петък, 21 септември 2012 г.

Patrick Wolf – Sundark and Riverlight (2012)


Патрик Вълков издава юбилеен албум, който да отпразнува 10-годишнината от първия му албум Lycantrophy. За целта е преработил песни, които е издал през годините, но е пуснал и няколко неиздавани композиции. Всичко е акустично и е записано в Real World студиото на Питър Гейбриъл, където последния е позволил на нежния Патрик да си играе с инструментите му. Ако беше в единствено число, щеше да звучи доста мръснишки, но в случая става дума за пиано Бюсендорфер, дулсимер с чукчета и някакво дайре бодран. Много екзотика, много нещо, то се и чува де. Wolf споделя за акустичната си авантюра: 

"There was a conscious rebellion on this album against the digital age of auto-tune and mass produced electronic landfill music."

Добре бе, Патрик, важиш.

Sundark and Riverlight май не се класира точно като нов албум и не знам дали да давам цифрово изражение на мнението си, но със сигурност е майсторска работа и носи страхотно удоволствие на слуха. Аз ще си направя един чай, че в това време и с този албум, много върви.




genre: acoustic, chamber pop

CD1:
01 – Wind In the Wires
02 – Oblivion
03 – The Libertine
04 – Vulture
05 – Hard Times
06 – Bitten
07 – Overture
08 – Paris

CD2:
01 – Together
02 – The Magic Position
03 – Bermondsey Street
04 – Bluebells
05 – Teignmouth
06 – London
07 – House
08 – Wolf Song

8 коментара:

Silver каза...

Въпреки, че не съм по акустичните версии, това ще се чуе.

Lu каза...

Доста често акустичните версии са много по-интересни от оригиналите, ако има струнни инструменти, различни от китари. :)

Silver каза...

Интересни моменти има, обаче The Libertine (със звуковите си ефекти), Wind In The Wires (с баса си), Together (с напомпаната си синтетика) просто не мога да ги понеса окастрени в акустичен вариант. Като че ли слушам съвсем други песни.

Lu каза...

Е то това е готиното, че се представя различен поглед на всяка песен и си е някакво предизвикателство като нямаш ток. Мен точно Libertine и Wind In The Wires ми харесаха колко чисто звучат акустично.

Silver каза...

Ама без конските копита просто не върви, бе Лу. :)

Lu каза...

За The Libertine ли говориш? На мен винаги ми е звучало като войнишки ботуши, но каквото и да е, не ми липсва особено. Даже в акустичния вариант ми харесва повече. Много по-зряло звучи и много повече се акцентира върху текста и гласа на Wolf, а не като в оригинала да се губи в някаква какафония от ефекти. Абе усещам, че няма да постигнем консенсус. :D

Silver каза...

Е още в края на първия ред се споменава кон. :) Някво лудо галопиране е през цялото време, чак се чудя как е възможно подобно нещо да се нагласи в песен. Тц, никъв консенсус тука. :)

Daniela Fox каза...

Звучи интересно.