Drab Majesty - Modern Mirror (2019)

Не мога да повярвам каква музикална година. Като филма "Добра Година", само дето аз съм Ръсел Кроу и в лозята на шатото вместо гроздове, висят сидита с великолепна музика на любимите ми групи, а аз вървя с една кошница и бера. Или лежа като Кевин Спейси в "Американски Прелести" и вместо розови цветчета от тавана, върху мен падат дискове на забавен каданс, а аз се усмихвам глуповато, на още по-забавен каданс.

1.A Dialogue 04:22
 2.The Other Side 06:04
 3.Ellipsis 05:06
 4.Noise of the Void 05:32
 5.Dolls in the Dark 04:51
 6.Oxytocin 03:55
 7.Long Division 05:04
 8.Out of Sequence 07:53 

Що е то: Едно от най-важните имена в модерната post-punk/darkwave/synthpop сцена. Сега, като се замисля, не съм ги споменавала в блога, щото съм патка заспала. И още не мога да си простя защо не събрах смелост да си замъкна премръзналия задник от Covent Garden до Kingsland в онази студена февруарска вечер, когато и аз, и Deb Demure сме били в Лондон. Изборите, които правим, ще ни преследват цял живот. *драматична пауза*.
Така. Modern Mirror е трети за формацията, която от 2 албума насам е дуо - Mona D се присъединява през 2016 като кийбордист към Deb Demure (Andrew Clinco), който преди това е бил всичко. Сега е малко по-малко всичко.

Защо да го чуете: Днес на плажа си го пуснах. Лежах по гръб и гледах катранените дъждовни облаци в небето. Чайки прелитаха над мен, за момент стояха сякаш статични, мъчейки се да се преборят със силния вятър, докато в един момент не се завъртят няколко градуса около оста си и не поемат в перпендикулярна посока, решили да хванат околовръстното въздушно течение. В този момент си пуснах A Dialogue, и усетих съвършенството. Съвършенството на една сложна система, която - преплетена и пронизана от невъобразим брой обстоятелства и избегнати разминавания за секунди - е успяла да концентрира в един кратък времеви отрязък толкова много неща, които говорят на съществото ти на език, който само ти разбираш. Сигурно и вие сте имали такива моменти - моменти, в които всичко е толкова правилно, и го усещате толкова силно, че чак е страшно - защото живота обикновено е оскъден на такива моменти. В тези моменти лайняните слоеве мръсотия сякаш се свличат от теб и се сещаш кой си всъщност - кое беше това идеалистично, пълно с плам същество, което някак си се изгуби докато се бореше с вятъра и търсеше алтернативни въздушни течения.

 

Щях да пиша за албума и защо си струва да го чуете. Ако искате да изживеете нещо, което се доближава като емоция до Disintegration на The Cure в днешно време - ами това е. Мodern Mirror разглежда темата за нарцисизма и изгубването в прекалено фиксиране в собствения образ нейде из бардака инстаграм-фейсбук-тиндър и произтичащите неудобства за смислените взаимоотношения. Трагичното лутане, обезсърченост, примирение; студенокръвно дистанцирано констатиране на края и безпристрастна аутопсия на едно или друго сърдечно начинание - всичките са съвсем в каноните на жанра, като емоционалната палитра варира от The Church, през The Sisters Of Mercy та дори до Duran Duran.
И въпреки това, Огледалото е най-светлият, ако мога така да се изразя, албум на формацията. Записан в Атина, той сякаш носи Средиземноморксата радост от живота и не позволява на наратива да скача в бездни, колкото и тъмен да става. Това важи и в чисто музикален смисъл - меланхолията е налице, но тя не е познатата тегава Peter Murphy-меланхолия, по-скоро е романтична и отказваща да се предаде New Order-меланхолия. Китарите и синтезаторите на дуото звучат по-осемдесеттарски автентични от всякога, успявайки да запазят идентичността на звука на Drab Majesty и въпреки множеството паралели, не оставят чувството за нещо изгубено в стремежа си да възроди класическо звучене, а за нещо пълнокръвно и самородно, което просто обитава в същия естетически ареал. Редно е да спомена, че Modern Mirror е продуциран от Josh Eustis - живата половина на Telefon Tel Aviv. Би трябвало да знаете кои са TTA, и ако знаете - ще се сетите за албума Immolate Yourself и ще ви светне защо този избор е толкова правилен. Освен по работата си с TTA, NIN и Puscifer, Джош е замесен и с The Black Queen - доста симпатична формация, за която съм споменавала някъде тук. Това във връзка с естетическия ареал, за който споменах.
Сега ми се прииска да си пусна и Immolate Yourself, и Modern Mirror, и Disintegration едновременно, сърцето ми да не издържи на всичката тая красота, да се пръсне и да умра щастлива. Това ме подсеща отново за "Американски Прелести": Sometimes there's so much beauty in the world, I feel like I can't take it, and my heart is just going to cave in.
В този момент аз съм Рики Фитс.

 8.5/10