Balthazar - Rats (2012)
Когато чуе "белгийска музика", обикновеният човек изпада в чуденки какво, аджеба, слушат в Белгия и какво, аджеба, той някога е чувал от Белгия. В повечето случаи този теоретичен казус завършва с повдигане на рамене, свиване на устни и отношение клонящо към прословутото изказване на Найджъл Фарадж, че "Белгия изобщо не е държава".
Обикновените хора, обаче, се бъркат. За толкова малка стойност квадратни километри, от Белгия са излязли доста качествени групи като Vaya Con Dios, Hooverphonic, Soulwax(+ 2 Many Dj's), K's Choice, dEUS, както и малко по-долната класа ширпотреба изпълнители като Junior Jack, Sylver, Ian Van Dahl, Kate Ryan, Lasgo. Vive La Fête и те са оттам, но винаги са били скучни, независимо какво ви пишат по списанията; Stromae беше интересен, ама е 1-hit wonder.
Малко се отплеснах да ви обяснявам за белгийската музика, но музикалната география винаги ме е забавлявала.
genre: alternative rock, indie rock, indie pop
01 – The Oldest Of Sisters
02 – Sinking Ship
03 – Later
04 – Joker’s Son
05 – The Man Who Owns The Place
06 – Lion’s Mouth (Daniel)
07 – Do Not Claim Them Anymore
08 – Listen Up
09 – Any Suggestion
10 – Sides
Ако не сте разбрали от дузината редове по-горе, поста е за белгийска група. За щастие Ван Ромпуй не е представителна извадка за белгийската харизма, и въпросните люде могат да бъдат много свежи и обаятелни. Или поне музиката им, за това отново мога да потвърдя. Rats е излязъл преди малко повече от месец, но стига до мен чак сега, затова и сега пиша за него. Оказва се, че Balthazar имат и предишен албум, по чиито оценки съдя, че трябва обезателно да го чуя. Всъщност така или иначе мислех да го чуя, след като настоящия се класира измежду по-добрите неща тази година.
...
5 изречения изтрих, докато измисля как да започна да пиша конкретно за албума. Трудно е, защото той е от онзи тип музика, която е зряла, умерена, духовита, страшно мелодична без да бъде глупава, уравновесена и изобщо от типа, който не се побира в стереотипните определения. Тя е мрачна, мъдра, ведра и отимистична едновременно и всичко това е направено толкова леко и без усилие, толкова просто откъм аранжименти и мелодии, че чак не е за вярване. Уклона на текстовете е любовен, като гамата е в тъмния полюс - мръсния, дрезгав тембър на вокала разказва за мрачна, лъстива романтика, самосъжаление и разкаяние, саркастични упреци към лирически любими, но все пак и за надежда за щастлива и чиста любов. Бароковите допълнения към аранжиментите са черешката на тортата в албум-шедьовър, който е еднакво подходящ както за мързеливи мрачни следобеди, така и за среднощна самовглъбеност по малките часове.
С тенденция към покачване: 8/10
01 – The Oldest Of Sisters
02 – Sinking Ship
03 – Later
04 – Joker’s Son
05 – The Man Who Owns The Place
06 – Lion’s Mouth (Daniel)
07 – Do Not Claim Them Anymore
08 – Listen Up
09 – Any Suggestion
10 – Sides
Ако не сте разбрали от дузината редове по-горе, поста е за белгийска група. За щастие Ван Ромпуй не е представителна извадка за белгийската харизма, и въпросните люде могат да бъдат много свежи и обаятелни. Или поне музиката им, за това отново мога да потвърдя. Rats е излязъл преди малко повече от месец, но стига до мен чак сега, затова и сега пиша за него. Оказва се, че Balthazar имат и предишен албум, по чиито оценки съдя, че трябва обезателно да го чуя. Всъщност така или иначе мислех да го чуя, след като настоящия се класира измежду по-добрите неща тази година.
...
5 изречения изтрих, докато измисля как да започна да пиша конкретно за албума. Трудно е, защото той е от онзи тип музика, която е зряла, умерена, духовита, страшно мелодична без да бъде глупава, уравновесена и изобщо от типа, който не се побира в стереотипните определения. Тя е мрачна, мъдра, ведра и отимистична едновременно и всичко това е направено толкова леко и без усилие, толкова просто откъм аранжименти и мелодии, че чак не е за вярване. Уклона на текстовете е любовен, като гамата е в тъмния полюс - мръсния, дрезгав тембър на вокала разказва за мрачна, лъстива романтика, самосъжаление и разкаяние, саркастични упреци към лирически любими, но все пак и за надежда за щастлива и чиста любов. Бароковите допълнения към аранжиментите са черешката на тортата в албум-шедьовър, който е еднакво подходящ както за мързеливи мрачни следобеди, така и за среднощна самовглъбеност по малките часове.
С тенденция към покачване: 8/10
Коментари