Next Day се пада 24 в дискографията на Белия Дук и бележи завръщане след 10-годишна пауза от феноменалния Reality ot 2003. Отначало подходих малко резервирано към The Next Day, но след няколко слушания ме спечели. Не знам дали творци могат да се стандартизират за качество по ISO, но ако можеха, Боуи би бил пример от учебниците. Не се сещам за много други творци, които да имат толкова силно влияние не само върху музиката, но и върху поп културата като цяло и това да продължава вече почти половин век. В тази връзка, нямам какво толкова да кажа за албума и неговите безспорни достойнства. Имам две забележки и те са, че е малко по-дълъг от необходимото и ми стои леко разхвърлян. Някои песни можеха сп...