PhillGood festival - 17-19 07 2026

Имаше една приказка, че мнението е като задника - всеки го има, но не всеки трябва да го показва. Аз тотално игнорирам този съвет и държа да си изкажа мнението за един от най-важните фестивали, които получаваме по нашите ширини. Sharing is caring, което е тъпо клише, но наистина ми се иска да споделя радостта и wtf моментите. Мислех си тия дни за тинейджърката Lu, която изобщо не можеше да си представи такива неща да посети у нас, хеле пък да гледа Empire of The Sun, а то виж какво стана. Концертът на последните беше феноменален, наистина. Един от най-добрите, на които съм била. Изключително много съм впечатлена. Така, по същество. Понеже в неделя получих обвинението, че съм мързелива и затова не пиша в блога (което не е без основание), ще съм кратка и няма да изпадам в излишни логореи, защото 1) съм мързелиа и 2) способността за задържане на вниманието на съвременния човек е пострадала твърде много от reel-ove и гледам да съм в крак с нагласите. 

Петък 17 07 2026 

Успях да се замъкна някъде към средата на сета на The Subways, защото Пловдив лятото е Аракис и не исках да рискувам живота си по-рано и изтървах Just Mustard. Групата са свежарки, но вокалистът им е рисков играч. В рамките на 10 мин той пое 2 непремерени риска - да се пробва да пее на българси (Ти си слънцетоу, ти си единствейнаа) и да прави crowd surfing в публиката. Първото е сладко, второто е лошо решение. Не съм виждала добра поддръжка за крауд сърфинг у нас на никой концерт - не го можем, не го правим. Човека се отказа и се приземи със съвета "България, трябва да си вдигате ръцете" или нещо подобно. След като си взех една водичка, се наместих по-напред на главната сцена, за да гледам чудесните Wolf Alice, които не разочароваха. Нямаше гафове, нямаше wtf моменти, стегнат сет от хитове, предимно от The Clearing, но имаше и по-стари неща. Доволна съм, много добре се представиха.  

След това, публиката започна да се сгъстява за The Cure като в ония филми, в които антагониста се материализира от черна мъгла. Тях няма какво много да ги коментирам - те са богове от музикалния пантеон. Робърт Смит, макар да прилича на "гримирана бабичка" (сравнение на богохулник, което чух), е успял удивително да запази гласа си и звучи по почти същия начин, както на 20. Свириха може би към два часа и половина, мнозина от публиката не издържаха и почнаха да си тръгват, но истинските фенове изкарахме до края.Най-голямата изненада за мен е, че изсвириха Burn - онова парче от бруталния саундтрак на оригиналния The Crow. Ама бях твърде заета да плача вътрешно и записах Lovesong.  

След The Cure, продължих тематично с Клас, които много харесвам, но визуализациите, правени с AI са тотално зле и само вредят на преживяването. Четох едно мнение някъде, че има достатъчно кадърни хора, па били те и студенти, които могат да направят 100 пъти по-добри и пасващи на групата визуализации. Визуализациите на Госпожа Емилия са от по-малко дразнещите, понеже половината са стари кадри - надявам се истински, ама то вече в нищо не можем да бъдем сигурни.  

Ден 1 - грейт съксес. Onwards. 

Събота 18 07 2026 

Ден 2 не представляваше особен интерес за мен, с изключение на Sleaford Mods. Те се представиха точно така, както очаквах - отлично, ама то и няма кой знае какво да се обърка: двама пича, един компютър, бърза уста, автентични послания и нелепи танци. Изкарах си страхотно. Мислех си, че съм снимала нещо, ама явно просто съм се забавлявала и съм забравила. Това е по-добрия вариант, все пак. Ще взема назаем видеото на друг любезен посетител, който е снимал:  

Гледах после малко Жлъч и Гената. Григовор го нямаше, щото бил на сватба и имал рожден ден.

След това дойдоха Kneecap, за които нямах особено големи очаквания, и мислех, че са ги поканили за да капитализират от скандалите с канселирането им напоследък. Ноооо ме изненадаха приятно. Много енергичен сет, а и да си с яке и балаклава в тая 35-градусова жега си е подвиг. Имаше някакви сакатлъци от страна на организаторите, че изземали палестинските знамена на хората, но по някаква причина не съм учудена. Пак не съм снимала, тоя ден май нищо не снимах аз. Добре че има други добри хора с телефони:  

Следваше гвоздеят на програмата - Gorrilaz. Толкова хора на една сцена не видях никой друг ден от фестивала. Представиха се достойно, ама не внимавах много, щото не бях в настроение за бутане и се изтеглих доста назад. Даже зарята не изчаках (имаше заря накрая), и по-добре, че пак щях да кринджвам. По разкази на очевидци и Деймън не е бил очарован от зарята. Той пък си беше сложил тениска в подкрепа на сръбските студенти, предполагам не е намерил кауза у нас, достойна за публична подкрепа. Не го виня. А, имаше българския трибагреник на войнишкото си кепе, но едва ли има предвид, че армията ни я няма и трябва да дойде някой от чужбина, че да попълни бройките. Ето и кръстника на фестивала, пак снимано от чужда ръка:  

Не исках бясната тълпа да ме стъпче на излизане и си тръгнах преди края. Нямам никакви угризения. 

Ден 2: "Ehh, good enough" - Mediocretes. 

Неделя 19 07 2026 

Намазах се с един слой прах от слонска кожа за слънцезащита и се полях с екстракт от лястовичи човки срещу комари, и се запътих да гледам Einstürzende Neubauten - една от основните причини, да посетя фестивала. Бяха ги сложили рано, в малък слот, заобиколени от интрузивни електронни звуци от другите сцени. Употребата на пазарски колички, тръби, винтоверти и циркуляри, беше изненада за хората, които не са запознати с групата, но тъжното е, че тези хора виждат само атракцията. Имам чувството, че музиката някак не достига до тях. Бликса е легенда, и се представи като такъв. Страшно съм благодарна за този 1 час перфекциопнизъм. В края на сета не получихме бис, понеже слотът им е един час и те са го изразходили, това обясни Бликса, видимо разочарован също. Представи групата, и под бурни аплодисменти, се прибраха.
Пускам ви момента, в който Бликса недоволства и разказва за детето си:  

След това някак си успях да изям разпадащ се бургер за 13 евро без да се направя на свиня, и се настаних по-напред пред главната сцена, за да гледам Suede. Ех, Брет Андерсън, ех Нийл Кодлинг, ех този британски фенотип с малките носове и високите скули. Нийл Кодлинг вече прилича повече на Дейв Мъстейн, отколкото на модел на Келвин Клайн, но е запазил форма. The Big Four си е The Big Four, независимо дали е траш или брит-поп. Сетлиста беше разнообразен, имаше стари неща (Animal Nitrate, So Young, Trash), имаше нови неща (Dancing with the Europeans, Disintegrate), имаше много рокенрол, много раздаване и много пот в бялата риза на Брет Андерсън. В един момент прегърна един от вентилаторите на сцената, след това се влачи, търкаля... Абе раздаде се човека. Опита се да накара публиката да пее, но ние нямаме достатъчно хора, които да слушат Suede, че да им знаят текстовете. Получи се само на Beautiful Ones, където текста е "ла ла ла ла, ла ла ла..." и публиката успя да се справи. При все тези провалени опити, той остана усмихнат, позитивен, енергичен и наистина изглеждаше радостен. Добро шоу направиха и аз изпитвам някакво необяснимо задоволство, че ги гледах наживо най-накрая, макар и години след пика им. Пускам ви една интерлюдия, която е всъщност поема на викторианската поетеса Christina Rossetti, и която Suede използват понякога за интрота.  

След Suede, на мейн стейджа се настани Моби с неговата група и накара всички да танцуват. Сетлиста беше само от хитове, и никой не остана равнодушен. Не знам дали има нужда нещо повече да се казва, тотално ми отвя главата.  

След това повечето хора се насочиха към Thievery Corporation, но аз си тръгнах. И така завърши фестивалът за мен. 

 Ден 3: Достоен завършек. 

Като цяло се радвам, че имаме и този фестивал, и съм много щастлива, че гледах някои от любимите си групи. Проблема с водата продължава, ще е проблем и идния уикенд на Hills of Rock, и се надявам догодина някой да успее да инсталира чешма с питейна вода, за да могат хората да оживяват без да се разоряват (3 евро 500мл водичка).
Не знам дали мръсотията и прахоляка могат да се пооправят по някакъв начин, но - хей, и на Гластънбъри е кочина, така че всичко е точно.

P.S. Знам, че форматирането ми е тотал щета, но наистина нямам време да се занимавам с това сега, и без това се разтроих между работните задачи, домакинските задължение и писането на този пост, преди следата да е изстинала. Благодаря за разбирането.