четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Paul Banks - Banks (2012)

Четвъртък сутринта, сърбам капучино в онова хубаво кафене на главната. Времето е още хладно, но слънчево, преглеждам някакъв безплатен вестник, завещан от предишния клиент на масата - както винаги, само глупости. Пол идва навреме, даже е малко подранил. "Оооо, Пол!" - викам - "Сядай, кво става?".

genre: post punk revival, indie rock

01 – The Base
02 – Over My Shoulder
03 – Arise, Awake
04 – Young Again
05 – Lisbon
06 – I’ll Sue You
07 – Paid For That
08 – Another Chance
09 – No Mistakes
10 – Summertime Is Coming

- Ми кво да ти кажа, копеле... Говорих с базата, и от базата казаха да чакаме, ма знаеш колко ми се чакаше.
 Поглеждам през рамо, за да видя дали някой, който не трябва, не е наблизо. Навеждам се малко напред и с нисък глас казвам:
- Пол, тия от базата са шибаняци, ама трябваше да ги послушаш. Не може така, едва преди няколко месеца издаде EP, което - верно - не ставаше за нищо, ама ако пускаш така материал през няколко месеца, хората ще се разглезят.
- Да бе, има логика, ама разбери ме - работата в Интерпол ме изморява - хладнокръвието, напрежението, постоянните пътувания и това задължително формално облекло...Чувствам се изтощен. Като работя самосиндикално се разтоварвам и отново се чувствам млад.
- Добре бе, Пол, ама хората като се разтоварват, обикновено разтоварват от себе си разни отпадни продукти, които са им затлачвали организма и не ги пробутват на другите. Ти що реши, че продуктите от твоето разтоварване, биха били от някаква полза за някого?
- Не знам ве, копеле, усещах, че тоя събиран материал от времето, когато бях по пътищата, би помогнал другите да ме опознаят по-добре и да се сближим. Знаеш ли, имам и друга, по-чувствителна страна.
- Да бе, усетих. Summertime is Coming е ебати бозата.
- Тц тц тц, еееей, много си груба! Но нищо, давай, в добро настроение съм.
- Ок, какво ще кажеш за това: най-добрите композиции в албума са тези, в които не пееш.



- Оценявам иронията, но трябва да призная, че вероятно си права.
- Ума ми не го побира, как след като направи толкова хомогенен и завършен албум като Julian Plenti... Is Skyscraper, защо не успя да продължиш и сътвори това нещо, дето е - да, все пак слушаемо - но безлично и скучно? Даже най-слабите неща на Интерпол са по-добри от повечето песни в албума.
- Не не, ти не разбираш явно. - Пол настръхва и почва да ръкомаха. - Тези мои записи са нещо много лично и да ги покажа на света е акт на освобождение за мен. Като се замисля, аз май го правя повече за себе си, отколкото за да предоставя някакъв добър продукт на публиката.
- Егоист.
- Не знаеш колко влагам от себе си в музиката на групата. А хората искат и още, и още.
- Не се прави на Йън Къртис.
- Не се правя. Не знам що така са ме набедили, че пея като него.
- И аз никога не съм го разбирала. Но да се върнем на темата. 2 дни вече слушам албума - слушах го на работа, слушах го вечер на разходка, слушах го сутрин на път към работа, даже вкъщи докато миех чиниите го слушах. Не намирам никаква значима разлика в начина, по който ми действа всеки път. Не си го обяснявам. Бих казала, че си бездарен, но знам, че не си. Да нямате проблеми с Хелена?
- Това в някой жълт вестник ли го прочете? Ще ги съдя, мама им интригантска.
- Не бе, не съм срещала такива материали. Явно не си толкова интересен за масовия кретен.
- Това е успокояващо. Но виж, не можеш да ме заклеймяваш така. Понякога хората се издънват, но трябва да им дадеш още един шанс, за да могат да се поправят. Изчакай следващото ми LP и ако не ти хареса, тогава можеш да сипеш лайна на воля.
- Пол, знаеш, че те харесвам като творец и тежко приемам издънки. Но ще чакам следващияа албум. И следващия път без грешки, ок?

 

- Споко бе. Да викам ли сметката?
- Не, тва съм го платила. Кажи ми за Interpol, какво става там?
- Ми кво... Изморени сме, казах ти. Не само аз, всички. Гъделичкаме фен аудиторията с разни фишеци като делукс преиздаване на Turn On The Bright Lights, тишърти с нов дизайн... btw през седмица вадим нови тишърти, следващия ще се появи на 22-и, когато трябва официално да излезе и албума ми. Иначе делукс изданието на TOTBL излиза на 19 ноември. За нов албум абсолютно нищо не мога да ти кажа. Както споменах - всички се разтоварваме.
- Жалко. Нищо де, по-добре да изчакаме и да получим нещо наистина добро. Кво става с Карлос?
- Мани го тва конте. Абе... Наистина ли мислиш, че албума ми не става, или само ме дразниш?
- Е, не е тотално зле, знаем се все пак. Ама някак няма почти нищо ново, няма концепция, няма някакво развитие, просто някакъв приятен фон Interpol-style. Естествено, че става за слушане, има някои страхотни моменти, но като цяло не извиква неистово желание в мен да си го пусна отново.
- Жалко. Е, може нещата да се променят с времето. Да не си забравиш вестника.
- Той не е мой. Айде, тръгвай да не изтървеш полета за Лисабон.
- Ае брат, ще се чуваме!
- Аз тебе - със сигурност...

7/10
/оценката е завишена заради персонални сантименти/

Няма коментари: