trains in the night

Така. Файърфокската - забила, половин ревю - няма го. Блогспот спи и не записва драфта. Кратък момент на псуване. Продължаваме. Доколкото помня, бях написала нещо за едноименните албуми на изпълнители с човешки имена и защо това го няма в другите изкуства. Гай Ричи никога не е правил филм "Гай Ричи", както и Пушкин никога не е написал поема "Пушкин", макар да е написал "Цигани". Звучи готино, въпреки че Пушкин не е бил циганин, а мулат висок левъл, доколкото помня. Но да се върнем на Джеймс Блейк и неговият едноимен албум. EP-тата не се броят за албуми, макар в днешно време границата м/у LP, EP и сингъл да се гордее с копулиран родител от женски пол. Keane издадоха EP от 8 отделни композиции, докато Creep-ското "Days" съдържа 4 песни, 2 от които ремикси на третата и едно интро. Не знам що постоянно се разсейвам. Май не ми се говори James Blake. Предполагам защото в по-голямата си част това, което ще кажа, не е много ласкаво, а аз съм благ чов...

Ново видео от новото музикално чудо James Blake, промотиращо излизащия след няколко дни едноименен албум. Всъщност албума го имам от края на декември миналата година, но чак вчера се наканих да го чуя. Въпреки че има 2-3 чудесни композиции в себе си, мисля да го пратя в следващия масов пост, който с всеки изминал ден набъбва. И все пак The Wilheim Scream е много красива, с разфокусирано видео, кореспондиращо на обложката на албума. Звукът на James Blake е изключително постен, но в случая ефекта е в дефекта. Както казваше един приятел - " Less is more". Тази реплика в оригинал е относно женската анатомия, но мисля, че е приложима и тук. обобщаващ коментар от потребител в youtube: "ok. Somehow my brain has been upgraded..."