Esben and the Witch – Violet Cries (2011)
Докато другите клонове на развлекателната индустрия се опитват да ни заливат с псевдо страшни творби, то при музиката на Esben and the Witch нещата са си доста плашещи. Вече съм ви споменавала за тях миналата година, ето че и дебютният им албум излезе.
genre: gothic indie, witch house, psychedelic, post rock
01 Argyria
02 Marching Song
03 Marine Fields Glow
04 Light Streams
05 Hexagons IV
06 Chorea
07 Warpath
08 Battlecry/Mimicry
09 Eumenides
10 Swans
Много започна да се шуми за E&TW миналата година, когато те издадоха страховитата, но мелодична Marching Song. Нарочиха ги за новия хитов хибрид м/у XX и Florence & The Machine, и започнаха да придобиват култов статус в зародиш. Violet Cries, обаче, опровергава очакванията за запомнящи се поп-гот песни. Той е сносен труд; личи си, че бандата има посока и концепция, но е доста трудно смилаем за средностатистическия инди любител. Мисля, че когато официално излезе, албумът ще остави мнозинство разочаровани фенове на Флорънс и шепа верни последователи, които ще ги обичат заради приликата със Siouxie & The Banshees.
Самите Esben And The Witch учудващо споделят, че не търсят мрачното въздействие в музиката си. По техните думи "просто изглежда, че някои от най-интересните неща не са винаги особено добре осветени".
На места малко са се уляли в търсене на тези "интересни неща", защото често се усеща едно впускане в задълбаване на определен китарен риф, ефект, вокалните девиации на Рейчъл, или просто задълбаване и нагнетяване на какафонията самоцелно. Да бе, и това си има своя чар все пак, знам.
Ами това е, и без това мизлех да напиша само 2 реда, а то какво стана.
Макар да не е моят тип музика, Violet Cries предлага на ценителите едно качествено преживяване. Аплодирам и куража на групата да не се превръщат в това, за което ги цанят, а да остават верни на себе си и да правят нещо различно.
В завършек искам да кажа за пореден път, че ми писна ноктюрни създания да доминират в съвременния ентъртейнмънт. Анатема!
Знам, че трябваше да дам оценка като излезе албума, ама просто не мога, простете.
01 Argyria
02 Marching Song
03 Marine Fields Glow
04 Light Streams
05 Hexagons IV
06 Chorea
07 Warpath
08 Battlecry/Mimicry
09 Eumenides
10 Swans
Много започна да се шуми за E&TW миналата година, когато те издадоха страховитата, но мелодична Marching Song. Нарочиха ги за новия хитов хибрид м/у XX и Florence & The Machine, и започнаха да придобиват култов статус в зародиш. Violet Cries, обаче, опровергава очакванията за запомнящи се поп-гот песни. Той е сносен труд; личи си, че бандата има посока и концепция, но е доста трудно смилаем за средностатистическия инди любител. Мисля, че когато официално излезе, албумът ще остави мнозинство разочаровани фенове на Флорънс и шепа верни последователи, които ще ги обичат заради приликата със Siouxie & The Banshees.
Самите Esben And The Witch учудващо споделят, че не търсят мрачното въздействие в музиката си. По техните думи "просто изглежда, че някои от най-интересните неща не са винаги особено добре осветени".
На места малко са се уляли в търсене на тези "интересни неща", защото често се усеща едно впускане в задълбаване на определен китарен риф, ефект, вокалните девиации на Рейчъл, или просто задълбаване и нагнетяване на какафонията самоцелно. Да бе, и това си има своя чар все пак, знам.
Ами това е, и без това мизлех да напиша само 2 реда, а то какво стана.
Макар да не е моят тип музика, Violet Cries предлага на ценителите едно качествено преживяване. Аплодирам и куража на групата да не се превръщат в това, за което ги цанят, а да остават верни на себе си и да правят нещо различно.
В завършек искам да кажа за пореден път, че ми писна ноктюрни създания да доминират в съвременния ентъртейнмънт. Анатема!
Знам, че трябваше да дам оценка като излезе албума, ама просто не мога, простете.
Коментари