The Lonely Island feat. Michael Bolton - Jack Sparrow (new video)

Още малко ще ви надувам главата с The Lonely Island, понеже вторият им албум с explicit content излиза утре. В събота е била премиерата на Jack Sparrow с гост вокали на Майкъл Болтън, докато в петък са пуснали още една песен - тази със Santigold, а пък преди това пуснаха и тази с Beck. Още преди това пък бяха пуснали тази със Snoop Dog, като преди това пък обявиха Motherlover с Джъстин Тимбърлейк за 4-и сингъл от албума, но преди това пуснаха We're Back. Да не забравяме, че преди We're Back, ни показаха The Creep с Ники Минаж, която последва епичната I Just Had Sex с Akon. Ако трябва да слагам линкове на всичко, ще си счупя пръстите, така че засега само песента, посветена на капитан Jack Swallows.
Тъй като гледам малко неща от албума останаха неизвестни.

Коментари

Nostromo каза…
Жалък клип, жалка песен и още по-жалък Болотин. Откъде го изровиха тоя.
9 май 2011 г. в 11:58
Lu каза…
Стига бе, Ностро, май не си запознат с The Lonely Island и Saturday Night Live стилистиката на тяхното творчество, затова явно ти се струва странно. За мен Болтън спечели доста мъжеточки, участвайки в песента.
9 май 2011 г. в 12:05
cinemascrotum каза…
Хахха, тази простотийка е много по-добра от онова със Снупеца. Болтън има някакъв "Веселин Маринов" vibe, обаче за нуждите на клипа си е екстра. :)
9 май 2011 г. в 12:44
Silver каза…
Не е зле, но няма как да бият The Creep. Нито Шай Рони, макар онова да си е прост SNL digital short.
9 май 2011 г. в 21:43
Lu каза…
И The Creep, и Shy Ronnie ги има в албума, така че не се налага да ги "бият". Но да, по-слабо е, въпреки че пак е добро. То не знам дали е възможно да се надминават постоянно, в един момент от толкова epicness реалността би се изкривила.
10 май 2011 г. в 10:16
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още