trains in the night

Имаше една приказка, че мнението е като задника - всеки го има, но не всеки трябва да го показва. Аз тотално игнорирам този съвет и държа да си изкажа мнението за един от най-важните фестивали, които получаваме по нашите ширини. Sharing is caring, което е тъпо клише, но наистина ми се иска да споделя радостта и wtf моментите. Мислех си тия дни за тинейджърката Lu, която изобщо не можеше да си представи такива неща да посети у нас, хеле пък да гледа Empire of The Sun, а то виж какво стана. Концертът на последните беше феноменален, наистина. Един от най-добрите, на които съм била. Изключително много съм впечатлена. Така, по същество. Понеже в неделя получих обвинението, че съм мързелива и затова не пиша в блога (което не е без основание), ще съм кратка и няма да изпадам в излишни логореи, защото 1) съм мързелиа и 2) способността за задържане на вниманието на съвременния човек е пострадала твърде много от reel-ove и гледам да съм в крак с нагласите.  Петък 17 07 2026   Успях да ...

Здравейте, това съм аз, скелета от гардероба. Както е видно, предното ми усилие да възстановя регулярни публикации в блога, се провали грандиозно (или както някои тъпи сайтове пишат -  "провали се мизерно"). Но! Аз отново изпълзях от камъка, под който спя, защото съм екзалтирана от една млада българска група. Bangaranga не успя да се пребори да ме накара да пусна пост (макар че беше много близо), но scarlet успяха. За протокола - аз съм фен на Бангаранга, и 10 седмици преди финала пророкувах пред познати, че ще е в топ 4. Но този пост не е за Дара, а за scarlet -  младия квинтет, който ми върна онова забравено усещане, че има българска група, която наистина ме вълнува, чиито албум бих си купила, бих го купила на познати за подарък, и която бих отишла да гледам наживо без да се замисля.  1.Малкото аз 2.Пумпал 3.Реквизит 4.Слънчоглед 5.Кинофен 6.Под уличната лампа 7.7 8.Не знам 9.Понтика 10.Дъното Имаше навремето една испанска банда -  Catpeople . Чудех се защо в Испан...