Interpol – Turn On The Bright Lights: Tenth Anniversary Edition (2012)

Тези, които ме познават по-добре, знаят за пословичната ми любов към Interpol, и това обяснява настоящия пост за юбилейното издание на първия им албум Turn On The Bright Lights от 2002г. (щото по принцип не поствам за такива неща). От края на ноември, официалната дата на излизане беше преместена на 11 декември. Аз вече успях да преордърна своето копие, но докато дойде, добрите хорица са се погрижили да ти осигурят даунлоуд на двата диска, за да си ги слушаш, докато чакаш физическите носители. Тоя интернет малко убива тръпката яростно да разкъсаш найлона на диска и с треперещи ръце да го набуташ в уредбата, но няма да се оплакваме за глупости сега. Юбилейното издание съдържа 2 диска, както споменах - първият е същинския албум, от който нямаше реална нужда, след като феновете със сигурност го имат(имаме), нищо че е ремастериран. То и от ремастериране нямаше реална нужда, ffs. Вторият диск е с редки демота и бисайдове. Има и 48 страници книжка със снимки и значка, йе.

genre: post punk revival, indie rock

CD 1 (The Original Album, Remastered)
01. Untitled
02. Obstacle 1
03. NYC
04. PDA
05. Say Hello To The Angels
06. Hands Away
07. Obstacle 2
08. Stella Was A Diver And She Was Always Down
09. Roland
10. The New
11. Leif Erikson

CD 2 (The Bonus Material)
01. Interlude (iTunes single)
02. Specialist (Interpol EP)
03. PDA (First Demo, 1998)
04. Roland (First Demo, 1998)
05. Get The Girls (Song 5) (First Demo, 1998)
06. Precipitate (2nd Demo, 1999)
07. Song Seven (Original Version) (2nd Demo, 1999)
08. A Time To Be So Small (Orig Version) (2nd Demo,1999)
09. Untitled (Third Demo, 2001)
10. Stella (Third Demo, 2001)
11. NYC (Third Demo, 2001)
12. Leif Erikson (Third Demo, 2001)
13. Gavilan (Cubed) (Third Demo, 2001)
14. Obstacle 2 (Peel Session, 2001)
15. Hands Away (Peel Session, 2001)
16. The New (Peel Session, 2001)
17. NYC (Peel Session, 2001)



Коментари

Никола каза…
Ааа, супер, тамън ги бях позабравил малко
30 декември 2012 г. в 23:16
iEATpriests каза…
Ето че търнна 20 години. Времето лети.
Преслуша ли the other side of make belive?
27 август 2022 г. в 17:33
Lu каза…
Първо: безкрайно съм трогната, че някой се е сетил за поста, сърдечно благодаря! Второ - за албума: преслушах го, да. Господата са далеч от върховата си форма, но не е по-зле от Marauder. Което не е малко. Гласът на Пол малко се е пооправил сякаш, гледах ги последно 2018-а наживо и изобщо не му се получаваха ниските. То се чува и в Мародер-а. The Other Side Of Make Believe е приятен албум, и това е всичко. Не ми иде да го слушам денонощно, както се е случвало с други техни албуми, или с други албуми от тази година. Пускам го и ми е приятно, като свърши - не изпитвам нужда да го пусна отново. Само Gran Hotel явно дръпна някаква струна, нея си я въртя често. :D Като цяло, далеч съм от мисълта, че ще направят нещо от калибъра на TOTBL или Our Love To Admre, просто съм доволна, че държат някакво прилично ниво, а не издават тотални боклуци. Един хубав ден може и да направят още нещо епохално, но нямах очаквания да е с този албум, нито със следващия. Ти какво мислиш?
3 септември 2022 г. в 19:49
iEATpriests каза…
Случи се някаква синхроничност, явно, която ме върна към твоя пост. Прочел съм го, макар и не по времето на публикуването му, и наскоро се присетих, че имаше нещо за десетгодишнината тук. През годините съм следил публикациите, бидейки повлиян от част от музиката, за която пишеш и съм откривал бижута в преслушаните от теб неща. Страхотен блог, адмирации. Отделно е единственото място в българския уеб социум, където съм намирал по - задълбочени писания за Interpol извън обичайните новини и инфото в Уикипедия.

Лично аз захапах групата след Antics и нямаше как да подавя чревоугодническия позив у себе си(направо сключих пръсти в знак окей пред устни, присвивайки очи, като италиански шеф готвач - визуализация някаква :D) Определено не можеш да не се изкефиш стабилно на - нека се изфукаме що за гении сме в областта придаването на грандиозност на иначе злободневни премеждия от битието ни, отношение и подход на тия пичове. TOTBL и Our Love To Admire - eпохални, наистина.

Новият албум определено ми хареса. Налице е характерният, бавно нарастващ с всяко преслушване на парчетата, магнетизъм на музиката на групата. Но както се чувствах бая задърпан, в един момент престанах да ги въртя. Дори сега, в плейлиста ги прескачам, като ми се явят на хоризонта. Странна работа. Та споделям мнението ти за последния албум, едно към едно. От песните на сърце са ми, Passenger(радвам се да чуя Банкс без ефекти и оувървойс заглушаваща музика), Into the night(как само си играят с темпото. Е не са TOOL, но все пак), Мr. Credit(It's cloudy when I come to Vegas шаляля и вече не съм част от този свят), Go easy( излязла е от някои от първите им албуми, но е прекалено закъсняла за това). Не съм имал привилегията да посетя техен концерт, но съм им извъртял всички живи изпълнения и преслушах някои от траковете, от новия албум, изпълнени на сцена. Гласът на Пол е направо супер, при положение, че по едно време звучеше бетер Джон Нюман , който съвсем уверено докарва звученето и вади диапазона на Доналд Дък. Цитирам Карлос и междувременно се тюхкам по невъзвратимо загубеното минало – „our singer, whose lyrics and vocal timbre give that first record of ours a special place in the indie-rock pantheon, was so prone to his vodka cocktails that you can hear the tinkle of ice cubes leaking into the mic during one of our song openings.” Цитатът е от тази статия, писана около петнайсет годишнината от първия им албум.
https://www.nplusonemag.com/online-only/online-only/stories-of-excess/

Чино от Deftones коментираше, преди време, точно TOTBL и как отделни банди се развиват и успяват да извадят албум със статус на култов, а Interpol правят това с дебютния си.

Очакванията ми за бъдещето им се припокриват с твоите. Мога само да им(си) пожелая да ги видя, отново, прекрачващи прага на инди-рок Пантеона.
16 септември 2022 г. в 12:36
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Ghost - Impera (2022)

Изображение
Добър ден, това съм аз  1) Льоклер 2) The Pantless Guy 3) Вашият любим музикален блогър, който периодично заспива под някой камък с години и изпълзява около Нова Година.  Очевидно не съм Льоклер, обикновено нося гащи (така и не разбрах в Cow & Chicken за долни гащи ли говорят или за панталони), така че правилният отговор се оформи сам. 3 години са минали от последната ми публикация тук, и ми се струва странно да го правя пак, но ето - на. Можеше да е Коледно чудо, ако имах волята да си довърша писанията, когато ги почнах, ама пак окъснях. Вероятно нямаше да си давам зор да направя и толкова, но миналата година беше особено изобилна на хубава музика и има няколко албума, които не съм спряла да си въртя и ми създават вътрешно напрежение, че не говоря за тях. Да спирам случайни минувачи не е добра идея, а на колегите не ми се иска да им говоря за изпълнители и стилове, за които не подозират и за които вероятно не искат и да научават, така че партито е частно. Доколкото нещо ...
Прочетете още

Честит ми рожден ден!

Мислех да мина тънко и да се скатая, но Nostromo с коментара си в предния пост ми развали схемата. :D Благодаря ти за което. Наистина нямам идея с кво да се поздравя. Има едни клипчета с една кукла, които много ме забавляват, а и хумора е приятен, затова ще сложа такова. Така е то - old and wiser, close to dying. :) Разни такива дати винаги ме карат да се замислям по малко за живота - в неговата цялост и детайлност. Всъщност някои хора се радват на рожденните си дни. Защо? Някои са тъжни, че остаряват. Защо? Как ще ти се струва живота зависи най-вече от това каква ти е нагласата към него. Живота си тече по една синусоида, която е постоянно люшкане нагоре-надолу и това е най-естественото нещо на света. Най-важното е да не отдаваш прекалено значение на нищо, защото нищо няма кой знае какво значение. Малко нихилистично се получи, но все пак е с положителен нюанс. А, да, благодаря ви, че ме следите. Напоследък съм занемарила блога малко, но се надявам скоро да върна нощния влак в р...
Прочетете още

Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Изображение
Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс. 1.A Dialogue 04:22  2.The Other Side 06:04  3.Ellipsis 05:06  4.Noise of the Void 05:32  5.Dolls in the Dark 04:51  6.Oxytocin 03:55  7.Long Division 05:04  8.Out of Sequence 07:53  Що е то : Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лон...
Прочетете още