Atoms For Peace – Amok (2013)
Има нещо сбъркано в супергрупите. Теоретически, ако събереш няколко изключителни музиканти на едно място, се очаква качеството на резултата да расте пропорционално на броя им. На практика това почти никога не се получава и обикновено от тия супергрупи получаваме много хайп и посредствени резултати. Случаят с Atoms For Peace не е изключение - дебютният албум на проектът, известен най-вече заради Том Йорк и Flea, не блести с нищо невиждано, прилича ужасно много на всичко, което Йорк е правил досега, и ако не страдате от някаква обсесия по неговата особа, няма да останете впечатлени. От всичко ми лъха на някакво продиктувано от скука чичовско решение да се съберат през свободните следобеди, да пият, пушат, да слушат неизвестни екзотични музиканти (т.е. Fela Kuti), и междувременно да запишат нещо. Чичовците са обиграни и резултата покрива санитарния минимум, но Amok стои ужасно ненужно и самоцелно, и бихме могли да живеем спокойно и пълноценно и без да се беше пръквал. genre: experim...