Chairlift - Something (2012)

Простете, че няма да говоря за Lana Del Rey, но ще си дам няколко дена, белким успее да ми стане симпатична. През това време ще обърна вниманието ви към един албум заслужаващ същия (ако не и по-голям) хайп, който обаче идва съвсем неочаквано и не стъпва по килим от високи очаквания.
Повечето от вас сигурно не са чували за Chairlift, други като мен ги познават от Bruises - простоватата зарибяваща песничка от рекламата на iPod Nano и предизвикващия притеснения за софтуера - но иначе отличен - клип на Evident Utensil. Като оставим настрана факта, че не се сещам за друга група, която да употребява думата "utensil" в текст на своя песен, Chairlift ми изглеждаха като малко над средното ниво, но посредствена и конвейрна синт поп формация с атрактивна фронтова мацка и много претенциозен нонсенс в лириките. Вторият им дългосвирещ албум взима от последното определение по-добрата половина и я поставя в контекста на чудесна продуцентска работа, прекрасно изпълнение, много емоция и забавна псевдо поп-евтиния. Резултатът е очарователен.

genre: synth pop, electro pop

01 – Sidewalk Safari
02 – Wrong Opinion
03 – I Belong in Your Arms
04 – Take It Out on Me
05 – Ghost Tonight
06 – Cool as a Fire
07 – Amanaemonesia
08 – Met Before
09 – Frigid Spring
10 – Turning
11 – Guilty as Charged

След откъсването на едната третина от групата - Арън Фенинг, който напуска формацията в следствие на края на романтичната му връзка с втората третина Каролин Полачек, Chairlift остават дуо и с много емоционално гориво за текстове. Полачек е наляла тубите в резервоара и резултатът се люшка в крайностите на любовния спектър - от гневното Sidewalk Safari, където лирическата героиня иска да сгази пешеходец с МПС, до всеотдайното I Belong In Your Arms.
Претенциозният нонсенс още го има, особено в първият сингъл Amanaemonesia. Това докато го напиша го обърках три пъти.



Ангелогласната Катрин изнася на гърба си повечето композиции така, както облеченото и в трико стегнато тяло изнася горния клип. Това не значи, че бекграунда е лош - при такъв силен вокал, прескачащ в няколко октави, е нормално да се акцентира върху него. Патрик Уимбърли (мултиинструменталист и другата половина от дуото) има набрана инерция от продуцирането на немалка част от дебютният Relax на Das Racist (който за мен беше по-скоро разочарование) и снабдява композициите с адекватни бийтове и хитри семпли, които да служат за съд, в който Каролин да налива вокалната си амброзия. Траковете звучат ужасно поп и сладникаво на много места, но това, което много ме кефи е, че не затъпяваш от това. Някак си я няма подигравката с интелекта на слушателя; композициите са простовати, но леки, не много дълбоки, но елегантни. "Нещото" е пълно с приповдигнато настроение, виталност и радост, но също така и с меланхолия и арт авантюризъм. По принцип като чуя думата арт и малко ме втриса, но Chairlift си вярват и в същото време иронизират тази си поза толкова обезоръжаващо, че няма как да не ги харесаш.



Продуцирането е поверено на Дан Кери и Алън Молдър. За втория съм ви споменавала не веднъж; тук усещам намесата му в по-атмосферичните парчета като Frigid Spring и Cool As Fire. Кери от своя страна има опит със силни женски вокали (Santigold, The Kills, Roisin Murphy, Cansei de Ser Sexy, M.I.A., Sia, La Roux... списъкът е дълъг) и успява прекрасно да овладее гласа на Каролин в бързите песни и да го покаже в цялата му прелест.

Something има и някои недостатъци. Простотата на композициите е колкото плюс, толкова и минус. Ще ми се нещата да бяха малко по-комплексни, да имаше малко повече пластове. Липсва ми и някаква концептуалност, нещо в подредбата на песните куца - сърцераздирателната балада Cool As A Fire е наместена м/у денс химните Ghost Tonight и Amanaemonesia. Можеха да стиковат настроенията по-добре и целият албум да стане малко по-дълбок от просто събрани на едно място хубави песни.
Достойнствата му обаче натежават над недостатъците и тръпчивата сладост те залива и поглъща като вана ягодово дайкири.

Хубаво е да почвам блогогодината с такива албуми.

8/10