Man Without Country – Foe (2012)
Дебютният албум на дуото/триото от Кардиф почти ми отвя главата.
genre: electropop, shoegaze,
01. Foe
02. Puppets
03. Clipped Wings
04. King Complex (Original)
05. Ebb And Flow
06. Iceberg (Original)
07. Closet Addicts Anonymous
08. Migrating Clay Pigeon
09. Parity
10. Inflammable Heart
Това, което ще чуете, ще ви припомни много познати неща, но е разбираемо, след като са ползвали за продуцент Ken Thomas. Въпросният г-н Томас е работил с имена като Queen, David Bowie, Modern English, The Cocteau Twins, Psychic TV, Hope of The States, Sigur Ros и M83. Участието му, само по себе си, гарантира едно прилично ниво на качество. Оттам нататък поема групата, която също се е справила прилично. Атмосферата е пълен doom&gloom, въпреки нежния тембър на вокала. Беснеещи ревербериращи барабани се блъскат в стени от звук, които синтезаторите създават, пласт след пласт. Текстовете не са обидни за интелигентния човек и винаги е приятно да усещаш разум насреща си. Чат-пат се пее за кости, явно имат нещо към костите ("How can I send you shivers when you don’t have a spine", You have no backbone"), което е свързано с морални дефекти на популацията ("You do anything just to be seen, anything that gets you on the screen", "The inability to think for yourself is all you’ve ever known").
Като цяло са социално ангажирани и това ме кефи, щото не пеят някакви лигавщини. Нещото, което дразни, е известната доза инфантилизъм, приличен на този на беснеещ тинейджър - много, много гняв, малко контрол и чувство за зрялост. Това си има и своя чар де, щото е искрено. С течение на времето ще овладеят и тия неща. Ако продължат в същия дух, следващия албум ще е епичен, залагам си следобедното кафе.
7.5/10
01. Foe
02. Puppets
03. Clipped Wings
04. King Complex (Original)
05. Ebb And Flow
06. Iceberg (Original)
07. Closet Addicts Anonymous
08. Migrating Clay Pigeon
09. Parity
10. Inflammable Heart
Това, което ще чуете, ще ви припомни много познати неща, но е разбираемо, след като са ползвали за продуцент Ken Thomas. Въпросният г-н Томас е работил с имена като Queen, David Bowie, Modern English, The Cocteau Twins, Psychic TV, Hope of The States, Sigur Ros и M83. Участието му, само по себе си, гарантира едно прилично ниво на качество. Оттам нататък поема групата, която също се е справила прилично. Атмосферата е пълен doom&gloom, въпреки нежния тембър на вокала. Беснеещи ревербериращи барабани се блъскат в стени от звук, които синтезаторите създават, пласт след пласт. Текстовете не са обидни за интелигентния човек и винаги е приятно да усещаш разум насреща си. Чат-пат се пее за кости, явно имат нещо към костите ("How can I send you shivers when you don’t have a spine", You have no backbone"), което е свързано с морални дефекти на популацията ("You do anything just to be seen, anything that gets you on the screen", "The inability to think for yourself is all you’ve ever known").
Като цяло са социално ангажирани и това ме кефи, щото не пеят някакви лигавщини. Нещото, което дразни, е известната доза инфантилизъм, приличен на този на беснеещ тинейджър - много, много гняв, малко контрол и чувство за зрялост. Това си има и своя чар де, щото е искрено. С течение на времето ще овладеят и тия неща. Ако продължат в същия дух, следващия албум ще е епичен, залагам си следобедното кафе.
7.5/10
Коментари