Get Well Soon - The Scarlet Beast O'Seven Heads/La Bestia Scarlatta Con Sette Teste (2012)

Уважаеми дами и господа,

Тази година излезе трети клип 10/10! Да се поздравим за събитието!

*звън на чаши, пръски от шампанско, една счупена чаша от силна засилка, разлято шампанско по роклята от тафта на една от гостенките, физиономии, "о, нека ви помогна с тази кърпичка", "оставете ме, съсипана е!", рев, драматично напускане на сцената; настава кратко 10-секундно мълчание, след което веселбата продължава, зазвучава музика и всички започват да танцуват менует*

Малко театрално го подкарах, но албума ме вдъхновява за такива изпълнения. Не знам дали да ви го казвам отсега, но имаме претендент за албум на годината. Кво ще кажете за обложката? Мен много ме кефи.

genre: sugar, spice, everything nice

CD 1

01. Prologue

02. Let Me Check My Mayan Calendar

03. The Last Days Of Rome

04. The Kids Today

05. Roland, I Feel You

06. Disney

07. A Gallows

08. Oh My! Good Heart

09. Just Like Henry Darger

10. Dear Wendy

11. Courage, Tiger

12. The World’s Worst Shrink

13. You Cannot Cast Out The Demons (You Might As Well Dance)

CD 2 – ITZTLACOLIUHQUI /Bonus Disc/

01. Lesson 1: You Are Welcome!

02. Lesson 2: Soon!

03. Lesson 3: Take Shelter!

04. Lesson 4: Absolution And Eternal Refuge

05. Lesson 5: Break The Cycle! Break Your Chains!

Tези от вас, които не са запознати с изкуството на двигателя на проекта - прекрасния германец Konstantin Gropper,  вероятно изгарят от любопитство да чуят как аджеба звучи туй нещо, дето ме е екзалтирало до такава степен.

Трудно е да се обясни. Музиката му е съдържа всичко хубаво, за което можете да се сетите, и го групира по начин, който дава един доста парадоксален продукт - познати като звучене кинематографични преобладаващо естрадни песнички, които са удивително новаторски и виртуозни.

Не знам даже как да започна. От 27 август слушам албума и постоянно намирам нови и нови неща, нови препратки, нови намигвания, нови значения. Този човек си е създал една собствена Вселена и от моя гледна точка е твърде близо до Господ.

Добре де, знам, че е кофти като сипя мъгляви суперлативи и не давам нищо конкретно, затова ето ви въпросния клип от началото на поста - Roland I Feel You. Даже името само по себе си е шедьовър.

Иначе Roland бил Roland Emmerich. Gropper казва в едно интервю, че не харесва филмите на Емерих, но е заинтригуван от неговата страст да унищожава света и че целия албум носи апокалиптично настроение, така че нещата били близки. Завършва обясненията си с простичкото "I feel him.".  Има страхотно чувство за хумор, много тънко. I feel him.

Клипа от своя страна е един голям трибют към 70тарското кино и имена като Дарио Ардженто, Алехандро Ходоровски, Енио Мориконе и Хенри Манчини правят съвсем естествена асоциация с видеото. Това Гропер също го споменава като обяснява, че TSBOSH е определено неговият филмов албум и с голям успех заглавието би могло да мине за филм на Ардженто - оттам и италианския превод.

"Клипът дава представа за целия албум, не само за една песен. Подобно на албума,  той е колаж с много препратки, но никога твърде очевидни. Част от него може да ви напомни за италианските уестърни, Ардженто, Ходоровски, чешки приказки, Годзила, и т.н., но мисля и се надявам, че в крайна сметка той е напълно нов филм сам по себе си. Или в случая: трейлър за изцяло нов филм. Това беше и идеята - да направим трейлър. Когато го видите, придобивате идея за това какъв ще бъде филма, но все още не сте сигурни какво точно да очаквате. ... Очевидно има много заигравки със символизма и мистицизма, както и в целия албум. Самоопределям се като рационалист без реална слабост към свръхестественото, но винаги ме е вълнувало като артист. Занимаващите се с теории на конспирациите и мистиците много ще се забавляват с този клип."

О, да, Гропер, можеш да си заложиш гениалната глава, че адски се забавлявах, гледайки го.

Освен неговия филмов албум, това е и неговият летен албум. Но Константиновото лято не е обезателно онова весело време за партита: лятото е мистериозно и зловещо. Колкото по-ярко е слънцето, толкова по-тъмни са сенките и по неговите думи "слънцето може направо да побърка хората". При все това, Аленият Звяр Със Седемте Глави /което е взето от Библейското Откровение на Йоан/ определено е най-"летният" му албум и като атмосфера авторът му ведро го ситуира някъде между почивка в Италия и Апокалипсиса.

За лейбъла си - City Slang - Гропер обобщено казва:

"To my new album, the average billionaire trustfund kid can happily cruise around the mountains atop Largo di Garda in his convertible, complete with trophy girlfriend in the passenger seat. But if he feels like it, he can also get off his medication and just go crashing through the barriers.“ 

Слушайки го, ще имате чувството, че слушате саундтрак на 70тарски филм, и освен Манчини и Мориконе, ще чувате и Уенди Карлос и Бърнард Херман. Доколкото разбрах, това е породено от опита на Константин със списването на музика към Palermo Shooting на Вим Вендерс (note to self: да го чуя). В случая обаче, нямаме конкретен филм, който да се озвучава и самият звук трябва да създаде филма. В такъв филм ме вкара тоя албум, че не е истина - толкова не съм настръхвала от 50те думи на Кейт Буш миналата година. 

Чисто технически, албума е перфектен. Композициите са феноменални, текстовете са страхотни, аранжиментите са невероятни, Гропер пее прекрасно. Пеенето е великолепен бонус към класическото му музикално образование и пича бил и мултиинструменталист. Бил твърде мързелив, за да стане виртуоз на конкретен инструмент (типична Везна), но очевидно е развил едно много добро ниво на няколко. Има си и банда де, колкото и да е човек-оркестър, си трябва бекъп. Независимо от безобразно красивите си аранжименти и референции, песните в самото си ядро имат доста яка поп структура и са доста достъпни за слушателя, защото "е важно една песен да е песен, а не стена от звук" и трябва да мине успешно "само глас и китара тест-а".

 

Сега, текста се получава малко тъп за нещо толкова добро, но обикновено като се сблъскам с нещо толкова добро, губя ума и дума, в главата ми настава каша и не знам как точно да канализирам емоциите си, а да повтарям постоянно как ТРЯБВА ДА ГО ЧУЕТЕ НА ВСЯКА ЦЕНА не върви. Всъщност не трябва всички да го чуят на всяка цена. Тази великолепна еклектика ще се стори на някои твърде ретро и твърде скучна (не ми го побира акъла как би могло, но е напълно реално като възможност), а да го чуеш това и да не го оцениш, само ще ти утежни кармата.

Какво ми остава да направя? След като ви казах, че трябва да го чуете на всяка цена и се застраховах след това, мога да споделя само какво на мен лично ми е направило впечатление.

Албума е като най-добрия филм, който сте гледали, като най-добрата книга, която сте чели. Има толкова неща в него, че от едно слушане не става. Трябват десетки слушания. На първо слушане се сещаш, че Let Me Check My Mayan Calendar e ебавка с апокалиптичните спекулации за 2012, Dear Wendy е вдъхновена от кралицата на синтезатора Wendy Carlos. Стиха в Roland I Feel You "I specialise in end-times too" е пълен win, Disney е трибют към игривите съпроводи на анимационните филми на Дисни, с много флейти и камбанки, докато в един момент не се прокрадне една темичка, която e почти Radiohead-рипоф. В You Cannot Cast Out The Demons (You Might As Well Dance) има такива страхотни барабани, че не съм се радвала на барабани така от Map Of The Problematique на Muse. A Gallows е най-веселата песен в албума, саксофона и е убийствен и всеки път като я чуя получавам фрустрация че не живея на Ривиерата и нямам кабрио, което да карам слушайки я; като звучене много ми напомня на Guillemots. На други места ще чуете малко Arcade Fire, малко Broken Social Scene, доста Bell Orchestre, но това го казвам по-скоро за да характеризирам звука по някакъв начин, отколкото като реално убеждение, че Гропер и Ко са се вдъхновявали от точно тези люде. Спирам дисекцията до тук, щото цифрата 3227, която автора му посочва като изолирани влияния в албума, малко ме притеснява и ще се откажа в началото, че да не се излагам. При всички положения звука си е 100% негов и каквито и влияния да е имал, ги е смелил и преработил великолепно. Така пчелите събират прашец от много места и после правят мед. 

В заключение: Каквото и да кажа за този шедьовър, би могло да се побере в 2 изречения, които напълно покриват и моето виждане:

I like dramatic and well-arranged music. I don’t like background-music

9/10