trains in the night

Тия дни се канех да пусна постове за още 2-3 значими и много чакани албуми, но тогава се появиха Дафт Пънк и пометоха всичко. Нищо, няма да избягат. Важното е, че от няколко дни Daft Punk are playing at my house. Daft Punk винаги са били формация с голям размах и концептуалност. Дебютният им “Homework” беше създаден с идеята да покаже на рок-младежта, че електронната музика е готина; Discovery трябваше да върне топката и да покаже на електро-младежта, че рокът е супер. Говорейки за концептуалност, не мога да не спомена смелото начинание да облечеш половината песни от Discovery в аниме клипове, които са хронологично подредени епизоди от пълнометражен филм. Но да се върнем на резюмето: двете упражнения имаха феноменален успех. И тъкмо бяха ускорили до втора космическа скорост, когато пропаднаха – през 2005-а направиха Human After All, който беше натирен от критиката и игнориран от публиката. Това, обаче, не отне от звездния ореол на дуото и серия от спорадични напомняния за съществува...

Излезе, излезе, излезе! (dance) Но не се оказа това, което очаквах. :/ genre: hip hop, r'n'b, alternative, 1. Party People (feat. T.I.) 3:52 2. Hypnotize U 4:17 3. Help Me 4:07 4. Victory 3:42 5. Perfect Defect 3:42 6. I’ve Seen The Light / Inside of Clouds 4:25 7. God Bless Us All 3:29 8. Life As A Fish 2:36 9. Nothing On You 3:18 10.Hot-n-Fun (feat. Nelly Furtado) 3:24 11.It’s In The Air 4:21 12.Sacred Temple 4:11 13.I Wanna Jam 3:34 14.The Man 3:19 Албума не е нищо особено, поне на първо слушане. Открояват се вече излезлите Not-n-Fun и Hypnotize U. Позледната впрочем е и най-добрата от албума, предполагам защото е продуцирана от Daft Punk. Горната песен е като бяла лястовица в Nothing, защото е много различна от другите песни в албума, които не са особено мелодични и хармонични. Оценявам социалната и културна ангажираност на Pharrell и Chad, но това изглежда прави музиката им по-малко слушаема. Като споменах социална и културна ангажираност, ето какво...