вторник, 31 май 2011 г.

Patrick Wolf - Lupercalia (2011)

В международния ден на блондинките, какво по-логично от това да ви пусна новия албум на червенокос мъж?
Всъщност по-логично би било да спомена новия албум на Blondie, който би бил съвсем по темата, ама нещо не е баш мой тип музика, затова ще обърна внимание на Патрик и неговия радостно-романтичен поп албум, символично кръстен на древен римски фестивал на здравето, плодовитостта и прогонването на злите духове. И това име е абсолютно точно.

genre: baroque pop, new wave, indie

01 – The City
02 – House
03 – Bermondsey Street
04 – The Future
05 – Armistice
06 – William
07 – Time of My Life
08 – The Days
09 – Slow Motion
10 – Together
11 – The Falcons

Всъщност аз наскоро се запознах с творчеството на г-н Wolf, въодушевена от неподправената жизнерадостността на The City. С изненада открих, че по-голямата част от предните му работи са доста различни от това, което очаквах - те са тъмни, вглъбени и occasionally скърцащи със зъби. Lupercalia, обаче, е тъкмо обратното - весел, романтичен, приповдигнат и позитивен. Замислен като втората част от двоен албум, Lupercalia е пълната противоположност на The Bachelor - нещо като ян-а до ин-а. Тенорът на Улф е съвсем по каноните на ню уейва, и звучи досущ като измъкнат от 80-те - Саймън Льо Бон, но с дълбочината на Робърт Смит... примерно. Изучаването на класически инструменти му е позволило да разнообрази аранжиментите си и резултатът е доста пъстър - от саксофон, пиано и виола до някакви екзотични неща, които все още ми е трудно да именувам. Май дочух укулеле, което явно е доста модерно, след като Еди Ведър издаде цял албум, свирейки на малката кухарка.
House - третият сингъл от Lupercalia. "The City", вторият, е тук.



И въпреки, че албумът има изключително приятно цялостно звучене, все още ми стои хаотичен и размит. Може да се оправи след следващи слушания, може и да не се.
При всички положения е добре свършена работа и стабилна седмица, най-малкото.

7.2/10
edit 10.2011: 7.8/10

9 коментара:

Silver каза...

Бих сменил оценките на този и на Codes and Keys. :)

Lu каза...

3 десети не са голяма разлика, но ще ми е интересно да разбера с какво точно Lupercalia превъзхожда Codes & Keys. :)

Silver каза...

Аз три десети тука ги броя като три единици. :) Иначе все още нямам ясна идея, трябва да ги послушам повече, но може да има нещо общо със Зоуи Дешанел. :)

Lu каза...

Ееее, обиждаш ме вече! :D
И двата албума ми харесаха, C&K малко повече, затова е отразено и в оценката.
Абстрахирай се от Зоуи Дешанел. И мен ме дразни, ама освен че Mоnday Morning е посветена на нея, друго общо с албума няма. Всъщност и на мен първите 2 пъти ми се чу доста лигав, но с последващи слушания нещата си дойдоха на мястото.

cinemascrotum каза...

Казах ти, че оценките ти са обвити в мистерия, но ти не повярва. :)

Lu каза...

Явно си бил прав. :(

Silver каза...

Ок, май го измислих - C&K няма завършек като The Days, Slow Motion, Together и The Falcons.

Иначе Зоуи ме радва отвсякъде, друго имах предвид. :)

Lu каза...

Не разбрах какво имаш предвид за Зоуи.

Иначе двата албума са много различни. Едното е бароков поп, другото е инди поп/рок. Винаги е трудно да се сравняват различни неща (да не кажа неуместно), и ако са що-годе на едно ниво технически, решаващи се оказват личните предпочитания. :) Но да, втората половина от Lupercalia има забележителни струнни аранжименти.

Silver каза...

Е да, от друга страна при Педро Улф, с извинение (това имах предвид със Зоуи Дешанел :)), пък няма неща като Portable TV, You Are A Tourist, St. Peter's Cathedral, така че... да, права си.