вторник, 18 декември 2012 г.

The 30 Best Albums of 2012

Такаааа.
Мисля, че вече е време да си пусна класацията - не очаквам нещо забележително да излезе до края на годината (сега се слушат само коледни песни). Пък и е хубаво да го направя, преди да отлетя за Норвегия, за да се напъхам в някой бункер под земята, пълен с храна и семена... сещате се. :D
Преди това ще използвам случая, за да ви пожелая весело изкарване на Коледните и Новогодишните празници - бъдете весели, спокойни и в добро здраве. Аз мразя празниците, но ще ги преживея и тази година (надявам се).
Поздравявам ви със следната китка на Bret Domino - изисква се значително търпение да изтраете целите 16 минути, но от друга страна тъкмо ще разберете кои са някои от дразнещите песни, които ни облъчват всяка година по това време.



А сега - към класацията.
Държа отрано да предупредя, че няма Grimes и Frank Ocean, останаха по-назад в класацията, нещо много ми келешеят ("келешея" - глагол, несвършен вид: имам вид на келеш, държа се или изглеждам като келеш). Ако съм изгубила някого след това изречение - със здраве.
Като цяло доста добра музикална година и не се сещам преди да съм давала толкова много осмици. А може и аз да съм се размекнала, старост-нерадост. Което и да е - не ми пука, след като през седмица добавях нови неща в плеъра. За пояснение - в плеъра си намират място само най-добрите неща, тъй като още не съм се наканила да му купя по-голяма карта. Това значи, че имаше много хубава музика през тази година. Хубаво е да можеш да кажеш едно просто нещо в 3 изречения; за съжаление добих това умение твърде късно, а би било полезно в часовете по БЕЛ.
В ретроспекция, има някои албуми, за които не съм ви казала, и които ще видите в класацията - извинявам се за пропуска, но това все пак е нищо на фона на албумите, които не съм успяла да изслушам. Физически просто не е възможно, затова - колкото и да ми е неприятно - за разширяване на кръгозора бих ви препратила към класациите на бунаците от NME и Pitchfork. Това последното е полу-сериозно, но е факт, че не мога да обхвана всичко, което излиза, за жалост. Все пак се мъча да отсея най-доброто, и който и албум от моя топ 30 да си пуснете, няма да сбъркате.



 Безапелационно Kоnstantin Gropper & Co грабват приза тази година. Сигурна съм, че много хора няма да разберат този ми избор, важното е, че аз го разбирам прекрасно.



Тук пристрастията ми удариха едно рамо на The Presets - не че не заслужават, просто конкуренцията беше много жестока. Всъщност всички албуми в десятката са от осмица нагоре, но The Presets са нещо като първи сред равни. 


Няма как да не го уважа адаша - направил е адски сърцераздирателен и безсрамно мелодичен албум. Трябваха му малко повече от 5 секунди, за да стигне до сърцето ми, ама се настани доста удобно и няма мърдане. 


Както казах - местата от 2 до 10 са все от един сой и подреждането е по-скоро фиктивно и се базира на чисто мои предпочитания.

 

21. Cat Power - Sun
22. Liars - WIXIW
23. David Byrne & St. Vincent - Love This Giant
24. The XX- Coexist
30. Alt+J - An Awesome Wave

7 коментара:

troubadour каза...

Макар, че реално, Between the Buried and Me да са на двеста млрд. километра от това, което предпочиташ, наистина смятах, че ще ги видя из списъка... тъй като, ако има метълец банда, дето да е с некви много, ама много фини и маргинални допири до твоите, то това ще са те, а и наистина правят страшна музика.

Бтв, може се мернем из норвежките преспи.

Lu каза...

Виж сега, ако нещо е на 200 млрд километра от това, което предпочитам, нямаш основания да смяташ, че ще го видиш в моя списък. Стига с този когнитивен дисонанс, научи се да приемаш фактите.
Иначе първото, което ми излезе в ютуб, е Astral Body. Връща ме във времената, когато бях на 16 и такива неща можеха и да ми допаднат.
Иначе ти благодаря за коментара, винаги ме развеселяваш. :)

Silver каза...

Съгласен съм с първото място, най-вече защото от всички 30 неща в тази класация него съм го слушал най-много. Знаеш защо. :) Иначе, за мой срам и позор, доста от останалите албуми дори нямам идея какво представляват. Но мисля да се позапозная...

Lu каза...

А, срам, то не е срамно. :) Всъщност не очаквам нищо от другите неща да ти хареса, ако решиш да ги преслушаш - да знаеш, че си предупреден. :D Ти скалъпи ли някакъв годишен топ?

Silver каза...

Тц, краят на годината ме хвана неподготвен. :) Може да пусна някакви впечатления, но хич няма да приличат на топ.

Lu каза...

Квото - такова. :) Иначе можеш да пробваш Balthazar.

Silver каза...

Spot-on. В интерес на истината, бях си го набелязал още откакто писа за него, но по някаква причина забравих... Do Not Claim Them Anymore е сюблимна, а има още няколко на които посягаш към love бутота още на първите няколко секунди. Зареждам другия, от 2010.