trains in the night

3-годишен сърбеж сигурно е много неприятно нещо, но най-накрая и Питър Гейбриъл го почесаха по гърба, след като ответа на албума му с кавъри от 2010 "Scratch My Back" излезе тия дни. Всъщност хронологията малко ме притеснява - Гейбриъл първи издаде албум с кавъри, би трябвало да се започне от позицията, че той е почесал нечий гръб преди всичко, а сикуъла да е връщане на жеста чрез почесване на неговия собствен. Вместо това името е избрано от позицията на уважените групи и артисти, което е абсурдно, защото целия замисъл се е родил в главата на бай ви Питър. Както и да е, важното е, че историята около целия проект е смешна, а втората му част, чисто музикално, е доста добра. genre: covers, indie, indie folk, art rock 01 – I Don’t Remember (David Byrne) 02 – Come Talk to Me (Bon Iver) 03 – Blood of Eden (Regina Spektor) 04 – Not One of Us (Stephin Merritt) 05 – Shock the Monkey (Joseph Arthur) 06 – Big Time (Randy Newman) 07 – Games without Frontiers (Arcade Fire) ...

Ето че и дългоочаквания пети студиен албум на общопланетните любимци Coldplay изтече - седмица преди официалната дата на издаване (24.10) Всъщност изтече в понеделник, но на мен ми трябваше известно време за да реша какво е отношението ми към тази бъркотия, която Мартин & Co са кръстили с претенциозното и обвито в мистерия име Mylo Xyloto. Не само това - по някое време (не помня кога точно) бай ви Кристофър беше пуснал мухата, че това би могло да е последния албум на формацията. После взе нещо да шикалкави и да замазва, че искал да каже, че към всеки албум трябвало да се подхожда все едно им е последен. Доста плитко и обидно към феновете на Coldplay, които бяха наречени от Крис "най-добрите, красиви, добре облечени, умни и като цяло гениални". Или нещо такова, попадна ми снощи в юкейското издание на Glamour. genre: alternative rock, electro rock, pop rock 01 – Mylo Xyloto 02 – Hurts Like Heaven 03 – Paradise 04 – Charlie Brown 05 – Us Against the World 06 – M.M.I...