trains in the night

Are guests electric?, би запитал Гари Нюман. Ако питате дуото от LA, сигурно ще отговорят утвърдително, след като са се кръстили Electric Guest. Причината да ви занимавам с тях е прясното им EP, кръстено на най-добрата песен от него. Тя е супер, другото е по-скоро малко-над-средняшки инди поп. Струват си слушането, де. genre: indie pop 01. This Head I Hold 02. Troubleman 03. American Daydream 04. Jenny Слагам 2 клипа. This Head I Hold има приятен 60-тарски звук, а вокала ми прилича на по-малкия брат на Jake Shears от Scissor Sisters. O, щях да забравя. На официалния им сайт , след подреждането на елементарен пъзел, отключвате стрийм за 2 парчета.

Чувствам се абсолютно лишена от вдъхновение и мотивация да напиша каквото и да е за този албум. След превъзходния и дебют от 2008-а, това нещо тук звучи повърхностно, невдъхновено, безидейно и посредствено. Пак малко крайно го давам, но наистина очаквах повече. Когато очаквам да получа нещо хубаво и не го получа, изпадам в негативни натсроения. Специалистите го наричат фрустрация, аз в момента го наричам Anxiety. genre: indie rock, electropop, female vocals 01 – Girl Like Me 02 – Sunday Drive 03 – Black, White & Blue 04 – Vaccine 05 – Blue Eyes 06 – Vanity 07 – The Quick & the Dead 08 – Anxiety 09 – Cellophane 10 – Gone Gone Gone Не че албума е неслушаем. Просто е класи под предшественика си. Филипа Браун, каквото е истинското име на Ladyhawke, споделя, че заглавието на LP-то е плод на емоционалното и състояние по време на записите. Била изморена от дългите турнета и като цяло била ходеща топка от тревожност и това обобщавало албума. Сега разбирам защо слушайки г...

Оп, кво става? Loong time noo seee (представете си, че го казва Scroobius Pip). Трябва да наваксам малко с видеата. Новото на Chairlift (за които съм споменавала тук ) излезе преди около седмица и е доста интересен интерактивен проект. В него се изследват паралелните вселени и последиците от изборите, които правим. Звучи сериозно, но всъщност не е. Въпреки това, идеята ми харесва, щото ми напомня за книгите-игри и за куестовете, които играех навремето. За жалост телевизорите все още не могат да поддържат подобен интерактивен формат и има едно колажно, официално видео, което събира повечето моменти чрез динамичен монтаж, който по принцип първоначално обърква зрителя и го кара да си пусне клипа пак, за да проследи паралелните сюжети по-добре и да разбере какво всъщност става. За тези, които имат малко свободно време, можете да си поцъкате тук , както правих аз цяла сутрин. Интересно е да се изпробват всички варианти, особено след като някои не са намерили място в горния клип (напри...

...Или по-скоро Борн'с Айдентити. Щото се оказва по-важно коя всъщност е Лана Дел Рей, отколкото каква музика прави. Двете неща нямат нищо общо, ще кажете, но това не е съвсем вярно. Не и в наши дни. genre: singer-songwriter, chamber pop, pop 01 – Born To Die 02 – Off To The Races 03 – Blue Jeans 04 – Video Games 05 – Diet Mountain Dew 06 – National Anthem 07 – Dark Paradise 08 – Radio 09 – Carmen 10 – Million Dollar Man 11 – Summertime Sadness 12 – This Is What Makes Us Girls Bonus Tracks: 13 – Without You 14 – Lolita 15 – Lucky Ones Щях да слагам в таговете и indie pop, ама това просто ще е грешно. Щото кака ви Лана хич не е инди, колкото и хора да подлъга отначало. Всичко започна с Video Games, чиито колаж от стари зърнисти кадри и дълбокия нисък глас на Лана бомбардира Щатите с носталгия, както те бомбардираха Япония през ВСВ. Нацупените и патешки устни пък развълнуваха мъжката част от публиката, все едно безкрайните мемета за duck face никога не са съще...

Простете, че няма да говоря за Lana Del Rey, но ще си дам няколко дена, белким успее да ми стане симпатична. През това време ще обърна вниманието ви към един албум заслужаващ същия (ако не и по-голям) хайп, който обаче идва съвсем неочаквано и не стъпва по килим от високи очаквания. Повечето от вас сигурно не са чували за Chairlift, други като мен ги познават от Bruises - простоватата зарибяваща песничка от рекламата на iPod Nano и предизвикващия притеснения за софтуера - но иначе отличен - клип на Evident Utensil . Като оставим настрана факта, че не се сещам за друга група, която да употребява думата "utensil" в текст на своя песен, Chairlift ми изглеждаха като малко над средното ниво, но посредствена и конвейрна синт поп формация с атрактивна фронтова мацка и много претенциозен нонсенс в лириките. Вторият им дългосвирещ албум взима от последното определение по-добрата половина и я поставя в контекста на чудесна продуцентска работа, прекрасно изпълнение, много емоция и заб...

Ето че още една година се изниза и е време да направя разбора на албумите, които са ме впечатлили най-много тази година. Числото отново е 30; 50 е много, 20 е малко. А и имам слабост към първата цифра. Както и преди една година, аз си направих една спретната екселска таблица с албумите и оценките им, сортирах ги в низходящ ред, махнах саундтраците, поразбърках им малко местата с оглед на ревизирана оценка от позицията на времето, и ето какво се получи: 1. Kate Bush - 50 Words For Snow В metacritic има 8.5, което се равнява на "universal acclaim", както е и редно. Това е и най-високата оценка, която съм поставяла на албум, надявам се да е началото на една добра традиция. Дай Боже повече такива албуми и световен мир. 2. Yonderboi - Passive Control Ми кръстила съм си блога на негова песен, как да му дам ниска оценка? :D 3. The Streets - Computers and Blues / GusGus - Arabian Horse Не мога да реша кой е по-добър. Честно. Оттук надолу са все добри албуми, в голя...

В този студен декемврийски понеделник на мен не ми е студено, защото спомена от съботния ивент ме топли. Той протече ок, като изключим няколко дребни детайли, които ме издразниха, но бих се учудила, ако всичко беше наред. При нас нищо никога не протича както трябва. Първо: гардероба. Цяло приключение си е да си оставиш връхната дреха на гардероб в зала Универсиада. Ние си почакахме 30 мин, през което време слушахме Grey Reverend във фоайето. За щастие и Синематик излязоха по-късно - с малко повече от час след обявеното начало, ама то и публиката още не се беше събрала. Ако хората си идват навреме, може би и изпълнителите ще излизат навреме, кой знае. Като споменах за публиката - една малка част от нея изобщо не трябваше да е там. Мисля, че за приказки и клюкарене относно кой какво казал, кой каква кола карал, кой с каква тоалетна хартия си бърше гъза и прочее, си има кафенета. Постоянно се чуваше един много дразнещ фонов шум от дърдорене, който ме върна в класната стая на 4б клас. Д...

Goldfrapp ще издават Greatest Hits албум и по повода са създали и ново парче, озаглавено Yellow Halo. Клипа към него е сниман изцяло на айфон, което не е кой знае колко впечатляващо, поне е евтино.

Аз, както вероятно и повечето от вас, тръпна в напрегнато очакване на излизането на поредната кинематографична рожба на бай ви Трент и чича ви Атикъс. Ето че тези талантливи люде са решили да подразнят сетивата ни с този 35-минутен прерилийз на скора, който щял да бъде "3-часов опус". На мен лично много ми прилича на саундтрака на някакъв наистина зловещ куест, но и филмът май ще прилича на нещо такова. Още повече, че Резнър има опит в правенето на музика за игри. Ха-ха. 01 – Hidden In Snow 02 – People Lie All The Time 03 – What If We Could 04 – Oraculum 05 – Please Take Your Hand Away 06 – Under The Midnight Sun Прерилийза може да се свали свободно от тук , а преордъра на саундтрака + разни бонуси е вече активен (на същата страница).

The Killers са социално ангажирани и - както правят за шеста поредна година - отново изкараха нова коледна песен във връзка с работата си за Product Red кампанията и борбата със СПИН в Африка. Всички приходи от досегашните песни били дарени за упоменатата цел. Тази година са събрали всичките досегашни песни в едно EP, заедно с новата The Cowboys' Christmas Ball. genre: indie rock 01. A Great Big Sled (Feat. Toni Halliday) 02. Don’t Shoot Me Santa 03. Joseph, Better You Than Me (Feat. Elton John, Neil Tennant) 04. ?Happy Birthday Guadalupe! (Feat. Wild Light, Mariachi El Bronx) 05. Boots 06. The Cowboys’ Christmas Ball Текста на последната е някакво стихче от края на XIX век, така че наивитета му е обясним. Видеото, освен опечения като Дженифър Лопез след спрей тен баня Брандън Флауърс, показва и нова трактовка на популярния мотив "Каубои и Извънземни". Миналогодишният напън Boots можете да видите тук .

Онзи ден излезе десетият студиен албум на феята Кейт Буш и аз доста се чудих какво мога да кажа за него. Не че няма какво да се каже, просто аз не мога. Струва ми се, че всичко, което бих казала би звучало като осквернение. Ситуацията е малко като задръстен интроверт среща Мис Свят - влажен поглед, мълчание и чат-пат нечленоразделни опити за сглобяване на смислена реч. genre: art pop, chamber pop 01 – Snowflake 02 – Lake Tahoe 03 – Misty 04 – Wild Man 05 – Snowed In At Wheeler Street 06 – 50 Words For Snow 07 – Among Angels 50 Words For Snow идва от сказанието, че ескимосите имали 50 думи за "сняг". Концепцията на албума е като сборник от зимни приказки - от духът при езерото Тахо, който търси кучето си, през правенето на любов със снежен човек в Misty (после чаршафите били мокри, а лирическата героиня се чуди къде е изчезнал партньора и - колко Кристиян Андерсен-овско), до разкази за Йети в Wild Man. Всичките песни, излязли изпод гениалната ръка на Буш, могат да...

Mirage ми е второто любимо парче от Gravity The Seducer и съвсем заслужено е екранизирано. Клипа прилича на diy 60-тарска психаделия, но както беше казал Дейв Грол неотдавна - никой вече не дава пари за скъпи клипове.

Викам си "ае в тоя ведър следобед да пусна нещо ведро" и те го на - нов клип на Patrick Wolf към The Falcons, едно от по-добрите парчета в Lupercalia . Мразя артистични, наивни, кичозни, постно анимирани клипове, но кво да се прави. Това летящото прилича повече на гугутка, отколкото на сокол, може идеята да е друга.

Сутринта, когато пред погледа ми попаднаха заветните 3 думички "Neverending White Lights" в сайта на музикалния еквивалент на Софийска вода, аз издадох тих вик, който беше краткотраен, но остави ченето ми виснало известно време след това. 4 години след великолепния Act II се появява и третата част на поредицата, очакването за която беше почнало да става твърде болезнено. genre: alternative rock, pop rock 1. Theme For Love Will Ruin 2. Falling Apart feat. Bed of Stars 3. Starlight feat. Pilot Speed 4. Say Hi For Me 5. Goodbye 6. The Game Needed Me 7. The Lonely War feat. Bed of Stars 8. Ghost Ship feat. Hot Hot Heat 9. The Waltz 10. The Greatest One 11. The Hereafter feat. Bed of Stars Всъщност Love Will Ruin трябваше да излезе много по-рано, но след готов албум, човекът зад проекта - Daniel Victor - къса гласна струна. После решава, че албума не звучи така, както му се иска. Следва написване на изцяло нов материал, последващо от проблеми с техниката, заради к...

Да си призная, чаках саундтрака към първата част на Зазоряване с по-голямо нетърпение и от секс сцената между Бела и Едуард. Всъщност аз чаках твърде много неща с по-голямо нетърпение от тая пуста секс сцена, в която май няма и да има секс. Мисля, че употребих думата "секс" твърде много пъти, заради което гугъл ще докара доста заблудени люде в моя блог и няма да оправдае очакванията им за секс с животни. Май трябва да спра, че става и по-лошо. Това, което искам да кажа е, че чаках саундтрака със завишено любопитство. Той е и най-голямата файда, която тая захаросана поредица е дала на света. Предните части се представиха доста достойно; мислех си, че щом нещата отиват към коиту... ъъъ, кулминация, то и саундтрака трябва да стане много, много епичен. Пък то кво - дренки. genre: ost, soundtrack, indie pop Deluxe edition tracklist: 01 The Joy Formidable - End Tapes 02 Angus & Julia Stone - Love Will Take You 03 Bruno Mars - It Will Rain 04 Sleeping At Last - Turnin...

Ааааах, обичам мириса на гламър сутрин! В долното видео/шорт има толкова гламър на пиксел, че спокойно мога да си спестя солариума за следващата половин година. Duran Duran са наели култовия Jonas Åkerlund да заснеме шепа застаряващи супермодели в секси аутфити, предимно позиращи и търкалящи се по подовете на лондонския Савой. Все още изглеждат смайващо, обаче. Наоми, Синди, Ева, Хелена и съпругата на Саймън - Ясмин, играят членовете на бандата, а последните се появяват тук-таме като обслужващ персонал. В кадър се появяват и Долче и Габана. Въпреки че последния им албум не беше кой знае какво, това видео връща вкуса на славните стари дни.

Около Патън и неговите проекти винаги се вдига много шум, но този сякаш мина малко по тангентата и не протегна обляни във фанатизъм пипала към масовия Патънов слушател. Което е хубаво, впрочем. genre: score, experimental, ambient, nu classical 01 – 02 - Twin Primes 02 – 03 - Identity Matrix 03 – 05 - Method of Infinite Descent 04 – 07 - Contapositive 05 – 11 - Cicatrix 06 – 13 - Abscissa 07 – 17 - Isolated Primes 09 – 23 - Separatrix 10 – 29 - The Snow Angel 11 – 31 - Apnoea 12 – 37 - Supersingular Primes 13 – 41 - Quadratix 14 – 43 - Calculus of Finite Differences 15 – 47 - Zeroth 16 – 53 - Weight of Consequences (Quod Erat Demonstrandum) Както е видно от заглавието - Самотата на Простите Числа е музика от филма и вдъхновена от книгата. Филмът излезе преди малко повече от година, не съм се ровила за причините, поради които саундтрака излиза чак сега. Като референция към концепцията на Джордановата творба, и траковете са номерирани като прости числа. За тази цел Па...

След като всички гледахме онази реклама на Глобул изтръпнали от невероятната музика, и след като изтръпнахме отново, гледайки клипа на невероятната Swim , летвата за DJ Cam се вдигна дори още по-високо. Преди няколко дни излезе дългоочаквания Seven, но нещо не съм във възторг. Затова и ви съобщавам за него чак днес. genre: trip hop, lounge, nu jazz 01 – California Dreamin 02 – Swim (Feat. Chris James) 03 – Dreamcatcher 04 – Love (Feat. Nicolette) 05 – Seven 06 – 1988 (Feat. InLove) 07 – Ghost (Feat. Chris James) 08 – Fontainebleau 09 – Uncomfortable (Feat. Chris James) 10 – A Loop Всъщност албума не е лош, просто не предлага нищо ново. Едни и същи упражнения, които са приятни, но изветряват от паметта бързо. Както май съм казвала - тук обръщам внимание само на добри албуми. Ако плюя някой албум, то това значи, че не е бил това, което съм очаквала, а не че е толкова лош по принцип. Такъв е и настоящия случай. DJ Cam може много повече, но нещо май е решил да не го пока...

Хубавите хора от thefixtape.com ме поканиха за 45-я брой на колаборационните микстейпове и аз с охота се отзовах. Ето го и резултата: 01 - Bloc Party - Hunting For Witches 02 - Future Islands - Before The Bridge 03 - Bombay Bicycle Club - How Can You Swallow So Much Sleep 04 - Grand National - Talk Amongst Yourselves 05 - Real Estate - Easy 06 - Desire - Under Your Spell 07 - Parallels - All We’ll Ever Know 08 - Darkstar - Gold 09 - We Love - Timeless 10 - Yonderboi - She Complains 11 - Diamond Rings - It’s Not My Party 12 - Little People-Breathe Again (feat. Rachael Roberts) 13 - Bosco - Beauty & The Stone 14 - Basement Jaxx - If I Ever Recover повече инфо и линкове за сваляне - тук

1. Ференц Лист (или Франц, все тая). random trivia: бил е женен за щерката на Вагнер, с който са били добри приятели.