сряда, 16 март 2011 г.

The Strokes – Angles (2011)

След дългото отсъствие на The Strokes като група, те най-накрая извадиха нещо ново. 5-годишната почивка позволи на всеки от членовете да си се занимава с неговите си неща, най-вече Джулиан, който изкара незаслужено пренебрегвания Phrazes For The Young. С Angles Strokes обезсилват всякакви слухове за разпадането им, но пък и далеч не са в най-добрата си форма.

genre: alternative, garage, indie rock

1 Machu Picchu
2 Under Cover of Darkness
3 Two Kinds of Happiness
4 You're So Right
5 Taken For A Fool
6 Games
7 Call Me Back
8 Gratisfaction
9 Metabolism
10 Life Is Simple In The Moonlight

Навремето всяка новина, свързана с нов материал на The Strokes щеше да обиколи интернета няколко пъти за една наносекунда, гарнирана с хайп, една стотна от който би замъглил цялата кариера на Джъстин Бийбър. В днешно време новината за нов албум на The Strokes извиква по-скоро носталгия и известно любопитство, но много, много кротко. "О, нов албум на The Strokes, ех какво беше 2001-а, какво стана сега.". След монументалният дебют Is This It, бандата полека почна да се плъзга надолу. Но много, много бавно. Room On Fire също беше забележителен албум. First Impressions of Earth също беше добър, но със сигурност по-слаб от Room On Fire. Точно както Room On Fire беше по-слаб от Is This It. Така поставени нещата, The Strokes изглеждат последователна група и би било донякъде логично Angles да е по-слаб от First Impressions of Earth, какъвто май е и случая. За петгодишната почивка групата изглежда се е отчуждила един от друг и сега сякаш се мъчат да се откриват наново и да си спомнят кой в какво всъщност е силен.



Under Cover Of Darkness ни поднася характерния звук на The Strokes - такъв какъвто го познаваме и обичаме. Концепцията на Angles обаче е друга, и този звук се среща рядко. В четвъртия си албум нюйоркчаните подхождат различно към всяка песен и това е причината Ъглите да е най-еклектичния им албум досега. Ако сте преслушали Phrazes For The Young навремето, ще откриете няколко сходни неща, използвани в Angles. Но докато Казабланкас на соло опита си е имал свободата да дълбае в разгащената си креативност, то тук нещата са няколко идеи по-стегнати и фокусирани. Като споменах "по-стегнати" се сещам да обърна внимание и на факта, че не е имало кой да стяга групата - настоящият албум е продуциран от самите тях. Това от една страна дава по-добър резултат от гледна точка на личните виждания на групата за музиката, която искат да правят. От друга може би е добре някой да им дърпа юздите, когато се разпуснат твърде много. А те на места се разпускат доста дразнещо. Изследването на нови подходи към музиката понякога изиграва лоша шега. Така или иначе са скъсали с дългогодишния си продуцент Gordon Raphael и сега се оправят сами. Не знам дали това е визирал Джулиан с фрагмента от Under Cover Of Darkness "won’t just be a puppet on a string". Всъщност той така или иначе обича да драматизира, но това е част от чара му. Самопродуцирането носи една своеобразна близост на слушателя с членовете на бандата, това е като да си говориш с някой директно, без посредник. И въпреки че ролята на продуцента е предимно да помага за по-добрия резултат, той е преди всичко и фигура-призма между групата и слушателите. Толкова за продуцирането. Ще спомена само, че последната песен е продуцирана от Joe Chiccarelli (Shins, My Morning Jacket) и резултата не е лош, като тя е една от по-добрите попадения в Angles. Много глъхне обаче. Гласа на Джулиан се слива с инструментите и звучи сякаш не е закусвал. Хубавият текст се губи, а цялата песен оставя впечатлението за нещо провалено от некадърен тонрежисьор.



Всъщност макар че дадох категоризация на албума като поредната спирка по наклонената повърхност, по която пътуват The Strokes, ne съм сигурна дали Angles всъщност е по-лош от предходния. Беше преди много време и спомените ми в голяма степен са избледнели. А и тогава настроенията бяха други. Всъщност настроенията са много важни. Влиянието, което The Strokes оказаха на съвременната инди/рок музика е огромно, и не трябва да забарвяме да им признаваме полагащото се. Но това беше навремето. Предпочитам да мисля, че през паузата м/у First Impressions и Angles,The Strokes са достигнали своя локален минимум и оттук нататък им предстои да вървят само нагоре, припомняйки си какво ги прави толкова добри като група.

Ди онли уей из ъп, бейбе!
7.5/10

Няма коментари: