Electric Guest - Mondo (2012)

Неотдавна ви споменах за Electric Guest; ето че от една седмица преслушвам дебюта им Mondo и по общото мнение на мен, универсалното куче на инж. Донев и шепа руски учени от Новосибирск, трябва да му отделя пост, защото е много приятен за ухото.

genre: indie pop

01 – Holes
02 – This Head I Hold
03 – Under The Gun
04 – Awake
05 – Amber
06 – The Bait
07 – Waves
08 – Troubleman
09 – American Daydream
10 – Control

За продуцирането на първородната си рожба, лосанджелиското дуо, пrевърнало се в квартет, се е доверило на опасния мишок Danger Mouse, което е нож с две остриета, защото покрай специфичното ретро настроение, записите са попили и страшното престараване, което той вкарва, но се мъчи да маскира като тъкмо обратното. Както отбелязах в предния пост за тях, вокалистът Asa Taccone прилича на Майк Шиърс, но не само това - той е доста близо до него и като вокално представяне. почти фалцетният глас на Таконе би издразнил мъжката част от българското човечество и то би го заклеймило като "педерастки". Аз нямам проблем с това, щото нямам топки, за които да се хвана от уплах, чувайки мъж, който пее все едно са стиснали неговите. Но да не се отклоняваме. Схемата на  Mondo не е особено сложна за разгадаване и използва модерния в последно време Motown-ривайвъл звук омешан с инди, лъжица фолк и щипка психаделия. Тук срещам известни затруднения в определянето на жанра, но на мен винаги ми е било трудно, така че май не е кой знае колко очебийно. Както и да е, важното е, че албума звучи много позитивно във всяка една композиция. Струва ми се, че когато се подвизаваш във високия регистър, нямаш шанс да звучиш тъжно, дори когато пееш за обезглавени хора, например. Таконе не е изключение и дори в тъжните песни не успява да те накара да съчувстваш на лирическия герой, най-много да те налегне лека меланхолия за минута-две.



Слабите страни на Mondo се изразяват в неговата стилова комфортност и подобност на песните. Ей, няколко поредни дена си го пусках по 2-3 пъти, беше ми адски трудно да запомня коя песен коя е, освен This Head I Hold, която е толкова характерна, че се набива подкожно веднага. За другите ми трябваха още доста слушания. Парадоксалното е, че когато слушаш повечето песни, ти - слушайки си - си мислиш, че са добри; когато спреш да ги слушаш обаче, не можеш да се сетиш защо са добри. Това е типичен случай на музикална медиокрещина (създадох нова дума, видяхте ли?) и аз имам такъв опит с повечето неща на Danger Mouse, които съм слушала. Една-две песни и дотам. Другото - м/у "meh" и "ok". Тук нещата са повече "ok" за щастие. Погледнах в дискографията на Опасната Мишка и видях, че работи по предстоящи проекти с Daft Punk и U2. Чувствам се с една идея по-обезверена в бъдещето.

Айде стига толкова, че днес съм много офтопик.
Албума ми хареса и може би го харесвам повече, отколкото обективно заслужава, но аз съм бедна духом и се хващам на лесни кукички.

7.3/10