trains in the night

Викам си "ае в тоя ведър следобед да пусна нещо ведро" и те го на - нов клип на Patrick Wolf към The Falcons, едно от по-добрите парчета в Lupercalia . Мразя артистични, наивни, кичозни, постно анимирани клипове, но кво да се прави. Това летящото прилича повече на гугутка, отколкото на сокол, може идеята да е друга.

Талантливият и нежнолик Патрик издаде ново EP, което всъщност не е кой знае какво ново, а ремикси на 2 от най-добрите тракове от очарователния му Lupercalia , който сравнително бавно, но сигурно ми влезе под кожата. genre: baroque pop, electronic 01. Time Of My Life (Radio Edit) 02. Time Of My Life (Acoustic Mix) 03. Time Of My Life (Hurts Remix) 04. The Falcons (Patrick Wolf’s Modular Synth Mix) 05. Time Of My Life (Ceephax Remix) 06. Time Of My Life (Bills And Hurr Remix) 07. Time Of My Life (Instrumental) Клипът е обезсърчаващо безидеен и нискобюджетен, даже клип е пресилена дума. Нищо, важна е музиката, нали така? Точно така. EP-то, което по-скоро прилича на сингъл, съдържа Time Of My Life във всякакви вариации - инструментал за да пеете пред огледалото с дезодорант в ръка, акустична версия, ремикс на Hurts за разкош + 2 клубни ремикса (повръщ) на Ceephax и Bills & Hurr, за да могат да се пускат по клубовете на хора, които така или иначе не знаят кой е Patrick W...

В международния ден на блондинките, какво по-логично от това да ви пусна новия албум на червенокос мъж? Всъщност по-логично би било да спомена новия албум на Blondie, който би бил съвсем по темата, ама нещо не е баш мой тип музика, затова ще обърна внимание на Патрик и неговия радостно-романтичен поп албум, символично кръстен на древен римски фестивал на здравето, плодовитостта и прогонването на злите духове. И това име е абсолютно точно. genre: baroque pop, new wave, indie 01 – The City 02 – House 03 – Bermondsey Street 04 – The Future 05 – Armistice 06 – William 07 – Time of My Life 08 – The Days 09 – Slow Motion 10 – Together 11 – The Falcons Всъщност аз наскоро се запознах с творчеството на г-н Wolf, въодушевена от неподправената жизнерадостността на The City. С изненада открих, че по-голямата част от предните му работи са доста различни от това, което очаквах - те са тъмни, вглъбени и occasionally скърцащи със зъби. Lupercalia, обаче, е тъкмо обратното - весел, ро...