trains in the night

На 19.03 официално излезе дебютният албум на Woodkid, който беше едно от най-чаканите заглавия за тази година. Вместо да задълбавам в разнищване на дългосвирещата музикална творба, аз ще обърна внимание на нещо с по-голяма значение, според мен - а именно смелата ми теория, че Йоан Лемоан е съвременното превъплъщение на граф Сен Жермен. genre: baroque pop, chamber pop 01 – The Golden Age 02 – Run Boy Run 03 – The Great Escape 04 – Boat Song 05 – I Love You 06 – The Shore 07 – Ghost Lights 08 – Shadows 09 – Stabat Mater 10 – Conquest Of Spaces 11 – Falling 12 – Where I Live 13 – Iron 14 – The Other Side Кой беше чувал за Лемоан доскоро? Как така изведнъж изскача отникъде и се изстреля в орбита? Завършва илюстрация, но снима майсторски клипове и прави бароков поп с разкошни инструментални аранжименти. Това ли се учи по илюстрация, бе?! Аргумент номер 1: Аргумент номер 2: И двамата са разностранно развити личности с неясен бекграунд. Смята се, че Граф Сен Ж...

Йоан Лемоан (баси якото име) или познат като Woodkid, през времето, когато не снима клипове за Lana Del Rey, снима клипове към собствените си парчета, които са епик епикнес. Клиповете повече, парчетата по-малко, но пак държат много добро ниво. С Run Boy Run продължава мрачната чернобяла фентъзи феерия, започната от Iron . Приятно гледане.