The Kills – Blood Pressures (2011)

Най-накрая изслушах четвъртият дългосвирещ продукт на The Kills, и вече спокойно мога да го предоставя и на вашето внимание.

genre: indie rock, punk rock, garage rock

01 Future Starts Slow
02 Satellite
03 Heart Is a Beating Drum
04 Nail in My Coffin
05 Wild Charms
06 DNA
07 Baby Says
08 Last Goodbye
09 Damned If She Do
10 You Don’t Own the Road
11 Pots and Pans

Никога не съм била особен фен на The Kills. Jamie Hince ми е доста безличен и се чудя какво Кейт Мос е намерила в него, но тя явно си пада по този тип мъже, ако погледнем ретроспективно. Алисън Мосхарт пък винаги откровено ме е дразнела с нахаканото си поведение и мърлявата си полу-мъжественост, скрита в иначе приятно тяло. И самата музика на The Kills винаги е била доста необмислено и самоцелно агресивна, само защото е куул така. Rebel, rebel, както пееше чичо Боуи. Та по тези причини пристъпих резервирано към Blood Pressures, но за моя изненада той се оказа много по-уравновесен от предишните им работи и разкрива дуото в друга светлиа.



Future Starts Slow е личният ми фаворит от албума, но разбира се не е единствената, заслужаваща внимание. Звукът на The Kills все още е агресивен, но не по онзи арогантен начин, който съм свикнала да чувам, а по-скоро целенасочен и уверен. Което за мен е по-добрият вариант. Даже Мосхарт има смелостта да направи една малка лична изповед в Last Goodbye, показвайки по този начин, че нахаканите също плачат.
Самопродуцирането от страна на Джейми, оказва се, е добра практика.
Е, Blood Pressures си има и слабите страни, които се изразяват в неналичната хармоничност на някои от комопозициите. Въпреки, че песни като Future Starts Slow, Baby Says и Heart Is A Beating Drum са много добре композирани, не всички са така и The Kills остават верни на своите склонности да се губят в грубите китарни рифове и вокалното блудство, към което има слабост Алисън.
А това си има и клип:



Като цяло Blood Pressures е приятна изненада и предвиждам доста по-високи оценки от известните светила на музикалната критика.

7.7/10