trains in the night

Имах смътното усещане, че избързах с годишната класация, но не знаех какво точно има предвид подсъзнанието ми с тия сигнали. Това подсъзнанието е странна работа - все едно в теб живее втори, по-информиран човек, който ти помага или те прецаква - зависи как се е развило детството ти. В часовете по съпромат, преподавателят ни, който иначе беше гъз, каза нещо, което ще запомня цял живот - караше ни да определяме на око центъра на тежестта на различни фигури, без изчисления, и ние бяхме удивително близо. "Подсъзнанието ви пуска векторите и прави изчисленията без да знаете, но на вас това ви се струва по-скоро интуитивно." Та явно подсъзнанието ми ме е ръчнало снощи да си пусна един албум, който е излязъл преди около 2 седмици, но съм прескочила. Явно то го е мярнало, регистрирало е името и е взело предвид факта, че групата е добра и вероятно албума ще е хубав. Това доведе до снощното откритие. Тъй като гледам, ще редактирам класацията, кво да се прави...  genre: alternativ...

Такаааа. Мисля, че вече е време да си пусна класацията - не очаквам нещо забележително да излезе до края на годината (сега се слушат само коледни песни). Пък и е хубаво да го направя, преди да отлетя за Норвегия, за да се напъхам в някой бункер под земята, пълен с храна и семена... сещате се. :D Преди това ще използвам случая, за да ви пожелая весело изкарване на Коледните и Новогодишните празници - бъдете весели, спокойни и в добро здраве. Аз мразя празниците, но ще ги преживея и тази година (надявам се). Поздравявам ви със следната китка на Bret Domino - изисква се значително търпение да изтраете целите 16 минути, но от друга страна тъкмо ще разберете кои са някои от дразнещите песни, които ни облъчват всяка година по това време. А сега - към класацията. Държа отрано да предупредя, че няма Grimes и Frank Ocean, останаха по-назад в класацията, нещо много ми келешеят ("келешея" - глагол, несвършен вид: имам вид на келеш, държа се или изглеждам като келеш ). Ако съм и...

На Hurts май най-накрая им е писнало да обикалят и да хвърлят бели рози в публиката и са седнали да записват нов албум - Exile би трябвало да излезе на 11/3/2013. Той вече може да се пре-поръча и заедно с тази пре-поръчка идва безплатен даунлоуд на долната песен, която "надявам се няма да е най-добрата от албума", както беше коментирал техен фен.

Тези, които ме познават по-добре, знаят за пословичната ми любов към Interpol, и това обяснява настоящия пост за юбилейното издание на първия им албум Turn On The Bright Lights от 2002г. (щото по принцип не поствам за такива неща). От края на ноември, официалната дата на излизане беше преместена на 11 декември. Аз вече успях да преордърна своето копие, но докато дойде, добрите хорица са се погрижили да ти осигурят даунлоуд на двата диска, за да си ги слушаш, докато чакаш физическите носители. Тоя интернет малко убива тръпката яростно да разкъсаш найлона на диска и с треперещи ръце да го набуташ в уредбата, но няма да се оплакваме за глупости сега. Юбилейното издание съдържа 2 диска, както споменах - първият е същинския албум, от който нямаше реална нужда, след като феновете със сигурност го имат(имаме), нищо че е ремастериран. То и от ремастериране нямаше реална нужда, ffs. Вторият диск е с редки демота и бисайдове. Има и 48 страници книжка със снимки и значка, йе. genre: post pun...

Пиша много рядко за хип хоп, и по тази причина вие вероятно си мислите, че не го харесвам. Това е и не е вярно в същото време. Тук не става въпрос за това дали котката е жива или мъртва, а за хронология. Back in the days, хипхопа беше нещо свежо, хората искаха да се забавляват и да измислят рими, които откъм ритъм и смисъл бяха изключителни. В наши дни, по-голямата част от хипхопа се представя от грозни келеши, които имат развалени зъби, като цяло са неприятни, естетиката им е сведена до някакъв набеден за стилен еклектично насран аутфит и имагинерен кулнес, сумиран в често излизащото от нелицеприятните им усти понятие "суаааааг!". Big Boi не е от тях, той е от старата школа. genre: hip hop, rnb, funk 01 – Ascending 02 – The Thickets (feat. Sleepy Brown) 03 – apple of my eye 04 – Objectum Sexuality (feat. Phantogram) 05 – In The A (feat. T.I. & Ludacris) 06 – She Hates Me (feat. KiD CuDi) 07 – CPU (feat. Phantogram) 08 – Thom Pettie (feat. Little Dragon ...

Направо е срамота, че изтече толкова рано, ама кво да направя като е толкова добър и ме сърбят ръчичките да ви кажа. Като излезе официално нa 01.01.13 (доколкото разбрах), ще ви спомена пак. Е, или няколко дни по-късно, разбира се. :) genre: soul, indie pop, chamber pop, chillout 01 – Open 02 – The Fall 03 – Last Dance 04 – Verse 05 – Shed Some Blood 06 – 3 Days 07 – One Of Those Summer Days 08 – Major Minor Love 09 – Hunger 10 – Woman "Open" е добър избор за opener на албума и разкошната струнна интродукция веднага те потапя в еднo крайно блажено настроение, пренася те на място с много слънце, цъфнали овошки и пеещи птички. След това идва мекият, но и леко дрезгав глас на вокала, който няма как да не те подсети за Sade и почваш да се чудиш коя е тази жена с този дълбок и адски секси глас. Най-голямата изненада е, че това изобщо не е жена, а едната половина от дуото Rhye - Mike Milosh ( и аз бях шокирана). В едно интервю пича казва, че изобщо не го притесня...

Когато чуе "белгийска музика", обикновеният човек изпада в чуденки какво, аджеба, слушат в Белгия и какво, аджеба, той някога е чувал от Белгия. В повечето случаи този теоретичен казус завършва с повдигане на рамене, свиване на устни и отношение клонящо към прословутото изказване на Найджъл Фарадж, че "Белгия изобщо не е държава". Обикновените хора, обаче, се бъркат. За толкова малка стойност квадратни километри, от Белгия са излязли доста качествени групи като Vaya Con Dios, Hooverphonic, Soulwax(+ 2 Many Dj's), K's Choice, dEUS, както и малко по-долната класа ширпотреба изпълнители като Junior Jack, Sylver, Ian Van Dahl, Kate Ryan, Lasgo. Vive La Fête и те са оттам, но винаги са били скучни, независимо какво ви пишат по списанията; Stromae беше интересен, ама е 1-hit wonder. Малко се отплеснах да ви обяснявам за белгийската музика, но музикалната география винаги ме е забавлявала. genre: alternative rock, indie rock, indie pop 01 – The Oldest Of Sis...

Повече от месец не съм писала нов пост, баси кефа. Оказа се, че повече от месец не излезе нищо, за което да ми се прииска да ви кажа. Или аз съм станала изключително придирчива, или издаването на албуми, също като еволюцията и техническия прогрес, се развива скокообразно. След ранно-есенния пик на забележителни албуми и що-годе едномесечния интервал от суша, тези дни излязоха разни интересни неща, за които е редно да драсна 2-3 реда. Не е като да не е излизало нищо, но новия Soundgarden не ме грабна, новото на How To Destroy Angels е пълна скука, a Deftones с носталгия ме връщат към тийнейджърството, но вече не ме вълнуват толкова , че да пиша за тях ( пък и всички други пишат, така или иначе). genre: va, covers, indie pop, indie rock 1 – Yeasayer – Second Hand News 2 – Pure Bathing Culture – Dreams 3 – Slaraffenland – Never Going Back Again 4 – The Phoenix Foundation – Don’t Stop 5 – Dutch Uncles – Go Your Own Way 6 – The Staves – Songbird 7 – Liars – The Chain 8 – The ...

Четвъртък сутринта, сърбам капучино в онова хубаво кафене на главната. Времето е още хладно, но слънчево, преглеждам някакъв безплатен вестник, завещан от предишния клиент на масата - както винаги, само глупости. Пол идва навреме, даже е малко подранил. "Оооо, Пол!" - викам - "Сядай, кво става?". genre: post punk revival, indie rock 01 – The Base 02 – Over My Shoulder 03 – Arise, Awake 04 – Young Again 05 – Lisbon 06 – I’ll Sue You 07 – Paid For That 08 – Another Chance 09 – No Mistakes 10 – Summertime Is Coming - Ми кво да ти кажа, копеле... Говорих с базата, и от базата казаха да чакаме, ма знаеш колко ми се чакаше.  Поглеждам през рамо, за да видя дали някой, който не трябва, не е наблизо. Навеждам се малко напред и с нисък глас казвам: - Пол, тия от базата са шибаняци, ама трябваше да ги послушаш. Не може така, едва преди няколко месеца издаде EP, което - верно - не ставаше за нищо, ама ако пускаш така материал през няколко месеца, хората ще ...

Скъпи читатели, това ревю е в малко необичаен формат и проследява обичайния творчески и мисловен процес, който смила даден албум, преди да се стигне до едно просто цифрово изражение. Мнението ми може да се променя в курса на повествованието, но това е нормално. Един от най-чаканите албуми за тази година излезе и е редно да кажа нещо за него, макар от 4 дни слушане да не мога още да си изградя стабилно мнение. Ума ми казва "Патко, стегни се, Наташа Кан изкарва само добри неща", сърцето ми казва "Ако трябва да избирам между този и предния и албум, Two Suns винаги ще печели. Що се напъваш, като знаеш, че вероятно ще си го пускаш веднъж в месеца, опитвайки се да откриеш нещо много дълбоко, което мислиш, че ти е убягвало?" Очевидно сърцето ми е много по-разговорливо от ума ми, въпреки че колегите казваха, че вместо сърце имам нещо малко, черно и изсъхнало. Мили хора. Но да се върнем на Наташа Кан. Обложката на третия и албум оправдава очакванията за нещо уникално и з...

Muse с времето се разгърнаха като странна смеска между гийкове и фешън любители, което ме накара да ги чувствам по-близки в личeн план, но за жалост - заедно с имидж бонусите - градуса на музиката им започна да пада, а ентропията и да нараства. Не знам дали точно това са имали предвид, като са избрали за заглавие на 6-я си албум "Втория Закон" ( -на термодинамиката), но го намирам за доста удачен. Такава ентропия е този албум, че след него е много вероятно групата да достигне до топлинна смърт. От няколко дни го слушам и мнението ми все още не може да достигне равновесно състояние, та реших да не го бавя повече и да нахвърлям кво-що ми дойде на акъла, белким се изясня и за себе си. genre: hell if I know 01 – Supremacy 02 – Madness 03 – Panic Station 04 – Prelude 05 – Survival 06 – Follow Me 07 – Animals 08 – Explorers 09 – Big Freeze 10 – Save Me 11 – Liquid State 12 – The 2nd Law Unsustainable 13 – The 2nd Law Isolated System Това на обложката не е неоно...

Патрик Вълков издава юбилеен албум, който да отпразнува 10-годишнината от първия му албум Lycantrophy. За целта е преработил песни, които е издал през годините, но е пуснал и няколко неиздавани композиции. Всичко е акустично и е записано в Real World студиото на Питър Гейбриъл, където последния е позволил на нежния Патрик да си играе с инструментите му. Ако беше в единствено число, щеше да звучи доста мръснишки, но в случая става дума за пиано Бюсендорфер, дулсимер с чукчета и някакво дайре бодран. Много екзотика, много нещо, то се и чува де. Wolf споделя за акустичната си авантюра:   "There was a conscious rebellion on this album against the digital age of auto-tune and mass produced electronic landfill music." Добре бе, Патрик, важиш. Sundark and Riverlight май не се класира точно като нов албум и не знам дали да давам цифрово изражение на мнението си, но със сигурност е майсторска работа и носи страхотно удоволствие на слуха. Аз ще си направя един чай, че в това вр...

Вижте, почвам да се притеснявам. Единия вариант е да съм сложила розовите слушалки и всичко, което преценя да въртя напоследък, да ми се струва ебати яката музика. Другия вариант е тия неща наистина да са зверски, което ме връща към тезата за себераздаването преди края на света, което не е много добра алтернатива. Последния път, когато погледнах слушалките си, си бяха все така черни; мисля, че е време да се паникьосваме, независимо какво упорито се мъчат да ни втълпят Coldplay от доста години насам. По темата: любимите ми австралийци The Presets се връщат с гръм и трясък след 4-и-нещо годишна пауза. Чакането си струваше. genre: electronic, electro house, synth pop, indie dance 01 – Youth in Trouble 02 – Ghosts 03 – Promises 04 – Push 05 – Fall 06 – It’s Cool 07 – A.O. 08 – Surrender 09 – Fast Seconds 10 – Fail Epic Първите ми впечатления, след като чух Ghosts и Youth In Trouble, бяха по-скоро предвкусване на разочарование, и аз не мога да си спомня защо. Сега, с...

Имам чувството, че всички се напъват като за последно да дадат най-доброто от себе си преди края на света (let me check my mayan calendar) и канадците от Stars не остават по-назад. Земното население извън Канада (в това число и аз), разбра за съществуването на Stars преди години, когато в един OC саундтрак блесна прочувствената барокова поповост Your Ex-Lover Is Dead . Изглежда бандата има някакъв афинитет към темата за смъртта, но за това после. genre: indie pop, dream pop, electropop, baroque pop 01. The Theory Of Relativity 02. Backlines 03. The North 04. Hold On When You Get Love And Let Go When You Give It 05. Through The Mines 06. Do You Want To Die Together? 07. Lights Changing Colour 08. The Loose Ends Will Make Knots 09. A Song Is A Weapon 10. Progress 11. The 400 12. Walls Your Ex-Lover Is Dead ме заинтригува и навремето си дръпнах последния им албум. Нещо не ме е грабнал явно, щото допреди The North си стояха в графата "one hit wonder". Какво т...

Flares. Flares everywhere. Клипът към Madness прилича на мелез между реклама на парфюм и "Kidz" на Take That, само дето не е сниман в България. Всички са модели, дори на Матю са му уцелили по-добрия профил. Тва женското мяза да е Erin Wasson, баси комерсиалната работа. Любов по време на война - негър, моля те. Здрач поколението ще си падне, обаче. S "Madness - the new fragrance from Gucci"

Уважаеми дами и господа, Тази година излезе трети клип 10/10! Да се поздравим за събитието! *звън на чаши, пръски от шампанско, една счупена чаша от силна засилка, разлято шампанско по роклята от тафта на една от гостенките, физиономии, "о, нека ви помогна с тази кърпичка", "оставете ме, съсипана е!", рев, драматично напускане на сцената; настава кратко 10-секундно мълчание, след което веселбата продължава, зазвучава музика и всички започват да танцуват менует* Малко театрално го подкарах, но албума ме вдъхновява за такива изпълнения. Не знам дали да ви го казвам отсега, но имаме претендент за албум на годината. Кво ще кажете за обложката? Мен много ме кефи. genre: sugar, spice, everything nice CD 1 01. Prologue 02. Let Me Check My Mayan Calendar 03. The Last Days Of Rome 04. The Kids Today 05. Roland, I Feel You 06. Disney 07. A Gallows 08. Oh My! Good Heart 09. Just Like Henry Darger 10. Dear Wendy 11. Courage, Tiger ...

Лятото свършва и това осезаемо се усеща на музикалния фронт, където от половин месец насам започнаха да излизат всякакви хубави неща. Elbow са събрали прекрасни b-side-ове и редки извъналбумни песни (как, по дяволите, да кажа на български "non-album track"?), и са ги именували закачливо Dead In The Boot, като референция към първия им албум Asleep In The Back. Композициите са минорни и са като една дълга приспивна песен, която те обгръща в одеало от спокойствие и те праща в онова странно пространство на границата между съня и будното състояние. Събрани така, траковете стоят почти като албум и ако компилацията беше такъв, щеше да е по-добър от последния им. Всъщност на мен лично нищо не ми пречи да го слушам с тази нагласа, майната и на хронологията. genre: alternative rock, indie rock, new prog 01. Whisper Grass (From Fallen Angel) 02. Lucky With Disease (From Newborn) 03. Lay Down Your Cross (From Not A Job) 04. The Long War Shuffle (From Leaders Of The Free...

Dear Matthew Dear, Евала за албума! С уважение: Lu Преди време се чудих по ква линия са го поставили да подгрява Interpol миналата година, но идеята сега не ми се струва лоша. genre: electropop, avant-pop 01 – Her Fantasy 02 – Earthforms 03 – Headcage 04 – Fighting Is Futile 05 – Up & Out 06 – Overtime 07 – Get The Rhyme Right 08 – Ahead Of Myself 09 – Do The Right Thing 10 – Shake Me 11 – Temptation 8.1/10