четвъртък, 20 декември 2012 г.

Hjaltalín - Enter 4 (2012)

Имах смътното усещане, че избързах с годишната класация, но не знаех какво точно има предвид подсъзнанието ми с тия сигнали. Това подсъзнанието е странна работа - все едно в теб живее втори, по-информиран човек, който ти помага или те прецаква - зависи как се е развило детството ти. В часовете по съпромат, преподавателят ни, който иначе беше гъз, каза нещо, което ще запомня цял живот - караше ни да определяме на око центъра на тежестта на различни фигури, без изчисления, и ние бяхме удивително близо. "Подсъзнанието ви пуска векторите и прави изчисленията без да знаете, но на вас това ви се струва по-скоро интуитивно." Та явно подсъзнанието ми ме е ръчнало снощи да си пусна един албум, който е излязъл преди около 2 седмици, но съм прескочила. Явно то го е мярнало, регистрирало е името и е взело предвид факта, че групата е добра и вероятно албума ще е хубав. Това доведе до снощното откритие. Тъй като гледам, ще редактирам класацията, кво да се прави...



 genre: alternative, trip hop, indie pop, dream pop, chamber pop

01. Lucifer/He Felt Like A Woman
02. Forever Someone Else
03. I Feel You
04. Crack In A Stone
05. One The Peninsula
06. Letter To (…)
07. Myself
08. We
09. Ethereal

Групата със странно име, което едва ли бих могла да изговоря правилно, се радва на широка популярност в родината си Исландия. В моите очи се радва на популярност с факта, че един от членовете и се изявява и в магьосниците от GusGus. Така е, Исландия е малка - с население от около 320 000 души, хората си имат Gus Gus, Bjork, Mum, Sigur Ros, Emiliana Torrini, Olafur Arnalds и разни други такива хубости, пък ние още пасем трева. Да оставим настрана тази скръбна тема.
Enter 4 е трети албум за септета от Рейкявик, като предишния им албум - Terminal - е избран за албум на годината в Исландия през 2010. И на него съм го пропуснала да обърна внимание, но ще наваксам този пропуск. Колкото до настоящия - той е очарователна смесица от трип хоп дръм ритъм, учудващо соул звучащия глас на блондина Högni Egilsson, цигулката на някой си Viktor Orri Árnason и цял остров от синтезаторни ембиънт звуци. Към това се прибавя и нежния глас на някаква мома Sigríður Thorlacius, която по име не знаех дали е жена или мъж, щото не е "сон" или "дьотир", но благодаря на Господ за google images.



 Въпреки, че са 7 души, в композициите им няма нищо прекалено, всичко е много подредено и красиво. На места се чува само глас и цигулка, на други само цигулка и дръм, на трети - дръм и фагот, в четвърти - всичко накуп, но изобщо не звучи претрупано. Текстовете са прости, стегнати и интелигентни, изпяти са с чувство и наистина въздействат. Не знам как точно става, явно е до майсторлък, но чистотата на композициите носи едно особено чувство за мащабност и пространство, като зимна вечер в безкрайно поле. Поне на мен това ми изниква в съзнанието, когато слушам по-голямата част от Enter 4. Определено вечерен албум, който ще си пускам още доста нощи.
Ъъъ... Да, мерси подсъзнание.
7.7/10 и 14-о място

Няма коментари: