Alex Turner - Submarine OST EP (2011)
Алекс Търнър излезе всестранно развит талант. Освен вокал, китарист, песнописец и фронтмен на Arctic Monkeys (чиито Brick By Brick излезе преди няколко дни), той се пробва и в списването на музика за филми. Хвала на такива младежи!
genre: soundtrack, indie, alternative rock
1. Stuck On The Puzzle (intro
2. Hiding Tonight
3. Glass in the Park
4. It’s Hard To Get Around The Wind
5. Stuck On The Puzzle
6. Piledriver Waltz
Виждайки обложката на Submarine, главоболието причинено от Das Pop веднага изчезна. Омагад ит ис бютифъл! си казвах, кликайки линка за даунлоуд.
Всъщност саундтрака не е класическа филмова музика и спокойно би могло да мине за страничен проект на Търнър. Това не е скор, а просто няколко песни, които вероятно ще съответстват като внушение на разни сцени във филма. А той е британски и ще разглежда опитите на един 15-годишен младеж да изгуби девствеността си и да накара родителите си да останат заедно - паралелно, не наведнъж, надявам се.
Песните на Търнър са предимно акустични, като през повечето време чуваме само него и кухарката му, акомпанираща монотонното редене на текст, който така и не успя да ме накара да се заслушам сериозно в състава му. Това скучно, амплитудно-ограничено мърморене обаче също носи някакво настроение, което вероятно е добро за филма, защото не концентрира вниманието върху себе си, но звучи добре.
7/10
1. Stuck On The Puzzle (intro
2. Hiding Tonight
3. Glass in the Park
4. It’s Hard To Get Around The Wind
5. Stuck On The Puzzle
6. Piledriver Waltz
Виждайки обложката на Submarine, главоболието причинено от Das Pop веднага изчезна. Омагад ит ис бютифъл! си казвах, кликайки линка за даунлоуд.
Всъщност саундтрака не е класическа филмова музика и спокойно би могло да мине за страничен проект на Търнър. Това не е скор, а просто няколко песни, които вероятно ще съответстват като внушение на разни сцени във филма. А той е британски и ще разглежда опитите на един 15-годишен младеж да изгуби девствеността си и да накара родителите си да останат заедно - паралелно, не наведнъж, надявам се.
Песните на Търнър са предимно акустични, като през повечето време чуваме само него и кухарката му, акомпанираща монотонното редене на текст, който така и не успя да ме накара да се заслушам сериозно в състава му. Това скучно, амплитудно-ограничено мърморене обаче също носи някакво настроение, което вероятно е добро за филма, защото не концентрира вниманието върху себе си, но звучи добре.
7/10
Коментари