trains in the night

В международния ден на блондинките, какво по-логично от това да ви пусна новия албум на червенокос мъж? Всъщност по-логично би било да спомена новия албум на Blondie, който би бил съвсем по темата, ама нещо не е баш мой тип музика, затова ще обърна внимание на Патрик и неговия радостно-романтичен поп албум, символично кръстен на древен римски фестивал на здравето, плодовитостта и прогонването на злите духове. И това име е абсолютно точно. genre: baroque pop, new wave, indie 01 – The City 02 – House 03 – Bermondsey Street 04 – The Future 05 – Armistice 06 – William 07 – Time of My Life 08 – The Days 09 – Slow Motion 10 – Together 11 – The Falcons Всъщност аз наскоро се запознах с творчеството на г-н Wolf, въодушевена от неподправената жизнерадостността на The City. С изненада открих, че по-голямата част от предните му работи са доста различни от това, което очаквах - те са тъмни, вглъбени и occasionally скърцащи със зъби. Lupercalia, обаче, е тъкмо обратното - весел, ро...

Първоначално мислех, че новият клип на Мартин Солвег е някаква къса окастрена версия, докато след малко търсене (което трябваше да сторя по-рано), не се натъкнах на пълната версия, която продължава добрите традиции на Smash - серия от шортове, досега в 3 части. В Ready To Go пее талантливия глас на Bloc Party - Kele, и отново виждаме дебилния Лафай. След като гледах късия тв едит, главоболието ми, което и без туй е ужасно, се засили още повече, но сега в светлината на новото ми youtube откритие, нещата са значително по-розови. Слагам ви цялата поредица, понеже съм пропуснала да сложа втората част, пък и е забавно да се видят трите едно след друго. Smash #1 Smash #2 Smash #3

Понеделникът ме посрещна усмихнато, показвайки ми с любезен жест пътя към отворения прозорец, през който нормален човек в подобна ситуация би се изкушил да скочи. Но аз се мъча по японски да запазвам самообладание и да не изпадам в паника, въпреки лошите новини. Интересно как дадена дейност е навързана на верига с други дейности, и когато едно звено понесе някакъв неочакван демидж, всичко пропада. Ся, не че е трагично, ама е неприятно - един пожар във фирмата изпълнител може да ни попречи да успеем за крайния срок, губим поръчката, губим следващите планирани поръчки евентуално, а от всичкото това се губят пари и кредибилити. Моите проблеми обаче са нищо в сравнение с тези на горките бизони в новия клип на Justice - Civilization. В една вселена, в която земята е плоска, един неочакван обрат (на земята) кара отломки (най-вече глави) от световноизвестни произведения на скулптурата да падат върху стадо бизони, един от които май се спасява накрая. Има някаква дълбока метафора в този клип, ...

Любимата група на Сет Коен от OC издаде нов албум. Ако споменаването на OC ви се струва странно, то е защото Codes and Keys си звучи като саундтрака на сериала. Всъщност и въпросния сериал беше това, което изстреля Death Cab (както и доста други инди формации) в мейнстрийма, но това е стара тема. На дневен ред е Кодове и Ключове, който се пада седми за групата. genre: indie pop, indie rock 1. "Home Is a Fire" – 4:04 2. "Codes and Keys" – 3:22 3. "Some Boys" – 3:11 4. "Doors Unlocked and Open" – 5:37 5. "You Are a Tourist" – 4:47 6. "Unobstructed Views" – 6:11 7. "Monday Morning" – 4:19 8. "Portable Television" – 2:53 9. "Underneath the Sycamore" – 3:27 10. "St. Peter's Cathedral" – 4:30 11. "Stay Young, Go Dancing" – 2:50 [4] Бракуването на Бен Гибард с твърде синеоката Зоуи Дешанел явно се е отразило на цялостния звук на група...

В този лежерен петъчен следобед, не се сещам за нищо по-добро от това да пусна някоя тотална идиотщина, каквато е и долната. Получих писмо от Адам от Scumbag Philosopher, което вероятно заради частицата "scum" е отишло в спам папката, където намерих и пратени още 2 неща за ревюиране от музиканти, които творят през 9 планини в 10. Тези случаи винаги ме изпълват с объркване и радост едновременно, но щом хората са се сетили за мен е редно и аз да ги уважа. Всъщност ето кво ми е писал този мил човек Адам: " Hi Geri, * няколко думи и линк към новия сингъл, който излиза на 6.10 и който няма да ви дам... засега.* There's also a crazed companion video featuring lame spoofs of Radiohead vids (ever wondered how Thom does that singing in water thing), drunken clergy and a Benny Hill chase sequence. The single's called 'God Is Dead So I Listen To Radiohead' and it's taken from our debut album 'It Means Nothing So It Means Nothing' which is rele...

Моите любимци от GusGus имат нов албум. Това, както се сещате, ме изпълни с огромен трепет първоначално и с огромно доволство в последствие, след като от първа ръка установих, че не са изгубили форма. genre: Minimal, Tech House 01. Selfoss 05:43 02. Be With Me 05:10 03. Deep Inside 04:48 04. Over 05:54 05. Within You 05:39 06. Arabian Horse 06:04 07. Magnified Love 04:54 08. Changes Come 07:33 09. When Your Lover’s Gone 05:24 10. Benched 08:20 Arabian Horse продължава линията на звучене, която започна 24/7 - по-мрачна, по-студена, по-минималистична. Съставът също е същият - President Bongo, Biggi Veira и Daníel Ágúst; има и гост вокали от познатата Urður "Earth" Hákonardóttiр, Högni Egilsson от Hjaltalin и Davíð þór Jónsson. И въпреки, че прилича много на 24/7, Arabian Horse напомня и на енергичния Аttention, и на минорния Polydistortion. Нямам представа защо албума е именуван по този начин; освен едноименната песен, в него няма нищо арабско, но за сметка на ...

Ново видео от тандема Анди Самбърг - Джъстин Тимбърлейк. Този път се е присъединила и Гага в ролята си на гювендия от началото на 90-те. Изражението и на 2:43 е priceless. Ся, не че няма по-важни неща за постване (като Codes & Keys на Death Cab), ама трябва да кажа 2 приказки и да не държа критериите си за оценяване обвити в мистерия, в каквото наскоро ме обвини един колега блогър ( :(  ). За да вържа 2 приказки се изисква известно технологично време, което е проблем откак СДС не е управляващо мнозинство.

В навечерието на празника на българската просвета и култура, какво по-добро от това да ви представя малко българска култура - такава, каквато би ми се искало да бъде в по-голямата си част? Естествено, че няма нищо по-добро, затова да преминем по същество - моля, посрещнете сънародниците ни от Mental Architects (табелата applause светва). Тва е арта - страхотен е, но това май няма нужда да ви го казвамм някак си е очевидно. Дело е на SAiAN , да е жив и здрав и да продължава да твори. Обложката дори за мен е мистерия, въпреки че получих ексклузивен материал™ от групата преди почти 3 седмици, за което им благодаря сърдечно. Цялата работа тръгна от един първосигнален мой коментар при Ружин , който стана повод Макс от групата да се свърже с мен. Почувствах се като Декстър, току-що осъзнал силата на омлет дьо фромаж-а. Но да оставим настрана глупостите и да продължим по същество за албума, който - докъдето се простират познанията ми за българската музикална сцена - няма роден аналог. ...

Доста забавих поста за Pala - денс-пънк албума на годината (засега), но понякога е по-добре късно, отколкото навреме, например когато си решил да лягаш на релсите за да те разтрои влак... genre: dance punk, indie, electronic 1. "Live Those Days Tonight" 2. "Blue Cassette" 3. "Running Away" 4. "Hawaiian Air" 5. "Hurting" 6. "Pala" 7. "Show Me Lights" 8. "True Love" 9. "Pull Me Back To Earth" 10. "Chimes" 11. "Helpless" Името на албума идва от книгата на Олдъс Хъксли "Остров". Не съм чела книгата, но според уикипедия там се разказва за странен остров, на който царува обществен строй, подчинен на утилитаризма. На мен лично това ми звучи като някаква утопия. Понякога наркотичните вещества са добро нещо, особено ако попаднат в кръвта на подходящия човек. Но стига толкова за Хъксли, нека обърнем внимание към Friend...

По принцип бих ви спестила новото видео на Бионсето, ако не беше повод да постна оригиналната песен(и най-вече нейния клип), семпли от която е ползвала Саша Фиърсова: Major Lazer - Pon de Floor. Сега като се сетих за него, ми се иска отново да преживея първото му гледане. Усещането е неописуемо, нещо като след филм на Бунюел. :D Началото мяза на клип на някоя пайнерка, ама толкова си може Франсис Лорънс явно. Добре че е Бионсе да изнесе клипа, може да се пробва и в Lord of the Dance с голяма вероятност за успех. За другото видео цъкате на своя отговорност.

Вече два дни новият албум на Гага стои на харда ми, докато аз си събирам мислите за страхотния нов албум на Friendly Fires. Малко ми е трудно тва с мислите, щото е като да се опитваш да хванеш черна котка в тъмна стая, сещате се за онзи гениален лаф, нали? Ако не се сещате, ще го видите най-долу. Междувременно реших да преслушам кво е сътворила кака ви Стефка без каквито и да е очаквания и guess what - получих точно това, което очаквах. Оксиморони, you gotta love them. genre: pop, female vocals 01 – Marry The Night 02 – Born This Way 03 – Government Hooker 04 – Judas 05 – Americano 06 – Hair 07 – Schei?e 08 – Bloody Mary 09 – Bad Kids 10 – Highway Unicorn (Road 2 Love) 11 – Heavy Metal Lover 12 – Electric Chapel 13 – You & I 14 – The Edge Of Glory Обложката си я бива, а? Нелепа до безобразие. Тя е и най-интересното и запомнящо се нещо в албума. Песните просто не се класират. Явно Гага е изгубила своя сенс ъф хитовост, защото не само, че синглите и са посредствени...

В един по-елитарен свят бих ви занимавала с новоиздадения лайв на The Weather Report от 1975, с компилацията ревизирани песни на Кейт Буш или с чисто новия албум на Van der Graaf Generator. За добро или лошо, на този етап блогът ми не е чак толкова елитарен и засега ще занимавам само себе си с посочените. Който си хареса нещо - халал да му е. А вас ще ви занимая с новия албум на The Arctic Monkeys. По някаква причина те са запазили елитарния си ореол, въпреки че вече албумите им са по няколко пъти платинени/златни. genre: indie rock, garage rock 1 She’s Thunderstorms 2 Black Treacle 3 Brick by Brick 4 The Hellcat Spangled Shalalala 5 Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair 6 Library Pictures 7 All My Own Stunts 8 Reckless Serenade 9 Piledriver Waltz 10 Love Is a Laserquest 11 Suck It and See 12 That’s Where You’re Wrong Нещо думите ми идват трудно, затова ще го карам накратко. Suck It And See е по-стегнат и достъпен за слушателя от Humbug. Забелязва се завръщане ...

Излезе единадесетото издание на най-добрите компилации за хипстъри - Kitsune Maison. Всяко издание на Мезона съдържа ъндърграунд инди групи, но в това направо чупи претенциометъра, след като започва с група, която е толкова неизвестна и нова, че още си няма и име. Освен ако трите точки не са някакво име... като символът на Принс или някаква друга такава арт изгъзица... или като модерните уич хаус формации, които си пльоскат символи вместо имена, като трите кръста, например... Нещо се отплеснах. genre: indiepop, electronic, dance 01. “Let’s Go All The Way” (Early Version) 02. Alexander Dexter Jones – “Phantastic Phone Call” 03. Housse De Racket – “Roman” 04. Polarsets: “Sunshine Eyes” 05. Gallops: “Miami Spider” (Ponciau edit) 06. Cosmonaut: “Say What You Want” 07. Creep – “Days” (Azari & III Remix) 08. Is Tropical – “The Greeks” 09. Peter & The Magician – “Twist” 10. The Touch – “Sermon” 11. Logo x Icona Pop – “Luvsick” 12. Beat Connection – “Silver Screen” 13....

10-тият пореден студиен албум на Moby - Destroyed, бил плод на неговата упорита инсомния по време на турне. Докато будувал по малките часове в хотелската си стая, Моби вместо да гледа порно, записвал музика. Това е постъпка на зрял човек и е дала отпечатък върху албума, чието съществуване се дължи на нея. Кво казах и аз сега... genre: ambient, electronic, downtempo 1 The Broken Places 2 Be the One 3 Sevastopol 4 The Low Hum 5 Rockets 6 The Day 7 The Right Thing 8 After 9 Victoria Lucas 10 Blue Moon 11 Lie Down in Darkness 12 Stella Maris 13 The Violent Bear It Away 14 Lacrimae 15 When You Are Old Всъщност исках да кажа, че албума е много зрял и улегнал. Ако трябва да използвам износената вече думичка "концептуален", то Destroyed е донякъде концептуален, понеже разглежда как да си на турне може да те унищожи емоционално. Е, аз никога не съм била на турне, но доста успешно си го представям. Обложката също е направена по време на турне - разхождайки се на лет...

Всичко може да е истина, ама направо не е истина колко безличен албум са направили младежите. genre: electronic, electropop, indietronica 01. Itchy Fingers 02. Playtime 03. You’ll Improve Me 04. A Truly Happy Ending 05. The Reservoir 06. Second Chance 07. Kick The Can 08. ep 09. Banana Ripple Junior Boys са страхотна банда. Дебютният им Last Exit(2004) беше обещаващ и сериозна заявка за нещо голямо. Голямото нещо дойде със So This Is Goodbye(2006). С Begone Dull Care(2009) нещата малко тръгнаха надолу, но все пак си беше доста приличен албум. It's All True го мъча от седмица, ама не намирам нищо, за което да се закача и да кажа oops, they did it again. Вместо "oops", може да се сложи "poops". Това е малко крайно, вярно, но съм разочарована. Толкова съм разочарована, че изобщо не ми се говори [/мелодрама]. 6.7/10

Hugh Laurie sings the blues. Албумът навяващ локални асоциации с токшоуто на Росен Петров е неочакван, но много приятен творчески бърст на Хю Лори. Докато музикалните напъни на повечето актьори, които временно се преквалифицират в певци, могат да се определят в повечето случаи като средняшки, то Принцът Регент се справя малко по-добре. genre: blues 1 St James' Infirmary 2 You Don't Know My Mind 3 Buddy Bolden's Blues 4 The Whale Has Swallowed Me 5 John Henry (featuring Irma Thomas) 6 They're Red Hot 7 Six Cold Feet in the Ground 8 Battle of Jericho 9 After You've Gone (featuring Dr. John) 10 Swanee River 11 Police Dog Blues 12 Tipitina 13 Whinin' Boy Blues 14 Baby, Please Make a Change (featuring Sir Tom Jones & Irma Thomas) 15 Let Them Talk 16 It Ain't Necessarily So (Bonus Track) Лори освен, че пее в албума, свири и на китара и пиано. Компания му правят величия като Tom Jones, Irma Thomas и Dr. John...

Ново, ново, колко да е ново, има-няма седмица.След има-няма 2 седмици, трябва да се появи и Codes and Keys.

Ако трябва да цитирам един познат: Dial M for Massive Happening*. Саймън Грийн и бенда му са чудесни музиканти, а красотата на музиката им наживо е... брррр! Аз бях сравнително напред, но не снимах, затова ще ползвам клиповете на upthedrinks : И любимия ми момент от снощи - не само, че El Toro ми е любима композиция от Black Sands, ами и на нея бяха най-яките импровизации. Трансформацията започва около втората минута. * хитра заигравка с името на албум на Bonobo - Dial "M" For Monkey, което пък е взето от серията тематични епизоди на Dexter's Laboratory

Както казах вчера - албума излиза днес. И той излезе. Врътнах го точно 3 пъти сутринта. I jizzed in my pants... kind of. genre: hip hop, pop, comedy, r&b 1. "We're Back!" 2. "Mama" 3. "I Just Had Sex" (featuring Akon) 4. "Jack Sparrow" (featuring Michael Bolton) 5. "Attracted to Us" (featuring Beck) 6. "Rocky" 7. "My Mic – Interlude" 8. "Turtleneck & Chain" (featuring Snoop Dogg) 9. "Shy Ronnie 2: Ronnie & Clyde" (featuring Rihanna) 10. "Trouble on Dookie Island" 11. "Falcor vs. Atreyu – Classy Skit #1" 12. "Motherlover" (featuring Justin Timberlake) 13. "The Creep" (featuring Nicki Minaj and John Waters) 14. "Watch Me Do Me – Classy Skit #2" 15. "Threw It on the Ground" 16. "Japan" 17. "After Party" (featuring Santigold) 18. ...

Още малко ще ви надувам главата с The Lonely Island, понеже вторият им албум с e x p l ic it content излиза утре. В събота е била премиерата на Jack Sparrow с гост вокали на Майкъл Болтън, докато в петък са пуснали още една песен - тази със Santigold, а пък преди това пуснаха и тази с Beck. Още преди това пък бяха пуснали тази със Snoop Dog, като преди това пък обявиха Motherlover с Джъстин Тимбърлейк за 4-и сингъл от албума, но преди това пуснаха We're Back. Да не забравяме, че преди We're Back, ни показаха The Creep с Ники Минаж, която последва епичната I Just Had Sex с Akon. Ако трябва да слагам линкове на всичко, ще си счупя пръстите, така че засега само песента, посветена на капитан Jack Swallows. Тъй като гледам малко неща от албума останаха неизвестни.

Не знам за кво пускам тоя римайндър, след като билетите отдавна са изчерпани. Все пак ако някой не се е усетил навреме да си купи билет за едно от музикалните събития на годината, може да се пробва на входа след 21ч, поне така казват. Аз вече загрявам за утре вечер. А това е отпреди месец, очаквам и тук да видим същото, след като вокалистка пак ще е Ruby Wood.

Както е с повечето клипове на Гага, аз отново не знам как да коментирам, и то не е щото съм безмълвна от възторг. Като я гледам без очила едно нещо не ми дава мира - очите и са някак статични, все едно са нарисувани на затворените и клепачи (както е при Дейв Геън в Barrel Of A Gun ).

Дебютният албум на Майлс Кейн - творческата половинка на Алекс Търнър в The Last Shadow Puppets и фронтмен на The Rascals - вече изтече и аз нямам търпение да го чуя. Надявам се Colour Of The Trap да не е trap. genre: alternative, indie, pop, garage rock 01. Come Closer 02. Rearrange 03. My Fantasy 04. Counting Down The Days 05. Better Left Invisible 06. Quicksand 07. Inhaler 08. Kingcrawler 09. Take The Night From Me 10. Telepathy 11. Happenstance 12. Colour Of The Trap

"Она мойе и да" имат нов албум, който се казва "Я бешох тука за маненко, после се маинях". Имената на пост рок групите винаги са ми били много интересни с оригиналното, необичайно и интригуващо съчетание на думи, както е например в "Я те гльодам отдалеко, и те така", "Любя те, но сакам мрако", както и "Маджарска потеря". Чудите се що приказвам толкова глупости ли? Ми щото не се сещам кво да кажа за албума. genre: post rock, instrumental, electronica 1. Opening (1:59) 2. Take This To Heart (4:09) 3. Red Paper Lanterns (4:17) 4. Critical Distance (4:13) 5. Accolades (4:25) 6. An End To Camaraderie (4:10) 7. Words For Arabella (4:06) 8. Farewell Sarajevo (5:15) 9. Relative Minors (6:23) 10. To The Skies From A Hillside (5:13) Много ясно, че е добър, но не чух нищо, което не съм слушала под една или друга форма и преди. Това разбира се, не е необходимо и достатъчно условие даден албум да е хубав, затова и I Was Here For A M...

"Ай джъст кейм фром Манчеста" биха казали Manchester Orchestra днес на публиката си в Чикаго, ако подобно на Митко Бербатов ( благодарим ти, Митко! ) се подвизаваха в Дъждовния Град. Те обаче са от Атланта, Джорджия - факт, който се набива на уши от всяка тяхна песен. Това е и добре, и зле, но в крайна сметка съм склонна да преглътна неприязънта си към маниера на пеене на вокалиста Анди Хъл, след като са направили толкова приятен албум. genre: alternative rock, indie rock 1. "Deer" 2. "Mighty" 3. "Pensacola" 4. "April Fool" 5. "Pale Black Eye" 6. "Virgin" 7. "Simple Math" 8. "Leave It Alone" 9. "Apprehension" 10. "Leaky Breaks" Албумът би трябвало да минава за концептуален, макар че на мен не ми е много концептуален. Това, което може да се каже със сигурност е, че е емоционален - разглежда разбитото сърце на вече споменатия Ан...

Хмммм, still not impressed. Много си мязаме на снимките с Анди Самбърг, може да е заради очилата. Ще си купя синьо поло и верижка.

Малко късно разбирам за съществуването на този младеж, който имал цели 4 издадени албума, ама кво да се прави... Добър е де.

Този рилийз на Lamb ме хвана съвсем неподготвена. Нямах идея, че готвят нов материал. Така е то - светът е голям и рилийзи дебнат отвсякъде. genre: indie, electronic, trip-hop CD1 01. Another Language 02. Butterfly Effect 03. Build A Fire 04. Wise Enough 05. Existential Itch 06. Strong The Root 07. Rounds 08. She Walks 09. Last Night In The Sky 10. The Spectacle CD2 01. Dischord 02. Back To Beginning (With Damien Rice) 03. Strong The Root (Instrumental) 04. Last Night The Sky (Instrumental) 05. Rounds (Demo) 06. Butterfly Effect (Instrumental) 07. Strong The Root (Acapella) 08. Wise Enough (Instrumental) 09. The Spectacle (Reprise) Както е видно по-горе, имаме 2 диска, втория от които с преобладаващи инструментали на вокалните композиции от първия диск. Намирам това за доста добра идея, тъй като по този начин може да се усети красотата на аранжиментите на Lamb, които ми се струва често са затъмнявани от специфичния и доминиращ глас на Лу Роудс. Иначе в парчет...

Поп-хауса ми е guilty pleasure, така че бъдете снизходителни, въпреки че Dirty Vegas са талантлива формация. Повечето хора ги познават само с Days Go By, което е жалко, понеже са сътворили доста други добри неща. Имат едно много приятно брит-инди-попрок-хаус звучене, което - нехарактерно за клубната им насоченост - прави музиката им хубава и слушаема и извън онези места, където красиви хора със смешни дрехи носят тъмни очила в сумрака. genre: house, pop CD1 01. Little White Doves 03:35 02. Changes 03:34 03. Electric Love 02:39 04. Emma 03:45 05. Pressure 03:14 06. Round And Round 04:46 07. Today 04:34 08. Never Enough 03:11 09. Weekend 03:41 10. 21st Century 03:54 CD2 01. Electric Love (Alex Tepper Remix) 07:25 02. Electric Love (Paul Harris Vocal Mix) 07:14 03. Electric Love (Cassette Club Remix) 05:07 04. Electric Love (Eli Escobar Remix) 04:42 05. Changes (Felix Da Housecat Vocal Remix) 05:50 06. Changes (Mike Monday Remix) 07:06 07. Changes (Shiny Objects ...