сряда, 4 май 2011 г.

Manchester Orchestra - Simple Math (2011)

"Ай джъст кейм фром Манчеста" биха казали Manchester Orchestra днес на публиката си в Чикаго, ако подобно на Митко Бербатов (благодарим ти, Митко!) се подвизаваха в Дъждовния Град. Те обаче са от Атланта, Джорджия - факт, който се набива на уши от всяка тяхна песен. Това е и добре, и зле, но в крайна сметка съм склонна да преглътна неприязънта си към маниера на пеене на вокалиста Анди Хъл, след като са направили толкова приятен албум.

genre: alternative rock, indie rock

1. "Deer"
2. "Mighty"
3. "Pensacola"
4. "April Fool"
5. "Pale Black Eye"
6. "Virgin"
7. "Simple Math"
8. "Leave It Alone"
9. "Apprehension"
10. "Leaky Breaks"

Албумът би трябвало да минава за концептуален, макар че на мен не ми е много концептуален. Това, което може да се каже със сигурност е, че е емоционален - разглежда разбитото сърце на вече споменатия Анди Хъл и проблемите в брака му. Оттук следва, че 45 минути ще слушаме за любов, отчуждение, отчаяние, изолация и други подобни. Не се сещам за по-преекспонирана тема от проблеми във връзката, но всеки път, когато се постави като хората, тя действа безотказно и насълзявайки ти очите те кара да си мислиш - "дееба чувствам/чувствал съм се по същия начин".
Вече постнах едноименния сингъл Simple Math, затова - Virgin, фаворитът ми досега от албума:



Във Virgin се разкрива най-пълно една от най-приятните характеристики на Simple Math - оркестрална рок епика. Тя не е нищо ново и непознато, но винаги е хубаво, когато я има и когато е направена качествено. Звукът на песните се мени и представлява комбинация от лигав инди фолк (Deer), прогресив метъл (Mighty), класическо 70-тарско рок звучене (Pale Black Eye, Leaky Breaks - която ме подсеща за Led Zeppelin по някаква куца омонимия) и добре познато инди (Simple Math, Leave It Alone). Резултатът е премерен и направен с усет, богат на композиционни wow моменти и като цяло чудесен. Единственото, което ме поздразни, е гласа на вокала, който ми крещи "кънтри". Това е до голяма степен и чисто субекивен негатив, след като американския фолк не ми е сред любимите жанрове. Но и същия този вокал ми напомняше, че не слушам Brand New, каквото усещане имах през целия албум.
Което в крайна сметка не е лошо нещо, след като Brand New съм ги въртяла доста.

7.6/10

3 коментара:

Silver каза...

Още от сингъла ме обхвана подозрението, че Математиката ще е епос, ама това вече беше прекалено. След 5-6-7-... слушания още не мога да си обясня някои неща, обаче май и аз ще пиша ревю някой ден. :)

Lu каза...

Че какво има да си обясняваш от тая проста математика? :)

Nostromo каза...

Уоу, това си плаче за цялата им дискография...