trains in the night

Future Starts Slow е втори сингъл и вероятно най-добрата песен от Blood Pressures . Чудя се така като се цунка с творческата си половинка преди участия, дали Джейми не си има неприятности със съпругата си Кейт Мос? Всъщност г-н Хинс е заобиколен от двете страни с жени, които имат "Мос" в името си. От една страна е нежната половинка на Kills Алисън Мосхарт, от друга е жена му Кейт Мос. Ако направим уравнение Алисън Мосхарт = Кейт Мос и съкратим частичката "Мос" от двете страни, става Алисън Харт = Кейт, с други думи Alison ♥ = Kate. С малко фантазия и една умножителна точка, уравнението би добило следния вид: Kate/Alison = ♥. Това теоретично е правилно, но практически изобщо не е, защото Алисън не може да понася Кейт и едва ли идеята тя да и се качи отгоре я възбужда. Но кой знае... Поуката е, че трябва да внимаваме с употребата на знаците. Тази сутрин се събудих с температура и явно ми се отразява.

Най-накрая изслушах четвъртият дългосвирещ продукт на The Kills, и вече спокойно мога да го предоставя и на вашето внимание. genre: indie rock, punk rock, garage rock 01 Future Starts Slow 02 Satellite 03 Heart Is a Beating Drum 04 Nail in My Coffin 05 Wild Charms 06 DNA 07 Baby Says 08 Last Goodbye 09 Damned If She Do 10 You Don’t Own the Road 11 Pots and Pans Никога не съм била особен фен на The Kills. Jamie Hince ми е доста безличен и се чудя какво Кейт Мос е намерила в него, но тя явно си пада по този тип мъже, ако погледнем ретроспективно. Алисън Мосхарт пък винаги откровено ме е дразнела с нахаканото си поведение и мърлявата си полу-мъжественост, скрита в иначе приятно тяло. И самата музика на The Kills винаги е била доста необмислено и самоцелно агресивна, само защото е куул така. Rebel, rebel, както пееше чичо Боуи. Та по тези причини пристъпих резервирано към Blood Pressures, но за моя изненада той се оказа много по-уравновесен от предишните им работи и разкрив...