trains in the night

Христос Возкресе! По принцип на това се отговаря Воистина Возкресе, но баща ми (наред с доста мои познати) би отговорил "Ти видя ли го?". Това ентри май трябваше да го сложа в моя систър публикейшън , понеже там разисквам социума и индивидуума, но май няма голямо значение. Та мисълта ми е, че по принцип няма лошо, всеки е свободен да изповядва своите убеждения и аз осъзнавам, че е напълно в реда на нещата да ти е смешно като ти натрапват нещо, в което не си убеден. В тази връзка е и следващата песен на Jefferson Airplane, които сред масите са известни със Somebody To Love . Easter? e за Празника и Църквата. lyrics Аз много обичам да цитирам коментарите в youtube, сега ще го направя пак: " With the recent headlines of the decades of pedophilia in the Catholic Church, and the denial of this hyocritical Pope, this song coulldn't be more timely or meaningful. " One man of peace dies and a hundred wars begin." One of the best lines in any song. ...

За много години! Надявам се здравето, късмета и щастието, да станат перманентни квартиранти във вашия дом, скъпи приятели. Заглавието е майтап. Нищо позитивно няма в следното. Видях го току-що в блога на Daniel Victor oт Neverending White Lights и много ми хареса. Expect a rant on 'people' very soon and why we're all doomed. Why culture and society is going down the drain. Why we need to take action. Or why we need to accept the inevitability of our current state and become more secluded and isolated and weird. 

"Българинът е муха със самочувствието на самолет." Powered by бащата на барманката на онуй хубавото кафене, който седеше на съседната маса, пиеше ром и пушеше пура.

Наскоро в хороскопа си прочетох, че трябва да дам почивка на тялото си, в противен случай то ще саботира всичките ми планове като се разболее. Егати взаимоотношенията. Винаги ми е била любопитна връзката дух-тяло, и колкото повече мисля, толкова повече стигам до заключението че тялото е не повече от едно превозно средство, кола да речем, в което духът се вози за един сравнително дълъг период от време. Всеки си има кола. И всеки е редно да се грижи за нея, да я чисти, да я поправя, да сменя маслото, да зарежда гориво. Инак колата просто няма да му върши работа. Всъщност мисълта ми беше, че тялото ми наистина взе нещо да недоволства и може би трябва да му дам почивка - от физически и най-вече ментални натоварвания. Това е лукс, който обаче не мога да си позволя сега и като нищо тия дни да се разболея. Психосоматиката все пак не бива да се подценява. Затова, мили хора, щадете си телата, грижете се за тях и им се радвайте - it is the greatest instrument you'll ever hold, както се казва...

Нещо пак ме удари философската вълна и стартирам нова серия постове, в които ще помествам цитати, които са ми направили впечатление. Така или иначе задачите по съпромат са твърде дразнещи и търся как да се разсейвам. :D Защо все така се случва – да обичаме повече завръщащите се, отколкото онези, които винаги са си били до нас? Защо масовата публика си припада по “герои” като известните футболисти, холивудските звезди и прочее рожби на медиите? Отговор на тези въпроси се опитва да даде най-добрият ученик на Фройд – Карл-Густав Юнг, който доказва съществуването на така нареченото “колективно несъзнавано”. То е познато още на окултните учени от Средновековието и по-рано, които го наричат “колективен дух”. Несъзнаваното, според Юнг, обема всички приказки, митологии и “архетипове” (основни, ключови мисли и модели). Те определят почти изцяло нашето поведение. Например притчата за Блудния син обуславя обичта ни към завръщащите се. Митът за героя Гилгамеш пък има пряка връзка с успеха на рекла...