четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Rhye - The Fall (2013)

Направо е срамота, че изтече толкова рано, ама кво да направя като е толкова добър и ме сърбят ръчичките да ви кажа. Като излезе официално нa 01.01.13 (доколкото разбрах), ще ви спомена пак. Е, или няколко дни по-късно, разбира се. :)


genre: soul, indie pop, chamber pop, chillout

01 – Open
02 – The Fall
03 – Last Dance
04 – Verse
05 – Shed Some Blood
06 – 3 Days
07 – One Of Those Summer Days
08 – Major Minor Love
09 – Hunger
10 – Woman

"Open" е добър избор за opener на албума и разкошната струнна интродукция веднага те потапя в еднo крайно блажено настроение, пренася те на място с много слънце, цъфнали овошки и пеещи птички. След това идва мекият, но и леко дрезгав глас на вокала, който няма как да не те подсети за Sade и почваш да се чудиш коя е тази жена с този дълбок и адски секси глас. Най-голямата изненада е, че това изобщо не е жена, а едната половина от дуото Rhye - Mike Milosh ( и аз бях шокирана). В едно интервю пича казва, че изобщо не го притеснявало това, че според повечето хора звучал като жена и нямал комплекси относно мъжествеността си. Щом той е ок и аз съм ок. Пък и клипа към Open е толкова хетеросексуален, че няма причина хомофобите да настръхват.



Канадецът Milosh срещнал творческата си половинка датчанина Robin Hannibal от Quadron във връзка с ремикс на последните и решили да записват заедно в Копенхаген, като понастоящем пребивават в LA. Не казват откъде са взели името си, но вариантите са 2: или от модовете на Sid Meier's Civilization или от песента на Queen, като по-логично е второто, макар Rhye's and Fall Of Civilization да има притеснителни прилики с името на понастоящем разглежданата творба.
Така или иначе това няма значение, защото ако ще и "Чичотомовата Колиба" да се казваха, пак щях да натискам рипийт бутона на The Fall. Албума е като мед за болно гърло, като лед за оток. The Fall направо лекува душата с чистата си романтична лирика, липсата на арогантност, отсъствието на поза и искрения начин, по който всичко е поднесено. А, и липсата на шум, не на последно място - аранжиментите са много оскъдни, по начин напомнящ The XX. Гласът на Майкъл е придружен най-често от щракане, пляскане на ръце, прост синт/пиано мотив, лек дръм бийт и музикални инструменти - струнни и духови, които вдигат композициите няколко класи по-горе от така разпространеното diy музициране на компютъра в дневната. За последното да благодарим на музикалното образование на Милош, който свирел на чело от 3-годишен, а на 5 се разплакал, чувайки ададжиото за струнен оркестър на Албинони.
Настрана от чисто техническия поглед на великолепната премереност, стегнатост и красота на композициите, The Fall те спечелва най-вече с начина, по който неговата простота и чистосърдечност резонират в умореното ти съзнание - слушайки го, превърташ лентата до детството, връщаш се в най-хубавите дни на своята младост и се чувстваш спокоен и защитен като дете в прегръдката на майка си. Няма претенции за нищо конкретно, не се напъва да е нищо конкретно, разказва ти една от най-хубавите любовни истории и само ти дава и дава от своята светла (и доста фънки) същност, а това се среща много рядко.



8.3/10

2 коментара:

Silver каза...

Бах тая спалня. Браво, точно така се избиват от комплексите дето тоя пич заявява, че ги няма. :)

Lu каза...

Всъщност аз му вярвам, че не му дреме и едва ли музикантите имат много общо с клипа. По-скоро режисьора е казал "искам да направя това и това, ок ли сте? - да бе, ок, прави каквото искаш." :)