понеделник, 16 май 2011 г.

Hugh Laurie - Let Them Talk (2011)

Hugh Laurie sings the blues.
Албумът навяващ локални асоциации с токшоуто на Росен Петров е неочакван, но много приятен творчески бърст на Хю Лори. Докато музикалните напъни на повечето актьори, които временно се преквалифицират в певци, могат да се определят в повечето случаи като средняшки, то Принцът Регент се справя малко по-добре.

genre: blues

1 St James' Infirmary
2 You Don't Know My Mind
3 Buddy Bolden's Blues
4 The Whale Has Swallowed Me
5 John Henry (featuring Irma Thomas)
6 They're Red Hot
7 Six Cold Feet in the Ground
8 Battle of Jericho
9 After You've Gone (featuring Dr. John)
10 Swanee River
11 Police Dog Blues
12 Tipitina
13 Whinin' Boy Blues
14 Baby, Please Make a Change (featuring Sir Tom Jones & Irma Thomas)
15 Let Them Talk
16 It Ain't Necessarily So (Bonus Track)

Лори освен, че пее в албума, свири и на китара и пиано. Компания му правят величия като Tom Jones, Irma Thomas и Dr. John. Около половината песни са популярни композиции от миналото (най-известна от които е Гершуиновата It Ain't Necessarily So). Наистина е странно бял англичанин да изпълнява музиката на черен американец от Юга, но Лори го осъзнава и не се мъчи да ни убеждава, че е от Ню Орлиънс. Това, което личи, и което е най-чаровното нещо в Let Them Talk, е че блусът е музиката на сърцето му и очевидно влага много мерак в изпълнението и. Това, което пречи на албума да е наистина добър такъв, обаче, е пеенето на д-р Хаус. То е прилично, но нищо повече. Друг първосигнален негатив е и винагиприсъстващия мирис на меркантилност - издаването на музикален албум на един от най-скъпо платените актъори в телевизията в момент, когато все още е популярен, мирише на доене на фен аудиторията отдалече. Но не можем да виним Лори за това - някоя умна глава с нюх към печалбата му е казала "Ей, Хю, значи харесваш блус и можеш да свириш? Кво ще кажеш да запишеш албум с някои от своите идоли?". И аз на негово място бих се съгласила, независимо какво ще си помислят по-критично настроените. В тази връзка и заглавието на албума "Нека си говорят" звучи като застраховка и защитен ход. Слушайки албума се оказва, че това е полезно, но не на 100% необходимо, защото всеки средноинтелигентен слушател може да усети кога едно нещо е правено от любов към музиката и кога - за пари. И без това не мисля, че Let Them Talk ще донесе кой знае какви печалби.



7.3/10

5 коментара:

lammoth каза...

аз го помня като играеше с Роуън Аткинсън в "Черното влечуго", там ми беше най-симпатичен :) Любопитно, но не бих дори си го и изтеглил :)

Lu каза...

Да, и на мен така. Особено като Принцът Регент - няма такова малоумие! :DDD

ciiinema каза...

Щом чак 7.3/10, ще се преслуша :) Макар че наистина отдалече си личи, че няма особени гласови залежи ;)

Lu каза...

Е, то 2-3 десети съм му дала за ентусиазма. :D Пък и аз харесвам блус, така че е доста субективно.

ciiinema каза...

Такаам, преслушах го :D и мога да кажа, че съм впечатлен от Лори. Определено има какво да се чуе :)6.8/10 от мен ;)