trains in the night

Тези, които ме познават по-добре, знаят за пословичната ми любов към Interpol, и това обяснява настоящия пост за юбилейното издание на първия им албум Turn On The Bright Lights от 2002г. (щото по принцип не поствам за такива неща). От края на ноември, официалната дата на излизане беше преместена на 11 декември. Аз вече успях да преордърна своето копие, но докато дойде, добрите хорица са се погрижили да ти осигурят даунлоуд на двата диска, за да си ги слушаш, докато чакаш физическите носители. Тоя интернет малко убива тръпката яростно да разкъсаш найлона на диска и с треперещи ръце да го набуташ в уредбата, но няма да се оплакваме за глупости сега. Юбилейното издание съдържа 2 диска, както споменах - първият е същинския албум, от който нямаше реална нужда, след като феновете със сигурност го имат(имаме), нищо че е ремастериран. То и от ремастериране нямаше реална нужда, ffs. Вторият диск е с редки демота и бисайдове. Има и 48 страници книжка със снимки и значка, йе. genre: post pun...

Четвъртък сутринта, сърбам капучино в онова хубаво кафене на главната. Времето е още хладно, но слънчево, преглеждам някакъв безплатен вестник, завещан от предишния клиент на масата - както винаги, само глупости. Пол идва навреме, даже е малко подранил. "Оооо, Пол!" - викам - "Сядай, кво става?". genre: post punk revival, indie rock 01 – The Base 02 – Over My Shoulder 03 – Arise, Awake 04 – Young Again 05 – Lisbon 06 – I’ll Sue You 07 – Paid For That 08 – Another Chance 09 – No Mistakes 10 – Summertime Is Coming - Ми кво да ти кажа, копеле... Говорих с базата, и от базата казаха да чакаме, ма знаеш колко ми се чакаше.  Поглеждам през рамо, за да видя дали някой, който не трябва, не е наблизо. Навеждам се малко напред и с нисък глас казвам: - Пол, тия от базата са шибаняци, ама трябваше да ги послушаш. Не може така, едва преди няколко месеца издаде EP, което - верно - не ставаше за нищо, ама ако пускаш така материал през няколко месеца, хората ще ...

Защо бе Пол, защо го направи? Как можа да направиш това , и сега да ни поднесеш настоящото... нищо. Джулиан Пленти вече не е небостъргач, той просто живее. Или по-скоро живурка. Виж кво, ако Хелена Кристенсен вече не те вдъхновява - ми сменяй я! Толкоз много чакане, за кво точно? За ужасната захаросана Summertime Is Coming или за несполучливия кавър на Франк Синатра? Или за по детски очарователните му експерименти със синтезатор?  genre: alternative rock, indie rock 01. Perimeter Deactivated 02. Summertime Is Coming 03. Mythsysizer 04. I’m A Fool To Want You 05. Cavern Worship

Преди 10-ина дни излезе мини тур EP на любовта на живота ми Interpol, което включваше 3 трака на всеки от участниците в северноамерикансото им турне. В турнето компания са им правили School of Seven Bells и Matthew Dear. School of Seven Bells заслужават по-специално внимание, което явно не съм им отделила, но по-добре късно... Много ми напомнят на Curve.

Любимият ми лейбъл Matador чуква американско пълнолетие. По случая тези хубави хора са пуснали бокссет състоящ се от 6 диска с музика на групите, които са или са били в лейбъла през годините. 6-ят диск е изцяло с нов материал, неиздаван досега. А на вас ви желая приятно слушане, моето със сигурност ще е. genre: VA, indie DISC 1: THE PRE-DAWN (1989-1992) 1. Teenage Fanclub – Everything Flows 2. H.P. Zinker – Dancing Days 3. Superchunk – Slack Motherfucker 4. Dustdevils – Throw the Bottle Full 5. Railroad Jerk – These Streets 6. Come – Fast Piss Blues 7. Bettie Serveert – Kid’s Alright 8. Chain Gang – Cut Off The Drug Czar’s Head 9. Thinking Fellers Union Local 282 – More Glee 10. Unsane – This Town 11. Circle X – Compression of the Species 12. Toiling Midgets – Mr. Foster’s Shoes 13. Bailter Space – The Today Song 14. Pavement – Perfume-V DISC 2: THE YEARS OF MILK AND HONEY (1993-1995) 1. The Jon Spencer Blues Explosion – Afro 2. Yo La Tengo – Big Day Coming 3. ...

Явно бюджета за Interpol значително е пострадал след Lights и за Barricade е останала оскъдна сума. Това е единственото обяснение, което намирам за простоватия клип на втория сингъл.

Никога не съм си мислела, че Interpol ще кръстят албум на себе си. Това правят новите банди при дебюта си. Но никога не съм мислела и че Карлос ще се отцепи. Ето че и това стана. Краят на света сигурно е близо. genre: post punk, indie, alternative 1) Success 2) Memory Serves 3) Summer Well 4) Lights 5) Barricade 6) Always Malaise (The Man I Am) 7) Safe Without 8. Try It On 9) All Of The Ways 10) The Undoing Interpol е четвърти по ред студиен албум, а обложката е нагледен израз на разпадането на оригиналния състав на Интерпол. Доколкото разбрах, на Carlos Dengler, който е оригинален член и басист на групата, просто му писнало от турнетата и от това да свири на бас китара. Хем е странно, хем не е: баса не му е основния инструмент, ако може да се вярва на сведенията за музикалното му образование, но пък ако става въпрос за медии и пърформанси той винаги е бил на предна линия. Дано размисли и се върне по някое време. От групата обаче бързо са му намерили заместник, че и ощ...